Акт от 16.06.2015, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2684/16.06.2015г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х. при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2798/2014 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за делба на недвижими имоти, основан на чл.34 от ЗС. Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да допусне делба при равни квоти, т.е. по 1/2ид.част за всеки от съделителите по отношение на следните недвижими имоти:

1.АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в град

Варна, *, състоящ се от дневен тракт, спалня, баня – тоалет, коридор и тераса с площ от 40.36кв.м., при граници: * и коридор, ведно с принадлежащото му избено помещение № 21 с площ от 2.07кв.м., при граници: магазин №5, изба №22 и избен коридор, както и 6.21кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С със ЗП от 1095.66кв.м., цялото с площ от 2 770кв.м., представляващо УПИ №* в кв.* по плана на * п.р. на *, придобит със сделка, обективирана в НА №*, том *, дело №*/26.06.2008год. на АВ-Варна, съгласно кадастрална схема имот с идентификатор №*;

2. АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в *, на втори етаж, състоящ се от дневен тракт, две спални, баня-тоалет, коридор и три тераси, с площ от 98.71 кв.м., при граници: *, коридор, стълбище, ведно с принад­лежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №22, с площ от 2.07 кв.м., при граници: изба №21, изба №23 и избен коридор, както и 14.75 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С със ЗП от 1095.66кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ №* в кв.36 по плана на 2*4 п.р. на *. Сделката е обективирана в НА

№* том * дело №*/26.06.2008г. на АВ-Варна, съгласно кадастрална схема имот с идентификатор *;

3. ПАРКОМЯСТО №*, находящо се в жилищната сграда в *, на ниво - 2.60м, с площ от 14.74кв.м., при граници: паркоместа №№6,4 и маневрена площ, както и 5.00кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С със ЗП от 1095.66кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ №* в кв.36 по плана на * п.р. на *. Сделката е обективирана в НА №* том * дело №*/26.06.2008г. на АВ-Варна, съгласно кадастрална схема имот с идентификатор № *;

4. ПАРКОМЯСТО №*, находящо се в жилищната сграда в *, на ниво-2.60м, с площ от 17.75кв.м., при граници:паркоместа №№7,5 и маневрена площ, както и 6.03 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С със ЗП от 1095.66кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ №* в кв.* по плана на * п.р. на *. Сделката е обективирана в НА №* том * дело №*/26.06.2008г. на АВ-Варна, съгласно кадастрална схема имот с идентификатор №*;

5. ПАРКОМЯСТО №*, находящо се в жилищната сграда в гр.Варна, *, на ниво-2.60м, с площ от 14.77кв.м., при граници:паркомясто №6, маневрена площ и изба №6, както и 5.01 кв.м. ид.ч. от общите части на същото ниво и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, състояща се от блок А, блок В и блок С със ЗП от 1095.66кв.м., цялото с площ от 2770 кв.м., представляващо УПИ №* в кв.* по плана на * п.р. на Варна.

Сделката е обективирана в НА №* том * дело №*/26.06.2008г. на АВ-Варна, съгласно кадастрална схема имот с идентификатор № *.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът и ответницата са съсобственици на следните недвижими имоти, придобити чрез покупка в условията на СИО. Страните са прекратили гражданския си брак на 21.11.2013год. След прекратяване на брака всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч. от имотите.

По време на брака им е извършена продажба на имущество, придобито по време на брака, а именно: Едностаен апартамент №23 с обща площ от 26.4кв.м., находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в град * на *, *. Жилището е закупено на 15.11.2011год., а е продадено на 03.10.2012год.Цялата продажна цена е в размер на 1 100 000 рубли или по курс 39.9786 рубли /евро се равняват на 27 514.72евро. Цялата продажна цена е получена от ответницата, която е превела на 04.10.2012год. на името на дъщеря им А. В. В. Половината от тази сума 13 757.36 евро са на ищеца.

Тъй като страните не могат доброволно да се поделят, моли на основание чл.34 от ЗС да бъде допусната делба на съсобствените им недвижими имоти и парични средства. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, моли да бъде извършена делба.

Ответницата в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира такъв. С писмения отговор ответницата сочи, че завеждането на иск за съдебна делба е ненужно, тъй като е налице воля от нейна страна за извършване на доброволна делба, съобразно постигнато по-рано между тях споразумение и поетите от ответника ангажименти към собствената му дъщеря. Твърди, че между страните е сключен брачен договор, в предвидената за това от закона форма, но поради технически пропуск от страна на правните консултанти на страните е постановен отказ за вписване на същия, при което и с оглед на вече прекратения брак той сега не може да бъде вписан, но следва да се цени, като предварителен договор за извършване на делба на придобитото по време на брака на страните имущество, находящо се в Република България, основано на техните действителни права и задължения и на техния реален индивидуален принос за придобиване на имотите.

Счита претенцията за делба на „паркоместа” за недопустима, тъй като българското вещно право все още не познава такава индивидуално определена вещ ”паркомясто”. Счита, че на практика се касае за право на ползване на определена част от един подземен гараж, който е или обща собственост на всички собственици на сградата или е собственост на всички лица, които са придобили права по отношение на идеални части от подземния гараж, но тъй като при всеки от тези два варианта подземния гараж е съсобствен и с други лица, които не са страна в настоящото производство, делба извършена без тях би била нищожна, затова „паркоместата” не следва да се делят.Това възражение в съдебно заседание не се поддържа от ответницата.

Не оспорва, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на надлежния съд в *. Макар и двете жилища да са придобити изцяло с лични средства на дъщерята на страните, дарени само на нейната майка с уговорката, че същите по-късно родителите й ще прехвърлят, предвид факта, че като купувач на по-малкото от двете жилища, придобито, съобразно нот.акт №*/2008год., представляващо ПИ с единтификатор * е посочен ищецът не оспорва от проц.гледна точка приноса на ищеца за придобиването му.

