Решение № 709 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. В., 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501605 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 281490/02.04.2021г. от АН. АНГ. К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.И.“ № 20, ет.1, ап.1, срещу решение № 260908 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело № 10353/2019г. на Варненския районен съд, ХX-ти състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“ (АИПППДМ), ЕИК 148151881, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. Т.И. № 15, ет.1, ап.З искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 2200,00 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 5000,00 лв., както и за разликата над присъдената сума от 6000 лв. за неимуществени вреди до пълния заявен размер от 7000 лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваните му части, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и наведените възражения и доводи, поотделно и в тяхната съвкупност. Изразява несъгласие с извода на съда за недоказаност твърденията за претърпени неимуществени вреди, свързани с 1 обстоятелството, че поради изваждане на кучешки зъб, ищцата е следвало да носи брекети вместо шини, като и за недоказаност на причинно-следствената връзка между това деяние и вредата. Необосноваността на решението се извежда от противоречието между събраните по делото доказателства и направения краен извод за неоснователност на исковете в отхвърлителните части.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 281899/05.04.2021г. срещу решение № 260908 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело № 10353/2019г. на Варненския районен съд, ХX-ти състав, в частите, с които са уважени исковете за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2200 лв.

Въззивникът намира исковете за изцяло неоснователни, тъй като исковете претенции не са свързани с извършени плащания за поправяне на причинените от ответницата вреди, както и не е съобразен принципът на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Излага се, че единствената грешка допусната от д-р Р. е несъобразявАН.о по вида на зъба, че той е постоянен. Намира, че изваждАН.о на постоянен зъб е случайно деяние. Оспорва кредитираните от съда свидетелски показания, като заинтересовани.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в които изразява становище за липса на конкретни оплаквания срещу постановеното решение в обжалваните му части, което намира за правилно и законосъобразно и моли за тяхното потвърждаване. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от АН. АНГ. К., действаща чрез нейната майка и законен представител Д. Г. К. срещу ЕТ „Д-р Марина Владимирова Р. – амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 5000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени и бъдещи имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение на ищеца, както и сумата 7000 лв., претендирани като обезщетение ца причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт в ежедневието и общувАН.о, които вреди за претърпени в резултат на изваден 3-ти кучешки зъб, долу в ляво, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете – 03.07.2019 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е провеждало лечение за изправяне на зъбите с шина при д-р ГР., специалист ортодонт, която в тази връзка препоръчала млечните зъби на детето да бъдат поетапно извадени от д-р М.Р., действаща като ЕТ. На 05.10.2017г. последната е извадила 84 и 85 зъб, а на 01.02.2018 г. - 53 и 54 зъб, както и 63 и 64 зъб, без отбелязана дата на вадене. На 29.06.2018г. следвало да бъдат извадени още два млечни зъба на детето - трети и четвърти, долу в ляво, за което били заплатени 40 лв. Преди манипулацията ответникът гледала рентгенова снимка от 11.01.2018г., въпреки че разполага с необходимото оборудване да направи нова. След като извадила четвърти млечен зъб на АН., която била под упойка, ответникът започнала да вади трети. Той обаче не излизал и тя сменила клещите с по – големи, като обяснила на майката на ищцата, че зъбът излиза трудно, защото се вади преждевременно. След екстракцията майката видяла, че коренът на 2 зъба е много голям, но ответникът продължавала да твърди, че зъбът е млечен. Твърди се, че венецът на детето получил голяма и болезнена рана от опитите за вадене, като била увредена и костта. Момичето изпитвало силни болки и страдания от екстракцията, плакало цяла нощ и не могло да спи. След няколко часа родителите установили, че всъщност във времето между датата на снимката от 11.01.2018г. до деня на изваждАН.о 29.06.2018г. трети млечен зъб паднал без детето да разбере, а постоянният трети зъб израснал и при липсата на актуална снимка д-р Р. приела, че е млечен и го извадила. В проведения телефонен разговор ответникът отричала грешката си, но признала на следващия ден, след като родителите изпратили чрез вайбър актуална снимка, на която ясно се виждала липсата на трети постоянен кучешки зъб, различим на снимката от 11.01.2018г. На 03.09.2018 г. ответникът изпратила визитка на адвокат.

Поддържа се, че съгласно становище № 706-2/08.04.2019г. на проверяващите от Комисията по професионална етика при Районна колегия на Български лекарски съюз, ответникът е извадила постоянен зъб вместо млечен, без да спази правилата, предвидени в Кодекса за професионална етика и е нарушила правилата за добра медицинска практика.

Твърди се също, че в писмо с изх. № ИАМН-96-00-276/10.06.2019г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е посочено, че в период, характеризиращ се с интензивна смяна на временното съзъбие при детето и въпреки, че са изминали повече от пет месеца от датата на снимката (11.01.2018г.), без да направи нова снимка и да информира родителя, д-р Р. поставя анестезия и преминава към екстракция на четвърти и трети временен зъб долу в ляво. И в двете писма изрично било посочено, че ответникът е нарушила проведения диагностично лечебен процес на детето.

