Решение № 245 от 14.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. П., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX Г.ЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Г.жданско дело № 20241720105775 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. А. В. –ПАК, срещу Община П., ЕИК ***, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 4000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се телесни увреждания на лявата ръка в областта на предмишницата, около китката, болки, страдания, уплаха, неудобства и затруднения, в резултат на увреждане - ухапване от безстопанствено куче на *** г., в ***, ведно със законната лихва върху Г.вницата, считано от датата на увреждането - *** г. до окончателно изплащане на вземането. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Община П., чрез Кмета на Община П. – С.В., с който са оспорени предявените искове по основание и размер. В отговора се твърди, че в при тях няма данни за наличие на безстопанствени кучета, като района, в който се твърди да е станало 1 увреждането са къщи с дворове, и в тази връзка твърдят, че кучето извършило нападението е обитавало някоя от близките къщи. Твърдят, че липсват медицински документи, удостоверяващи наличие на вреди от нападение от куче, както и оспорват да е налице причинно следствена връзка между причинените на ищеца увреждания и безстопанствено куче. В отговора е оспорен период, за който ищеца твърди, че е възстановил от ухапването.

Сочат, че при извършена проверка, установили, че няма подадени и регистрирани сиГ.ли за станали нападения от безстопанствени кучета на дежурният телефон на Община П.. В отговора е оспорена пасивната легитимация на ответника да отговаря по предявения иск, като са противопоставили възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, и в тази връзка твърдят, че ищеца сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Сочат, че в исковата молба не са изложени обстоятелства, установяващи за предприемане на мерки от страна на ищеца или негови близки (непосредствено след злополуката или в по-късен момент) по изолиране кучето в Община П. или Районната ветеринарномедицинска служба. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи намират предявения иск за неоснователен.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. В., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Алексиева, която оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение, че не притежава пасивната легитимация да отговаря по предявения иск, но с разпоредбите на чл.41, ал.1 – ал.4 от ЗЗЖ, на кметовете на общини и на общинските власти е възложено задължението да настаняват безстопанствените животни в приюти и да отговарят за дейността на 2 последните, респ. да изГ.ждат приюти за безстопанствени животни и да ги стопанисват. От тук следва и правният извод, че ответната община притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

По основателността:

СъГ.сно чл.49 от ЗЗД, възложителят на работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.

За да възникне отговорността му е необходимо в причинна връзка с дейността на изпълнителя (действия или бездействия), да са настъпили вреди (чл.45, ал.1 от ЗЗД), като по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на причинителя се презюмира.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е възложител на работа, свързана с улавяне и изолиране на скитащи кучета, като в резултата на неизпълнението на тази работа противоправно са му били причинени неимуществени вреди.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени и Г.сни доказателства и доказателствени средства, се установява по безспорен начин, че на *** г., в ***, в резултат на ухапване от безстопанствено куче, ищеца е претърпял болки и страдания. Този извод съдът направи от показанията на разпитаните по делото свидетели. В показанията си свидетеля М.В.К. сочи, че през м.07.2024 г., около 20:30 – 21:00 часа, двамата с ищеца се разхождали в парка на гр.П., и се движели в посока от парка към търговията в ***, и изведнъж на завоя в близост до фитнес залата, откъм контейнерите изръмжало куче и захапало лявата ръка на ищеца, която била цялата в кръв, и имало дупки по ръката. Сочи, че кучето било едно, кафяво на цвят и голямо.

Свидетеля твърди, че случилото се наложило ищеца да потърси специализирана помощ, поради което посетили Бърза помощ, където му поставили инжекция, направили му превръзка, предписали му медикаменти. В показанията си свидетелката Н.И.Г. –*** на ищеца сочи, че през м.07.2024 г., *** и се прибрал след 23:00 часа с бинтована ръка, който бинт бил кървав.

Сочи, че М. и казал, че бил ухапан от куче. При постановяване на настоящото решение съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които намира за логични последователни, непротиворечиви, и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на св. Г., 3 преценени от по реда на чл.172 от ГПК, съдът също кредитира. Показанията на свидетелката преценени поотделно и съвкупност с останалия събран доказателствен материал, са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират и с приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.

Поради това и съдът ги кредитира при постановяване на настоящото решение.

От приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ю. Г. Й., изготвена след запознаване с материалите по делото и извършен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на ухапването на *** г., ищецът е получил множество разкъсноконтузни рани в областта на дисталната част на лявата предмишница и китка, които реализират медико-биологичния критерий: временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице в експертизата сочи, че ищецът е търпял болки и страдания за период около 15 дни, като първите 5-7 дни, болките са били с интензивен характер. При извършения преглед от вещото лице на ищеца, експерта е установил в областта на китката на лявата ръка на ищеца, белези с дължина на всеки един по 2 см., а проксимално, на отстояние 8 см., вещото лице е констатирало множество линейни белези с дължина до 1 см., които са с неправилна форма, на нивото на кожата и по съвкупност създават козметичен дефект. Вещото лице е установило, че активните и пасивни движения в лявата гривнена става (китка) се извършват в пълен обем, има запазена мускулна сила на лявата ръка и дланта. В заключението експерта сочи, че описаните белези са постоянни, трайни и с времето няма да се променят.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че пикът на болките е бил в началото при самото ухапване, и отшумяват след зарастването на раната, което е около седмия до петнадесетия ден. Пояснява, че в този период от време болките намаляват и следва да отзвучават, но при ищеца и имало и вторичен възпалителен процес, описан в амбулаторните листи приложени по делото, в която връзка пояснява, че принципно при ухапване от куче и от котка, винаги възниква такъв вторичен възпалителен процес, тъй като тяхната слюнка е наситена с бактерии. Допълва, че вследствие на ухапването, при ищеца има останали и видими белези, които няма да изчезнат и ще останат дори да се третират с медикаменти за заличаване на белези, тъй като белезите са получени при ищеца вследствие на разкъсно-контузна рана, и няма да могат да се заличат окончателно, дори и чрез пластична операция.

4

По отношение на търпените болки и страдания, в показанията си св. К. сочи, че след ухапването, ищецът е бил уплашен, ръката го е боляла, като в период до 3-4 седмици е изпитвал болки. Св. Г. сочи, че ищеца не е ходил на работа за период около 3-4 седмици, като ръката му е била отточна доста време.

От горе изложеното следва извода, че н а *** г., в ***, в резултат на ухапване от безстопанствено куче, ищеца е претърпял болки и страдания, като ищеца е изпитал силни болки, ръката му е била отточна в период около 3-4 седмици, като в резултат на хирургичната обработка на раната са останали множество линейни белези, и представляват козметичен дефект. От тук и следва правният извод, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на вредата за обезщетяване на увреденото лице.

СъГ.сно чл.40, ал.3, вр. ал.1 и ал.4 от ЗЗЖ, общинските съвети приемат проГ.ма за изпълнение на националната проГ.ма и план за действие на съответната община във връзка с овладяване популацията на безстопанствените кучета, а кметовете на общини организират изпълнението им. Разпоредбите на чл.41, ал.1 – ал.4 от ЗЗЖ възлага в задължение на кметовете на общини и на общинските власти да настаняват безстопанствените животни в приюти, и да отговарят за дейността на последните, респ. да изГ.ждат приюти за безстопанствени животни и да ги стопанисват.

Нормите на чл.46 – чл.49 от ЗЗЖ реГ.ментират реда за настаняване в приют, обезпаразитяване, ваксиниране, връщане по места и осъществяване на надзор по отношение на безстопанствените кучета. СъГ.сно чл.47, ал.3 и чл.49 от ЗЗЖ, общините са отговорни за надзора, грижите и реваксинацията на маркираните и върнати по местата, от които са взети, безстопанствени кучета.

Със същите разпоредби е предвидено, че тези дейности могат да се осъществяват и от организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50, което обаче не изключва задължението на общините за извършването им. Още повече, че в настоящия случай, при доказателствена тежест на ответника не са представени доказателства на територията на община П., те да се извършват от подобни организации.

5

От посочените разпоредби следва, че задълженията по надзора и грижите за безстопанствените кучета на територията на община П. са възложени именно на общината, която дължи изпълнението им чрез своите длъжностни лица. В случая те не са осъществили необходимия надзор, в следствие на което ищеца е бил ухапана от безстопанствено куче. Затова община П. на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД носи отговорността за обезщетяване на вредите, причинени на увреденото лице.

Няма събрани по делото доказателства, от които да се установи, че кучето е било отглеждано в домашни условия, или придружено от стопанин, поради което и следва да се приеме, че кучето е било безстопанствено. Този извод следва от показанията на св. К., които показания при спазване на житейската логика и съобразяване с останалите обстоятелства по делото, обосноват заключение, че кучето е било безстопанствено. Свидетелят има лични е непосредствени възприятия от случилото се, вида на кучето, съответно липсата на негов придружител,

В горния смисъл по делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл.50, т.2 от ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа, т. е. да са набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. Обстоятелството, че кучето е било без придружител на територията на общината, води до извода, че работниците и служителите при ответника, на които е възложено задължението да улавят и изолират безстопанствени животни не са изпълнили вменените им функции и задължения.