Решение № 802 от 09.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. В., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420101810 по описа за 2025 година

Т. Х. С. - Началник сектор УССД при ОДМВР В. ЕГН ********** с адрес на призоваване гр.

В., ул. ..П. К. Б.“ ...е предявил против ОДМВР- В. представлявано от К.Н.Й. Директор обективно съединени искове за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 47054.80 лева за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г., както и за сумата от 8085.64 лева мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г. Моли се също да бъде установено, че за периода от 03.02.2017 г. до 01.04.2025 г. му се дължи основен платен годишен отпуск в размер на 80 дни.

Предявените искове са с правно осн. чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР във вр. с чл.176 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, както и чл.189, ал.1 ЗМВР във вр с чл.124 ГПК.

Твърди се, че служебното правоотношение на ищеца е с начална дата 19.09.1997 г. по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР назначен със заповед на министъра на вътрешните работи. Поддържа се, че със Заповед 8121К-1437/03.02.2017 г. ищеца е преназначен на параграф 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР на длъжност началник сектор „Ф.“, която длъжност изпълнява и към настоящия момент. Твърди се, че за периода от 1997 г. до 2017 г. в качеството му на служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, ищецът е получавал претендираното допълнително възнаграждение, а след преназначаването му през 2017 г. заплащането на допълнителното възнаграждение по чл.178, ар.1 т.1 ЗМВР е преустановено. Твърди се, че съгласно чл.189, ал.1, т.1 ЗМВР му се дължи отпуск в размер на 30 работни дни, тоест за периода от 28.11.2016 г. до момента му се дължат за година по 10 работни дни, но му е предоставян отпуск в размер само на 20 работни дни поради което за периода от 28.11.2016 г. до момента му се дължат общо 80 работни дни.

1

Твърди се, че държавните служители в МВР са част от конституционното понятие "държавен служител". (ТР № 2/26.02.2014 г. на ОС на ВАС) като длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник като във функционален аспект понятието за държавна служба в МВР трябва да се разглежда като особен вил държавна дейност за осъществяване на функции от органите на МВР по защита па националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряваното па обществения ред, а статута на служителите на МВР включва техните права, задължения и техните ограничения на права.

Твърди се, че изричния текст на чл. 1 ЗМВР. имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че този същият урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове на същия следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142. ал. 1. т. 2 се урежда със ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и др. като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служители по чл. 142. ал. 1. т. 2 ЗМВР. Поддържа се, че изключването изпяло на статута на държавните служители по чл. 142. ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, а обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл. а не само в ЗМВР. не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.

Твърди се, че всички работещи в МВР са служители, а служителите по т. 1 и т.2 на посочената норма са категория държавни служители като за това, че се полага допълнително възнаграждение на служителите по т.2 свидетелствало последното предложение на нормата приравнен към първа категория труд, т.е служебния стаж па държаните служители но т.2 следва да се приравни на такъв от първа категория труд.

Твърди се, че в чл. 176, чл. 178 и чл. 189 от ЗМВР е посочено, че определените привилегии се отнасят към категорията на държавните служители като в разпоредбите не с конкретизирано, че се дължат единствено за държаните служители по чл. 142, ал. 1, г. 1, което означавало, че държаните служители по чл. 142, ал.1, т.2 също се обхващат в приложното поле на посочените норми. Същото означавало, че на държаните служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за прослужено време в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто. както и отпуски - 30 дни платен годишен отпуск с увеличение по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни.

Сочи се Раздел VI, където възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите па МВР се отнасят за държавните служители на МВР и никъде не било посочено изрично, че се отнася единствено до държавните служители с полицейски 2 функции.

Твърди се, че за неуреденото положение на държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 от ЗМВР сочи и факта, че с промените в ЗМВР и приетия бюджет за 2025 г. основното възнаграждение е завишено с 40-50% на държаните служители с полицейски функции и лицата работещи по трудово възнаграждение. Поддържа се, че единствено на служителите по чл. 142, ал. 1, т.2 основното възнаграждение не е повишено, а не е повишено и с предвидените в бюджета до 5% на държаните служители в държавния апарат, тъй като било прието, че това повишение не се отнася до държавните служители по т. 2- те са служители на МВР.

В законовият срок от ответника ОД на МВР-В. представлявано от директора К.Н.Й. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и по размер. Твърди се, че служебното правоотношение на ищцата като държавен служител по Закона за държавния служител (ЗДСл) е преобразувано съгласно § 69 от ЗМВР.