Сочи се, че на 29.06.2018г. ответникът не е упражнила задълженията си, произтичащи от чл.2, ал.2 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина. Поддържа се, че неосъзнавАН.о на допуснатата груба небрежност е довело до невъзможност от извършване на реинплантация на извадения зъб, което следвало да се извърши в срок от 24 часа след екстракцията. Ищцата сочи, че за процесното увреждане на детето А.К. ответникът е и наказателно-отговорна по чл.134, ал.1 от НК за нанесена средна телесна повреда, причинена поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие.

Родителите на детето били консултирани от различни специалисти, че при лечението, което следвало да се проведе на детето през годините до навършване на 21г. възраст не може да се ползва шина, а само брекети. Твърди се ползвАН.о им да е свързано с много ограничения в хранителния режим, неудобства и дискомфорт за детето, което е балерина и навлиза в тийнейджърска възраст, когато външният вид е от особено значение. Това се отразявало негативно на психоемоционалното състояние и поведение на детето, на неговото самочувствие и социални контакти с връстници, както и му причинявало стрес, който трудно превъзмогвало. Твърди се, че момичето не се усмихва, за да прикрие липсата на зъба, притеснява се да общува и е станало по-затворено.

Излага се, че доколкото ответникът по занятие изпълнява медицинска дейност е могла да предвиди, че е възможно видимият на рентгеновата снимка от 11.01.2018 г. млечен зъб междувременно да е паднал, съответно да направи нова снимка, още повече, че зъбът не поддавал и не се вадил лесно. Поддържа се, че в „Дентален център I - Велико Търново” ЕООД е констатирана екстракционна рана в областта на засегнатия зъб. Бил изготвен план за спешно ортодонтско лечение, тъй като детето се намира във фаза на смесено съзъбие и липсата на зъба би довела до трайни челюстни деформации, които биха се отразили на постоянното съзъбие. Налагало се лечение с фиксирана техника на горна и долна челюст с цел осигуряване на място за поставяне на интраосален имплант на мястото на липсващия зъб, когато детето навърши 21 години. Сочи, че цената на това лечение, система Damon Q, е 5000,00 лв., а прогнозната цена за поставяне на имплант и прилежащата към него корона след навършване на 21г. - 2400,00 лв. Ищцата излага, че до момента са платени 4000,00 лв. за ортодонтско лечение с фиксирана техника. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата 3 молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ищцата да е плащала за поправяне на пряко причинени от ответника вреди, като сочи че представените касови ордери не касаят манипулацията извършена от нея, а ортодонтски услуги за лечение на диагноза, получена по рождение или придобита в резултат на вредни навици в ранна възраст. Ответникът сочи, че детето и майка му са посетили спешно кабинета на 29.06.2018г., тъй като на 30.06.2018г., се налагало ортодонтско лечение при д-р ГР. на диагноза „Двучелюстна компресия", представляваща стеснение на двете челюсти на детето.

Поддържа, че при предходни посещения по повод на ортодонтското лечение с поставяне на брекети и по предписание на ортодонта е извадила шест от осемте млечни зъба на АН., а на 29.06.2018г. са останали за изваждане трети и четвърти млечен зъб.

Ответникът сочи на следващо място, че от Комисията по професионална етика при Районната колегия на Български зъболекарски съюз, Министерство на здравеопазвАН.о, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Регионална Здравноосигурителна каса са му наложени наказателни мерки за допуснати нарушения във връзка с процесния случай. В тази връзка сочи, че към момента не е влязло в сила единствено НП № 1/10.06 2019г на Председателя на УС на PC на БЗС, което е обжалвано пред ВАдмС.

На следващо сочи, че при вадене на млечен или постоянен зъб няма задължение да прави рентгенография, като се ползват предходни изследвания, или екстракцията се извършва по преценка на лекаря. Поддържа, че формата, цвета и ваденето на постоянен зъб не се различава много от това на млечен зъб, както и че смяната на клещите не е нещо необичайно при екстракция. Поддържа, че грешката при ваденето е съпричинена в голяма степен от небрежното поведение на родителя на детето, който не е заявила промените в състоянието на млечните зъби от последното посещение при ответника и след консулта с ортодонт. Освен това майката настоявала за бързо изваждане на двата зъба, защото детето имало урок по балет, а на следващия ден имали час при ортодонта. Оспорва наличието на нарушение по чл. 88, ал.1 от Закона за здравето свързан с получаване на информирано съгласие. Такова не било необходимо, тъй като не се касаело за болен зъб, който да се нуждае от лечение. Излага, че диагнозата на пациента била ясна и единствено следвало да се извади млечен зъб, по подобие на предходните шест. Твърди, че се касае за една и съща продължаваща във времето манипулация, поради което родителят не следвало да се информира отново при ваденето на всеки зъб. Излага, че визуално картината в устата на детето, при вече израснал зъб била същата от снимката от януари 2018г. Наред с това лекарят не би могъл да предположи, че родителите на детето няма да забележат или разберат от него, нито че разположения на видно място трети зъб вече е паднал, нито бавния растеж на новия зъб. В тази връзка излага, че с оглед проблемите на детето и решението за поставяне на брекети родителят е следвало да полага по-големи грижи от обикновените.