Решение № 12433 от 25.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12433 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110120596 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2022511/09.08.2018г. на СРС, подадена от М. Н. Т. и И. С. Т. срещу Я. Б. И.. По същата е образувано гр.д. № 52644/2018г. на СРС, 155 състав. Постановено е Решение №20042443/15.06.2022г., с което предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е отхвърлен. С Решение №20060812/06.10.2022г. съдът е отказал да допълни посоченото решение. С Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, двете първоинстанционни решения са обезсилени изцяло, тъй като, според въззивната инстанция, е била нарушена специфичната процесуална предпоставка за разглеждането на евентуално съединените искове за недействителност на отказ от наследство, като е обърнато внимание, че при искове за недействителност на сделки начинът на съединяване на искове не зависи от волята на ищците, а от тежестта на порока. Затова съдът е следвало и следва да се произнесе първо по допустимостта/основателността на иска с правно основание по чл. 26, ал. 2 пр. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за нищожност на извършения от ответницата отказ от наследство и едва след това, ако приеме, че отказът от наследство е валиден, да разгледа иска с правно основание по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа от наследство. Указано е делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на проверката на редовността и допустимостта на исковата молба.

Решението не е допуснато до касационен контрол с Определение № 1155/11.03.2025г. по к.гр.д. № 2245/2024г. на ВКС, І г.о. При връщането си на първоинстанционния съд делото е образувано като гр.д. № 20596/2025г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО.

Ищците М. Н. Т. и И. С. Т. чрез адв. Н. А. – АК-София, са предявили срещу ответницата Я. Б. И. иск с правно основание по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на отказа от наследството на починалия на 03.08.2012г. неин съпруг И. Г. И.ов, направен по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г. При условията на евентуалност /ако първоначално предявеният иск не бъде уважен/, се предявява иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване недействителността /нищожността/ на извършения от ответницата отказ от наследството на починалия на 03.08.2012г. неин съпруг И. Г. И.ов, направен по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав, и вписан в особената книга на съда с № 1

813/29.06.2017г. поради приемането на наследството на друго основание преди формалното извършване на отказа.