Не се оспорва факта, че и към момента на изготвяне на отговора на искова молба ищецът е служител на посочената длъжност.

Твърди се, че в МВР има три категории служители, служебното положение на които е регламентирано в три различни закона като съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР това са държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП).

Поддържа се, че статутът на държавните служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се урежда със ЗМВР, а статутът на ЛРТП се урежда при условията и по реда на кодекса на труда и на ЗМВР. Твърди се, че съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, като изрично законодателят е изброил хипотезите, при които статутът им се урежда по ЗМВР като в тази разпоредба не са предвидени изплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, нито пък е регламентирано правото на основен и допълнителен отпуск в размерите по чл. 189, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР.

Посочва се, в чл. 1 от ЗМВР (обн. ДВ бр. 57/16.07.1991 г., отм. ДВ бр. 122/19.12.1997 г.) се уреждат функциите, устройството, органите на управление, правата, задълженията и отговорностите на личния състав. като чл. 57 законодателят е изброил личния състав, като от нормата на чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани военни звания, т. е. статутът им изцяло е бил определен от ЗМВР (отм.).

Твърди се, че в ДВ бр. 122/19.12.1999 г. е обнародван ЗМВР, като към момента на обнародване съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗМВР (отм.) личният състав се състои от офицери, сержанти и гражданска администрация, чиито права и задължения се определят по този закон, а в ДВ бр. 29/07.04.2000 г. е обнародвано изменение на чл. 192, като изрично в ал. 3 е посочено, че възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни служители — граждански лица се уреждат по реда на ЗДСл, доколкото в ЗМВР не е предвидено друго. Твърди се, че разпоредбата на чл. 192, ал. 3 е изменена — ДВ бр.

17/21.02.2003 г., като законодателят дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на 3 държавните служители — граждански лица, като за неуредените случаи се прилага ЗДСл.

Твърди се, че съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗМВР (обн. в ДВ бр. 17/24.02.2006 г. отм. бр.

43/27.06.2014 г.) служителите на МВР са държавните служители и лица, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП), като статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон — ал. 2 като приемането на сега действащия ЗМВР (обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г.) в чл. 142, ал. 1 се определя кръгът на служители на МВР, а именно - държавни служители и ЛРТП, като съгласно ал. 2 на посочения член статутът на държавните служители се урежда с този закон, т. е със ЗМВР.

Посочва се, че в ДВ бр. 14 от 20 февруари 2015 г. е обнародвано изменението на чл. 142 от ЗМВР, като законодателят ясно разграничава три групи служители на МВР държавни служители — полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР, държавни служители със статут по ЗДСл и ЛРТП със статут по ЗМВР и Кодекса на труда. В същия брой на ДВ били обнародвани Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДЗМВР, като съгласно § 86, в сила от 01.04.2015 г., за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения, т.е. статутът на тези служители се определя съгласно ЗМВР.

Посочва се, че по силата на § 69 (в сила от 01.02.2017 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. ДВ бр.

81/2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с виеше образование и притежаващи виеше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по §70, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл. Сочи се, че съгласно § 69, ал. 6 от същата разпоредба на служителите се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.

Посочва се, че съгласно мотивите към законопроекта целта на законодателя е да продължи административната реформа съгласно изискванията на Закона за администрацията (ЗА) и ЗДСл.

Посочва се, че заемайки длъжността началник сектор УССД в ОДМВР В., ищецът съгласно императивната норма на чл. 67, ал. 1 от ЗДСл получава брутна заплата, която се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като вид допълнително възнаграждение не е посочено такова за прослужено време като редът за получаване на възнагражденията е регламентиран в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и за исковия период от Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, утвърдени със заповед N 8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

Сочи се, че в съответствие с посочените актове на ищецът е определяна, начислявана и 4 изплащана индивидуалната месечна заплата. В тези актове допълнително възнаграждение за прослужено време не е регламентирано.

Посочва се, че следва да се има предвид, че изрично в чл. 179, ал. 1, т. 1, изр. 2- ро от ЗМВР се изисква приравняването на целия трудов стаж към първа категория труд като с тази регламентация се цели да не се ощетят тези служители, които са работили в условията на втора или трета категория труд, преди да възникне служебното им правоотношение по ЗМВР, където трудът е първа категория.