Решение № 105 от 09.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Враца, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500499 по описа за 2021 година

„МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.***, обл.Враца, чрез упълномощения си адвокат Цв.С., е обжалвал решение №23/28.04.2021г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №2215/2020г., в частта му, с която на осн.чл.200, ал.1 от КТ жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищците А. Н. И. и Д. А. И. обезщетение за неимуществени вреди от по 48000 лв.за всеки от тях, претърпени от смъртта на наследодателя им Н. А. И., починал в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.02.2020г.до окончателното им изплащане.

В жалбата се твърди, че в посочените части решението на РС-Враца е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел за неоснователно възражението по чл.201, ал.1 от КТ на жалбоподателя-ответник по иска, за изключване на отговорността му, поради умишлено причиняване на смъртта на починалия, като в тази връзка се сочи, че установената от починалия употреба на амфетамини следва да се третира като умисъл.

Жалбоподателят поддържа също така, че във всички случаи поведението на починалия наследодател на ищците следва да се третира като съпричиняване на вредите по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ,, като резултат от проявена груба небрежност, но макар и да е възприел наличието на съпричиняване, районният съд е определил необосновано нисък процент за това-60%, вместо правилните 100%. Развиват се подробни съображения, че събраните по делото доказателства-заключения на вещите лица К. и 1

Х. и показания на св.Е., Й. и Л., установяват изключителната вина на починалия наследодател, като основание за намаляване отговорността на жалбоподателя до 100%.

Сочи се също, че размерът на обезщетението е определен в нарушение на материалния закон и е завишен, както поради неправилна оценка на съпричиняването, така и поради недоказаност на близка житейска връзка между пострадалия и ищците, съобразно приетото в ТР №1/21.06.2016г.по т.д.№1/2016г.на ОСНТГК на ВКС. Развиват се доводи, че макар размерът на справедливото обезщетение да се определя от съда по вътрешно убеждение, това убеждение не се формира произволно, а по силата на чл.12 от ГПК се основава на събраните допустими доказателства по правнорелевантните факти, които доказателства е длъжен да цени поотделно и в съвкупност. Поддържа се, че при преценка на показанията на свидетелите С. Ц. и Н. Ц., районният съд не е отчел нормата на чл.172 от ГПК, а при преценка на показанията на св.Ц. Й., Г. Л. и Е. К. не е отчел, че от същите не се установява изключителност на отношенията между ищците и починалия работник. посочва се също, че при определяне размера на обезщетенията районният съд е извършил и неправилно пресмятане тъй като вместо да присъди суми от по 40 000 лв., на които се равняват 40% от предявеният иск от по 100000 лв., съдът е присъдил обезщетение от 48 000 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещните по жалбата страни А. Н. И. и Д. А.

И., чрез упълномощените им адвокати Д. и Т., са подали писмен отговор, с който жалбата на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** се оспорва като неоснователна. Развиват се доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи близките отношения на ищците с техния починал син, както и че те са претърпели значителни по интензитет душевни болки и страдания от загубата на сина си, поради което те имат право на обезщетение и определеното такова не е завишено, а дори напротив-не е съобразено с фактът, че характера и обема на претърпените от ищците болки и страдания значително надвишават обичайните при такъв вид събития. Твърденията на жалбоподателя „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** за проявен от пострадалия умисъл, като предпоставка за изключване на отговорността на работодателя се оспорват, като се твърди, че доказателства за умисъл не са събрани. Оспорват се и твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат, като се сочи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства пострадалият да е бил под влияние на наркотично вещество към момента на злополуката, както и за употребеното количество наркотично вещество. Сочи се също, че не е установена и пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. По въпроса за съпричиняването въззиваемите А. и Д. И.и се позовават т.7 от ППВС №17/1963г. Иска се жалбата на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД-с.*** да бъде оставена без уважение, като в полза на въззиваемите се присъдят деловодни разноски.

Постановеното от РС-Враца решение №23/28.04.2021г.на РС-Враца по гр.дело №2215/2020г. е обжалвано и от ищците А. Н. И. и Д. А. И., чрез упълномощените им 2 адвокати Д. и Т., в частта на решението, с която предявените от тях искове са били отхвърлени за сумата от по над 48000 лв.до пълния предявен размер на частичните искове от по 100000 лв. Твърди се, че в посочената част решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се оплаквания, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е отчел установените особено близки отношения и силната духовна и емоционална връзка на ищците с пострадалия им син.

Твърди се, че в недостатъчна степен са съобразени проявленията на страдания у ищците, възрастта им и възрастта на починалия, отношенията между тях и общественото положение на ищците, като в тази връзка се посочва, че заключението на вещото лице по назначената психиатрична експертиза не е ценено в пълнота и не е съобразена изцяло практиката на ВКС за обстоятелствата, с оглед на които се определя справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. жалбоподателите поддържат, че все още не са възстановени психически от смъртта на своя син и продължават да търпят болки и страдания, които ще продължават и занапред. Позовавайки се и на практика на Европейския съд по правата на човека, според която при преценката на неимуществените вреди следва да се има предвид и психологическия тип на ищеца, жалбоподателите искат допускането на актуална психологическа експертиза за установяване на влошеното им психологическо състояние.

В жалбата на А. и Д. И.и се поддържа също, че по делото не е проведено пълно и главно доказване кога и в какво количество е било употребено наркотичното вещество от пострадалия, поради което недоказано е и че към момента на настъпване на злополуката той е бил под влиянието на такова вещество. В подкрепа на тези оплаквания се изтъкват противоречия в заключенията на вещите лица Т., К. и К., спорни констатации от тях, както и противоречия с показанията на св.Д. Д., който е очевидец на злополуката.