Оспорва иска за делба на другото жилище и прилежащите към него или самостоятелни такива като вещи три паркоместа – това, което е придобито от ответницата, съобразно нот.акт №*/2008год., индивидуализирано като ПИ с идентификатор *, тъй като те са придобити от отв.М.Р., изцяло като резултат на трансформация на нейни лични средства-дарени парични средства от нейния зет и нейната дъщеря, като ищецът няма никакъв принос в придобиването на тези имоти.

От фактическа страна излага следните обстоятелства: Двата апартамента са придобити в Р. Б. след сключени предварителни договори, които не са запазени, по които договори ищецът не е бил страна, като макар и да са придобити по време на брака им, като всяко едно от двете жилища е придобито на името по на един от съпрузите, в един и същи ден, от един и същи продавач, пред един и същи нотариус, при две последователни сделки, като всеки един от двамата съпрузи не участва в сделката, по която другият съпруг е страна. Това е така, тъй като средствата, с които са придобити имотите не са семейни спестявания, а лични средства на ответницата М.Р., получени по дарение от нейната дъщеря пряко или чрез нейния зет, при уговорка помежду им, че по-късно майката ще прехвърли тези имоти на дъщеря си. Затова след кризата в брачните отношения е сключен брачен договор от 14.11.2012год. с нот.заверка на подписите, при което и предвид липсата на принос на ищеца в придобиването на имота той се съгласява да получи само едно паркомясто в сградата – точно защото той нищо не е дал за придобиването на тези имоти.

Придобиването на апартаментите и паркоместата, чиято делба оспорва е осъществено, както следва: На 17.04.2007год. е сключен предварителен договор, който е подписан не само от страните по сделката, но и от трето лице – В. М. В.– съпруг на А. В., дъщеря на М.Р., като той е посочен и за лице за контакт с купувачката. Този договор не е запазен, като вместо него са съставени антидатирани два нови договора, по един от който като купувач се сочи ищеца, но на датата на сключване на реалния предварителен договор – 17.04.2007год. той не е бил в страната. Уговорената по този договор продажна цена, включва стойността на апартамента, на трите паркоместа в подземния гараж и стойността на общите довършителни работи, които са необходими за завършване на обектите в груб строеж. Към датата на придобиване на правото на собственост за обектите, сградата е построена в груб строеж, при което по допълнителна уговорка изпълнителя на строежа и продавач по сделката е поел задължението и да завърши докрай апартаментите, като за придобиване на апартаментите и паркоместата са заплатени парични суми, които са дарени от дъщерята А. В. на майка й.

Средствата, вложени за придобиване на имотите са били собствени на А. В., поради извършени от нея разпоредителни сделки – продажба на два недвижими имота в *, средствата от които са преведени в * по нейни и на съпруга й сметки и са били дарени на ответницата за придобиване на имотите.

Моли за допускане на делба само по отношение на недвижим имот – апартамент №В-5 в сградата на *, представляващо ПИ с идентификатор №*.

В днешно съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител навежда следните нови възражения: делбата е недопустима, предвид наличието на брачен договор, с който страните са уредили имуществените си отношения, включително и имуществото по отношение, на което се претендира делба, в условия на евентуалност, че така сключеният брачен договор представлява по същество предварителен договор за извършване на делба на придобито по време на брака имущество, и че ищецът няма никакъв принос в претендираното за делба недвижимо имущество.

В съдебно заседание ищецът , чрез адв.К. поддържа иска за делба . В хода по същество , моли съда да постанови решение с което да допусне делба на процесните имоти при претендираните квоти.

В съдебно заседание ответницата , чрез адв.Т. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото поддържа възражението за недопустимост на иска за делба с оглед наличието на брачен договор между страните. Счита, че ищецът няма основание да иска извършването на делба, тъй като няма принос в придобиване на претендираното за делба имущество.

По възражението на ответника за недопустимост на иска за делба с оглед наличието на сключен между страните брачен договор съдът намира следното: Приетият по делото брачен договор е сключен на 14.11.2012год. по време на брака между страните. На 15.11.2012год. съдържанието и подписите на страните в брачния договор са нотариално заверени от нотариус А.

А. с район на действие ВРС , вписан в регистъра при НК под номер 316. Договорът не е вписан в Агенция по вписванията. Брачният договор по своята правна същност представлява двустранна правна сделка , с която съпрузите уреждат имуществените отношения помежду си и по отношение на издръжката на родените от брака деца, свързани с брака , както и с неговото прекратяване. Брачният договор , който се сключва преди сключването на брака произвежда своето действие , ако и когато бракът бъде сключен – чл.40 предл.първо от СК . Когато брачния договор се сключва по време на брака , чл.40,ал.1 , предложение второ от СК предвижда, че този договор произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата определена в договора. Т.е. тъй като в настоящия случай се касае за договор по време на брака , той произвежда действие от момента на сключването. Независимо , че за действителността на договора от гл.точка на неговата форма по СК не се изисква вписване в Агенцията по вписвания , в конкретния случай съдът счита, че сключения между страните брачен договор не може да произведете действие, тъй като касае уредба по повод на брак , сключен в Русия между руски граждани. Съгласно чл.79,ал.3 от КМЧП имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото , приложимо към техните лични отношения, т.е. от тяхното общо отечествено право – чл.79,ал.1 от КМЧП. Страните не са представили пред съда споразумение за избор на приложимо право при уредба на имуществените си отношения по повод брака – чл.79,ал.4 от КМЧП с оглед на което , подписаният и нот.заверен брачен договор , съобразно българското законодателство се явява в противоречие със закона , нищожен и като такъв непораждащ действие в сочения от ответницата смисъл.