Решение № 93 от 20.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. К., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101237 по описа за 2023 година

Производството е по обективно предявени искове с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищцата - М. М. Й. твърди, че в качеството й на кредитополучател от една страна и „К.“ АД, гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ***, ***, представлявано от управителя Г.К. и С.Я., в качеството на кредитодател, бил подписан Договор за потребителски кредит № *** от 17.09.2018г. от разстояние. Договорът бил сключен без нейното знание след като й били откраднати личните данни. За каква сума бил подписан договора за кредит на Й. не й било известно, нито при какви условия. За кредита и за дължимост на сумата и станало известно след като получила уведомление за цесия от страната на ответника в настоящото производство. В цитираното писмо била записана общо дължима сума към 20.04.2021г. в размер на 1978.93 лева. При разговор по посочения телефонен номер в писмото и било отговорено, че кредита бил сключен с „К.“ АД, гр. С., като съгласно договора за кредит, следвало да предостави обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи 1 договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ АД гр. С., юридическо лице - поръчител. Затова, на същия ден - 17.09.2018г., като обезпечение на вземането по така договора бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между: „А.Т.“ ЕООД и ищцата, в качеството си на потребител, като между „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД имало договор за поръчителство, като последните обезпечили М. Й., за задължението й по договора за кредит. По силата на договора за кредит „К.“ АД в качеството си на заемодател се задължавал да предостави на ищцата сума по кредита. От своя страна „А.Т.“ ЕООД, в качеството им на „поръчители“ отговаряли солидарно с потребителя - Й. пред „заемателя“. Обезпечението било в размер на главницата по договора и се изразявала в приоритетно отлагане на плащането по договора. За предоставянето на т.нар. „обезпечение“ следвало да бъде допълнително заплатена сума, като възнаграждение. Съгласно този договор, заемателят дължал на гаранта възнаграждение, което следвало да се изплаща със погасителните вноски по кредита. Тъй като не изпълнявала договора по поетите месечни погасителни вноски, доколкото не знаела за съществуването му, договора бил продаден на трето лице, а именно настоящия ответник – „А.Б.Б.“ ЕООД гр. С..

Твърди, че след получаване на писмото за цесия и поради притеснението си започнала да изплаща задължението си, като твърди, че цесия договора бил заплатен на ответника. Тъй като никога не била сключвала и подписвала договор за кредит, както и такъв за предоставяне на поръчителство, то Й. не е полагала подпис върху тях. Твърди, че след като и били открадната личните данни, договора за кредит и предоставяне на договора за поръчителство били сключени от разстояние, като сумата по кредита била получена от трето лице. Изплащането на процесната сума била след извършената цесия на вземането.

Твърди, че договорът за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК. Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. От друга страна, договорът е недействителен, тъй като 2 възнаградителната лихва е нищожна - клаузата противоречи на добрите нрави. И тъй като е нищожна, следователно несъществуваща, то не е изпълнено изискването на коментираната разпоредба.

Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсва посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формира от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по кредита. Последните са нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Това води до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума дължима от потребителя. Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не е посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер. Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор за заем противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК.

Обезпечение не се дължи на основание чл.10а от ЗПК. Касае се за „услуги“, които са свързани с усвояване и управление на кредита.

Усвояването е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното задължения. От този вид са договорените в договора услуги. След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар. „обезпечение“ не се дължи. Не се дължи и на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. обезпечение.

Начисляването на възнаграждението за т.нар. „обезпечение“ по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай 3 тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“. Те са детайлно регламентирани в §1, т. 1 ДР на ЗПК и включват освен всички такси, комисионни и други подобни, но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 от ЗПК допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Тоест, възнаграждението за т.нар.

„обезпечение“, прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за нищожни. В случая това е налице.

Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на обезпечението са нищожни на две групи основания - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

Предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по Договор за цесия във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 17.09.2018г. сключен между ищцата и „К.“ АД гр. С.. Претенцията обаче обхваща недължимо платена сума по клаузата, които постъпили в патримониума на ответника, след като главницата (заемната сума) била покрита. Предявява иск за връщане на недължимо платените суми от ищцата по нищожни клаузи, което плащане било извършено при начална липса на основание. Нищожността произтича, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че клаузата за обезпечение била уговорена в противоречие с добрите нрави. Сумата, която следва да бъде върната по договора за цесия във връзка с сключен договор за кредит № *** от 17.09.2018г., посочва да е 30 лева, като точният размер ще уточни с поисканото от съдебно удостоверение.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 30.00 лева, платена при начална липса на основание по договор за цесия във връзка със сключен договор за потребителски кредит № *** от 17.09.2018г. сключен между ищцата и „К.“ АД, гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

4

Претендира за направените по делото разноски, в това число с оглед на обстоятелството, че ищеца не може да заплати адвокатското възнаграждение за водене на делото, моли на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважената част на иска, да осъди ответника да заплати адвокатското възнаграждение, според размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като представя договор за правна защита и съдействие. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка за плащане в „У.Б.

АД“, IBAN: ***.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същия се счита предявен в размер на 1278.08 лева.

Ответното дружество - „А.Б.Б.“ ЕООД гр. С. намира исковата молба за редовна и допустима, но за неоснователна. Сочи, че твърденията в нея са неправилни и недоказани. От фактическа страна искът се основа на неверни и непълно представени обстоятелства. Твърди, че на 17.09.2018г. между М. Й. и „К.“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит с номер № ***, с който на ищцата е предоставена сумата от 1300 лева, която кредитополучателя се е задължил да върне до 20.09.2021г. Между страните „К.“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. М. Й., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на 17.09.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на 5 предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

В случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по силата на ЗПФУР, то моли да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Във връзка с това, представя разписка за извършеното плащане.

Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит *** от 17.09.2018г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си, по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.