В условията на евентуалност се иска процентът на съпричиняване да бъде занижен и определен на не повече от 20%. В подкрепа на това искане се развиват доводи, че по делото са установени допуснати от работодателя нарушения, свързани с правилата за безопасност и намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на работника, а именно нарушения на Кодекса на труда, Наредба №1/04.03.2002г. за УРПППУПУТКПРП, Наредба №7/23.09.1999г. за МИЗБУТРМ, ЗЗБУТ и Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за провеждане на периодично обучение и инструктаж. Сочи се, че делът на мерките за безопасност, които работодателят е следвало да предприеме е в пъти по-голям от този на работника, но работодателят не е внедрил система за безопасност и не е осигурил ефективен контрол върху техническата неизправност на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние. Акцентира се, че отделно от изложените нарушения е било допуснато и нарушение на чл.281, ал.3 от КТ, вр.с чл.55, т.15 и чл.100, ал.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на 3 повдигателните съоръжения, като е допуснато използването на работна площадка с платформа, която не е била регистрирана в РО на ИДТН-Враца.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД, в качеството му на насрещна страна по жалбата на А. и Д. И.и, е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва, като неоснователна. поддържа се, че в обжалваната от И. част решението на РС-Враца е правилно, като се развиват подробни доводи за това, че починалият е допринесъл в изключителна степен за настъпване на злополуката и че не е доказано наличието на изключителност в отношенията между него и ищците, като основание за определянето на по-висок размер на обезщетението. по същество доводите в отговора се припокриват с тези, изложени във въззивната жалба на „МЕТАЛ СТРОЙ 81“ЕООД. Иска се присъждането на разноски при отхвърляне на жалбата.

При проверка на допустимостта и редовността на постъпилите въззивни жалби настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При тези констатации въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Предвид петитума на двете жалби съдебният състав приема, че предмет на въззивната проверка е постановеното от РС-Враца решение в неговата цялост.

Решението на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба и предявения иск.

За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от А.И. Н. и Д. А. И., в качеството им на наследници на Н. А. И., частични искове с правно основание чл.200 от КТ, за присъждане на сумата от по 100000 лв.за всеки от тях, частично от по 200 000 лв.за всеки, представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, като резултат от трудова злополука, настъпила на 13.02.2020г., в резултат на която наследодателят им е починал.

Ищците твърдят, че на 13.02.2020 г. в 09:00 часа, в работно време, в производствено хале на ***, гр. Враца, техният син Н. А. И., започнал да изпълнява трудовите си задължения при ответника „Метал Строй 81“ЕООД - почистване на водосточните тръби и демонтаж на същите. Впоследствие се запалила ел. инсталацията на автовишка “MERSEDES SPRINTER 411 CDI” с peг. №ВР***СВ, което блокирало кошницата, в която се намирал Н. А. И. и огънят върху покрива на автомобила започнал да се разраства. Опитвайки се да спаси живота си, 28-годишният мъж паднал от височина около 7 метра и получил несъвместими с живота телесни увреждания.

4

Починалият Н. А. И., към момента на настъпване на процесната злополука е бил в трудово правоотношение с ответната страна. Твърдят, че в резултат на работната си дейност и в пряко причинно- следствена връзка с трудовата злополука наследодателят на ищците получил съчетана травма: мозъчно-черепна и гръдна, довела до неговия летален изход (съобщение за смърт № 13/14.02.2020 г.). Сочат, че по силата на сключения между „МЕТАЛ СТРОЙ81” ЕООД и Н. А. И. трудов договор № 12 от 10.02.2020 г., синът им бил назначен на длъжността „***” и било учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат на което ответното дружество се явява работодател на починалия по смисъла на трудовото законодателство. Считат, че в случая е налице настъпилата смърт вследствие на трудова злополука. На следващо място, считат, че са налице основанията на чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал.1 т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за ангажиране имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо наследниците на починалия, за претърпените от последните неимуществени вреди.

Сочат, че в хода на проведеното разследване от ТП на НОИ - гр. Враца безспорно се установило, че представителите на „МЕТАЛ СТРОЙ 81" ЕООД са нарушили: чл.281, ал. 2 и ал.3 от Кодекса на труда; чл.4, ал.1, т.З и чл.16, ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ. 6р. 124/1997 г. и поел. изм. в ДВ бр.97 от 5 декември 2017 г.); чл.55, т.1, т,2, т.З, т.6, т.7, т.13, т.15 и чл. 100, ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения (обн. ДВ. бр.73/17.09.2010 г. и поел. изм. в ДВ. бр.60/2018 г.); чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г., поел. изм. в ДВ бр.95/2016 г.); чл.2 от Наредба № 7 за условията и реда за придобиване на правоспособност по заваряване (обн. ДВ 6р.37/2006 г., изм. ДВ бр.9/2009 г.) и чл.485, ал.2 от Правилник по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08- 002) (ДВ, бр. 58 от 24 юли 1973 г.); чл. 3 от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (обн. ДВ бр.28/19.03.2002 г. и поел. изм. в ДВ бр. 45/2016 г.); чл. 11, aл. 1, т. 1 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска (ДВ, 6р.47/1999 г.); чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) (ДВ, бр102/09 г.).