Ищците твърдят, че с Присъда № 104/13.04.2016г. по нохд № 3530/2015г. на СГС, потвърдена от въззивната и касационната инстанция и влязла в сила на 26.06.2017г., ответницата била призната за виновна в това, че на 29.07.2013г. в качеството си на управител на „***********“ ЕООД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност и неспазване на нормативните изисквания за безопасност на труда е причинила смъртта на Н. И.ов Т. – син на ищците. С присъдата ответницата е била осъдена да плати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000,00 лева на всеки, ведно със законна лихва от 29.07.2013г. до окончателното изплащане, както и по 1250,00 лева за разноски за адвокат. За събиране на дължимите им суми ищците образували изп.д. № 197/2017г. на ЧСИ № *** – С.Т.. В рамките на същото било установено, че длъжницата не притежава друго лично имущество, освен недвижими имоти, описани в исковата молба, останали в наследство от покойния ú съпруг, като работела по трудово правоотношение, във връзка с което получавала заплата в несеквестируем размер. Върху имотите била наложена възбрана. След направена справка се установило обаче, че ответницата е заявила отказ от наследство по гр.д. № 41739/2017г. на СРС, 117 състав, вписан в особената книга на съда с № 813/29.06.2017г., като това обстоятелство било съобщено на ищците-взискатели по изпълнителното дело на 03.08.2018г. Обосновава се, че този отказ увреждал интересите на ищците, тъй като в резултат на действията на ответницата те били поставени в невъзможност да удовлетворят вземанията си към нея. От друга страна тя преди отказа – на 18.11.2013г., сключила договор за отдаване под аренда на земеделски земи, останали в наследство от съпруга ú, поради което била приела вече наследството. Това от своя страна обуславяло недействителност на последващия формален отказ от него. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищците не се явяват, като се представляват от адв. Н. А. – АК-София, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Я. Б. И. е депозирала Отговор, вх. № 25174635/26.11.2020г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Признава, че е наследница на съпруга си. Оспорва обаче да е извършвала действия, които да доведат до увреждане на правата на ищците. Нито знаела за посочените в исковата молба имоти, нито ги била декларирала, нито е заплащала някакви разходи по тях. Нямала и достъп до същите. Съпругът ú приживе имал задължения към дружества и лица, които също имали право да се удовлетворят. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата не се явява, като се представлява от адв. П., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съображенията и възраженията на ответницата и указанията на въззивния съд при предходното разглеждане на делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е редовна и подадена от процесуално легитимирани за това лица при наличието на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Това според настоящия съдебен състав се отнася и до предявения иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД. Действително в ППВС 7/28.11.1973г., т. 3д, е прието, че иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск. В този смисъл е и р.108/14.05.2016г.-гр.д.5913/2015г.-Іг.о. Тези случаи обаче според настоящия съдебен състав касаят материята на съдебната делба, съответно позоваване на 2 приелия/отказалия се от наследство или неговите наследници на последиците от приемане на наследството, съответно недействителността на отказа от същото, които биха могли да бъдат съобразени в съответното производство. Същевременно в съдебната практика е налице виждане, което настоящият съдебен състав споделя, че, когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към наследниците му, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51 ЗН. Когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството, то кредиторът следва да използва процедурата по чл. 51 ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и преминаване на наследственото имущество към държавата. Този път за защита обаче е на разположение на кредитора само тогава, когато отказът от наследство е валиден. Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по чл. 51 ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение – а именно, че направеният отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието – така р.577/30.09.2010г.-гр.д.732/2010г.ВКС,ІVг.о. и цитираните в него р.2488/13.11.1963г.-гр.д.1779/1963г.-ВС,Іг.о., р.1793/05.11.1962г.-гр.д.1325/1962г.-ВС,ІVг.о., р.875/14.04.1969г.-гр.д.381/1969г.-ВС,Іг.о.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно указанията по Решение № 1862/28.03.2024г. по в.гр.д. № 11942/2022г. на СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, съдът ще се произнесе първо по иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за недействителност /нищожност/ на отказа от наследство, а след това и ако счете същия за неоснователен, по иска по чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване на същия.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 56, ал. 1 ЗН е за ищците. Същите следва да установят, че ответницата е заявила изричен отказ от наследството на И. Г. И.ов, че същият е вписан в специалната за това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че имуществото ú не позволява на кредиторите-ищци да удовлетворят вземанията си. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД също е за ищците, които следва да установят, че ответницата е заявила изричен отказ от наследството на И. Г. И.ов, че същият е вписан в специалната за това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че преди да стори това, И. изрично или с конклудентни действия е приела същото наследство. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В съдебното заседание, проведено на 17.06.2025г., страните изрично са заявили липса на възражения при решаване на делото да бъдат ползвани вече събраните по него доказателства при предходното му разглеждане.

С Присъда от 13.04.2016г. по нохд № 3530/2015г. на СГС, НО, 1 състав, ответницата Я. Б. И. е призната за виновна в това, че на 29.07.2013г. в село Долни Лозен и в качеството си на управител на „***********“ ЕООД и работодател поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинила смъртта на Н. И.ов Т. и по този начин е извършила престъпление по чл. 123, ал.

1, пр. 2 НК, за което ú е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, 3 чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Със същата присъда и на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД са уважени предявените от И. С. Т. и М.

Н. Т. граждански искове срещу подсъдимата И. до размер от по 50000,00 лева за всеки, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Я. И. е осъдена да заплати на И. С. Т. и М. Н. Т. разноски по делото 2500,00 лева. При осъществения инстанционен контрол с Решение № 74//15.02.2017г. по внохд № 1176/2016г. на Апелативния съд в град София присъдата е изменена в частта ú относно наложеното наказание, като в останалата си част е потвърдена. Решението на Апелативния съд в град София е оставено в сила с Решение № 167/26.06.2017г. по кнохд № 475/2017г. на ВКС, ІІ н.о. За присъдените суми са издадени изпълнителни листове.

Видно от представеното заверено копие, с Решение № 100/24.03.1999г. на Поземлената комисия в град Димово /област Видин/ на наследниците на И. Г. И.ов е възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, както следва:

Нива с площ от 27,5 дка в землището на село К., м. „Над линията“, имот № *******;