Решение № 19860 от 22.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2315/2026
- Вид
- Решение № 19860
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 16834 от 04.02.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 16655 от 30.04.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 59901 от 15.05.2026 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146,ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.487,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.572 · Кодекс за застраховането
- чл.575,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19860 гр. София, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110102315 по описа за 2026 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца **** ЕАД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил ***", с рег. № *** ищцовото дружество изплатило по щета № *** застрахователно обезщетение в размер на 13 221,01 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътнотранспортно проишествие, осъществено на 06.08.2024г. в к.к. Слънчев бряг. Посочва се, че според съставения Двестранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът , управлявал автомобил „***”, с рег. №*** застрахован по риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество, което поради тази причина дължи плащане на застрахователно обезщетение за щетите по автомобила ***", с рег. № ***.
Окончателното искане към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „***”, с рег.
№*** да заплати на ищцовото дружество сумата от 6 759,80 евро , представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил ***", с рег. № *** причинени при реализираното на 06.08.2024г. в к.к. Слънчев бряг пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски, заедно с мораторната лихва за периода от 02.06.2025г. до 26.01.2026г. в размер на 531,51 евро, заедно със законната лихва върху главницата за 1 периода от датата на предявяване на исковата молба – 27.01.2026г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Увеличението на размера на исковате е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено в откритото заседание на 30.09.2026г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. В заседанието на 30.09.2026г. , в което е даден ход на делото по същество , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 28.09.2026г. юрисконсултът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът ЗД „**** оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 05.03.2026г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП; виновното и противоправно поведение на водача на автомобил ***”, с рег. №*** ; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и размера на определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Предявено е възражение за съпричинителство от страна на водача на автомобила, застрахован по риска „Каско” при ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.09.2026г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил
„***”, с рег. №*** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица. Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с протоколно определение , постановено в заседанието на 05.06.2026г. – б.с.) не е достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца да се снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца 2 застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на автомобил
„***”, с рег. №*** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК). Поради тази причина с протоколно определение, постановено в откритото заседание на 05.06.2026г. , е отхвърлено искането на ищеца за обявяване за безспорно съществуването на застрахователното правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответното дружество като застраховател и водач , управлявал автомобил по време на процесното ПТП.
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения двустранен констативен протокол за ПТП от 06.08.2024г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил „***”, с рег. №*** .
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”. Затова с проколно определение , постановено в откритото заседание на 05.06.2026г. , е отхвърлено искането на ищеца за изискване на справка от Гаранционния фонд.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ/2005г.-отм./. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
3 деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като исковете са отхвърлени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изразяващи се в платените от него депозит за съдебната авто-техническа експертиза (200 евро ) и аадвокатско възнаграждние (970 евро с включен ДДС съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 9182/13.05.2026г.).
Предявеното по настоящото дело от ищцовата страна възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение не следва да бъде разгледано , тъй като е немотивирано. Според действащата редакция на чл.78,ал.5, изр.1 ГПК възражението по чл.78,ал.5 ГПК следва да бъде мотивирано, за да го разгледа съдът и да прецени съобазно законово установените критерии дали е вярно твърдението на възразилата страна за прекомерност на авокатския хонорор , платен от насрещата страна , съответно за да намали този размер при присъждане на разноските.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "***" АД, ЕИК: *** гр.София, бул.***, против ЗД„****, ЕИК: ***, гр.София, бул. ***, обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил
„***”, с рег. №*** да заплати на ищцовото дружество сумата от 6 759,80 евро (шест хиляди седемстотин петдесет и девет евро и осемдесет евроцента) , представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск 4
"Каско на МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил ***", с рег. № *** причинени при реализираното на 06.08.2024г. в к.к. Слънчев бряг пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски, по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от 02.06.2025г. до 26.01.2026г. в размер на 531,51 евро (петстотин тридесет и едно евро и петдесет и един евроцента), заедно със законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба – 27.01.2026г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА "***"АД, ЕИК: *** гр.София, бул.***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД„****, ЕИК:
***, гр.София, бул. ***, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1 170 лв (хиляда сто и седемдесет евро), представляваща направените от ответника разноски по настоящото делоплатените от него депозит за съдебната авто-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5