Решение № 1500 от 16.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 340/2025
- Вид
- Решение № 1500
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 367 и сл. · Търговски закон
- чл. 372 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1500 гр. Бургас, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря Р.А В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120100340 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба на „ВЛАДИСЛАВ Б. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 202476975, със седалище и адрес на управление гр. М. ***, представлявано от управителя В. Б. Б., чрез адв. К. Х. от АК Русе, против „СТИЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 204366748, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, представлявано от управителя М.
С. К., с която се иска да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответното дружество, дължи на ищцовото сумата от 469,39лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по фактура № 4053/28.05.2024г. за извършена транспортна услуга, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и до нейното окончателно изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3674/29.10.2024 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7308/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че със заявка-договор за транспорт № 414/20.05.2024г. „Стил Логистик“ ЕООД възложило на „Владислав Б. Транс“ ЕООД да извърши превоз със свой транспорт на товар от гр.Пловдив до конкретен адрес в гр.Будапеща, Унгария срещу уговорено възнаграждение в размер на 2200 евро, без включен ДДС. Ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора и доставило товара в срок. За дължимото възнаграждение в общ размер на 5163,38лв. с включен ДДС издало и предало за плащане данъчна фактура № 4053/28.05.2024г. Ответното дружество не заплатило в пълен размер дължимото възнаграждение, а само сума в размер на 4693,99лв. Въпреки многократно отправените покани, до настоящия момент 1 длъжникът не е платил остатъка от паричното си задължение по посочената фактура в размер на 469,39лв.
След подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д.
№ 7308/2024г. по описа на Районен съд - Бургас. На основание чл.410 ГПК, срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Вследствие подаденото от длъжника писмено възражение, Районен съд - Бургас дал указания на ищцовото дружество за предявяване на установителен иск относно вземането си.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че не отговарят на истината твърденията на ищеца, че е изпълнил точно и в срок поетите договорни задължения. По силата на сключения между страните договор за транспорт на товар, ищецът се е задължил да извърши доставката в договорно уговорен срок - на 27.05.2024 г., с посочен в заявката - договор адрес в гр. Будапеща, Унгария. Възложител на транспорта бил „ПЪЗЛ СТУДИО“ ЕООД, съгласно заявка-договор за транспорт № 414/20.05.2024 г. На същата дата бил сключен и заявката-договор с „ВЛАДИСЛАВ Б. ТРАНС“ ЕООД. Превозвачът - ищец на следващият ден 21.05.2024 г., уточнил времето за доставка 10:00 ч. - 11:00 ч. унгарско време, и ответникът от своя страна уведомил получателя на товара, за да ангажира лица за разтоварването.
На датата за доставка - 27.05.2025 г. в 13:30 ч. българско време или 12:30 ч. унгарско време, ответникът осъществили контакт с ищеца по телефона, и той съобщил, че е решил да направи групиране на товари, и се е отправил първо на друг адрес, където трябвало да достави другия товар, и след което щял да се отправи към адреса по договора. Ответникът възразил защо ищецът едностранно е решил да извърши доставка на товар, който не е възложен от тях. Това обстоятелство не е било известно до този момент. Цената била уговорена за два самостоятелни (соло) камиона. Ищецът едва в този разговор ги уведомил, че камионите са с допълнително ремарке (композиция), с чуждата, невъзложена от тях, стока, в нарушение на т.1.8. от заявката договор. В 14:00 ч. българско време възложителят на товара изпратил електронно писмо, за да уведоми, че хамалите, наети за разтоварването, току що са си тръгнали, тъй като товарът не е пристигнал на адреса.
Непосредствено след това ответникът отново се свързал с ищеца, който уведомил, че вече бил оставил допълнителните ремаркета, които не са заявявани от тях, и към 14:30 ч. бг време в кореспонденция по вайбър ищецът изпратил снимка на някакъв път, и съобщил, че не може да открие адреса и че иска някой да го посрещне. Ищецът бил пренасочен да се свърже с фирмата възложител, която следвало да получи стоката в Унгария. След настъпилото закъснение на доставката по вина на ищеца, и провалената от него организация по приемане и разтоварване на товара от двата камиона, за което били предвидени четири часа, за колкото време били предплатени и работниците по разтоварването, в 15:40 ч. българско време по имейл възложителят запитал, дали доставката може да бъде фиксирана на следващия 2 ден, на 28.05.2024 г. в 07:00 ч. местно време. Ищецът не изпълнил задължението си в срок, като доставката била извършена със закъснение от един ден, което представлява неточно изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
Поради забавата, възложителят на доставката “ПЪЗЛ СТУДИО” ЕООД наложил на ответното дружество договорна неустойка от 100 (сто) евро на камион, като я удържал от възнаграждението на “СТИЛ ЛОГИСТИК” ЕООД, съгласно платежно нареждане от 06.06.2024 г. Счита, че съгласно чл. 92 ЗЗД и договорните клаузи, отговорността за неустойката е следствие от виновното поведение на ищеца. Ответното дружество упражнило правото си на прихващане по чл. 103 ЗЗД, във вр. с т.2.14 от договора, като прихванало дължимото на ищеца възнаграждение със заплатената неустойка, изплатено с платежно нареждане на 02.07.2024 г.
На основание чл. 103 и сл. ЗЗД отправя изрично възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с вземането на ответника, представляващо платена неустойка в размер на 200 (двеста) евро или 391,17 (триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки) лв. по курс на БНБ 1,95583 лв. за евро.
Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), вр. с чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 7308/2024 г. по описа на РСБургас, с издадената по това дело Заповед № 3674/29.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено „Стил Логистик“ ЕООД да заплати на „Владислав Б. Транс“ ЕООД сумата от 469,39 лева остатък от незаплатена главница, представляваща възнаграждение по договор за транспорт № 414/20.05.2024 г., за което е издадена фактура № 4053/28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 28.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 421,25 лв. разноски по делото.
Длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в месечния срок от съобщението, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск. Искът е предявен в законовия срок.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Установява се от доказателствата по делото, че на 16.10.2023 г. между „Владислав Б. Транс“ ЕООД, превозвач, и „Стил Логистик“ ЕООД, възложител, е сключен писмен договор за транспорт – заявка-договор за транспорт № 414/20.05.2024г., по силата на който превозвачът приема да извърши чрез два соло камиона транспорт на климатична инсталация, насипно, 2000 кг на соло по маршрута Пловдив, България – Будапеща, Унгария, с дата на товарене 23.05.2024г., 8:00ч. и дата на разтоварване 28.05.2024г., 7:00ч., с договорено навло в размер на 2200 евро без ДДС, платими в срок от 30 дни от получаване на оригиналния 2 CMR и фактура.
Вписано е и специално условие да се спази часът за разтоварване, тъй като се 3 наемат работници за разтоварването. Стоките са получени от получателя PUZL OFFICE HU KFT на 28.05.2024г., за което е налице отразяване в международната товарителница CMR. За извършения превоз е издадена фактура № 4053/28.05.2024г.
Представена е по делото от ответника и втора заявка-договор за транспорт № 414/20.05.2024г. със същите реквизити, като датата на разтоварване е 27.05.2024г. и липсва вписано специално условие.
Представена е по делото от ответника и трета заявка-договор за транспорт № 414/20.05.2024г. с възложител Пъзл Студио ЕООД и превозвач Стил Логистик ЕООД, по силата на който превозвачът приема да извърши чрез два соло камиона транспорт на климатична инсталация, насипно, 2000 кг на соло по маршрута Пловдив, България – Будапеща, Унгария, с дата на товарене 23.05.2024г., 8:00ч. и дата на разтоварване 27.05.2024г., с договорено навло в размер на 2450 евро без ДДС. Номерата на автомобилите в трите заявки-договор съвпадат.
Представена е неоспорена разпечатка от вайбър кореспондеция между управителя на ищцовото дружество и представител на ответника, видно от която е отправено предложение срокът за доставка да бъде фиксиран на 28.05.
Ищецът е изпратил номерата на камионите, посочени в заявките-договор.
Налице е значително забавяне при товаренето на камионите от страна на изпращача, за което възложителят е уведомен. Ответникът предупреждава да не уведомява получателя на товара за извършеното групиране. Превозвачът е бил в Будапеща на дата 27.05.2024г., като в 13:23ч. унгарско време е поискал съдействие от ответното дружество за достигане до адреса, като му е указано, че ще дойде представител. Товарът не е бил приет от получателя в този ден.
На дата 28.05.2024г. в 7:03 часа превозвачът уведомил възложителя, че на адреса е забранено за автомобили над 7,5 тона, а камионите са 11,90 и 18т., на адреса нямало никого, като му е указано да чака.
Представена е извадка от имейл кореспонденция между ответното дружество и получателя на товара, от която е видно, че ответното дружество е потвърдило час за доставка между 10 и 11ч. на 27.05.2024г. Няма данни тази кореспонденция да е била препратена на ищцовото дружество. На 27.05.2024г., 13:04ч. унгарско време, получателят на стоката уведомил ответното дружество, че хамалите, наети да разтоварят камионите са си тръгнали. По-късно в същия ден е изискан час за разтоварване 07:00ч. на 28.05 унгарско време. Налице е и потвърждение за получаване на товара на 28.05, както и уведомление за удържане на 200 евро неустойка заради закъснението от един ден.
Представена е и писмена рекламация по чл. 30 от Конвенцията от ответното дружество до превозвача по повод забавената с един ден доставка за сумата от 200 евро неустойка.
От показанията на свидетеля З., служител в ответното дружество, се установява, че получателят на товара се свързал с ответното дружество по телефона и поискали оферта за транспорт. Имало изискване разтоварването да е в определен ден и час, тъй като щели да наемат работници специално за 4 целта. Оказало се, че превозвачът направил групаж /закачил ремаркета за друг получател/, поради което не могъл да спази часа за разтоварване – 11 часа унгарско време, а пристигнал след 15 часа, когато клиентът бил освободил работниците и пожелал неустойка, която била платена и в последствие удържана от възнаграждението на превозвача. Разтоварването станало на 28.05.2024г.
От показанията на свидетеля Б., служител в ищцовото дружество, шофирал единия от двата камиона, с които бил извършен процесният превоз, се установява, че били в Будапеща между 10 и 11ч. Спрели на паркинг на бензиностанция, както било уговорено в заявката, като взели със себе си и трети човек, за да не остават камионите без надзор. На дадения унгарски телефон за контакт, никой не отговарял, затова уведомили спедицията, откъдето им отговорили, че разтоварването било организирано за сутринта на 27.05, но това не било посочено в заявката. Твърди, че камионите не са били с ремаркета и не са спирали преди това на друго място. На 28.05. в 7:00ч. отишли на адреса, като нарушили всички знаци за товарни автомобили.