Акт от 10.08.2020, Районен съд - Елхово

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 96 гр.Елхово, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Елховският районен съд в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. Апостолова при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 60/2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 3000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до

01.09.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми - 30-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба, както и сумата 420.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по 1.00 лв. на смяна по време на полаганите от ищеца 420 нощни дежурства през периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Ищецът В.К. *** в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София, представлявана от Директора - Главен комисар С. К., излага, че за времето от 01.09.2016г. до момента на предявяване на иска – 01.09.2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „мл. експерт/командир на отделение ст.полицай“ в ГОДГ 04 при ГПУ Малко Търново към РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа по график като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно. Твърди се, че за същият период от време той е положил общо 500.5 часа извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 3000.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.

На следващо място ищецът сочи, че на основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР, вр. с чл.5, ал.2 от Наредба №11 от 21.12.2005 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и Наредба № 8121з – 792 от 29.10.2014 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, ответникът му дължи обезщетение в размер на 420.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените, но полагащи му се от ответника ободрителни напитки на стойност по 1.00 лев. на смяна по време на полаганите от него 420 нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г.

Поради изложеното ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 3000.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 500.00 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до предявяване на иска, както и сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение за непредоставените му от ответника ободрителни напитки по 1.00 лев. на смяна по време на положените от него 420 нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но заявява, че положеният от него извънреден труд през същия период е бил изцяло заплатен.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. По отношение на иска за присъждане на обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., се твърди, че исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през процесния период заповеди на министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв.Б. се явява и заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е намален от 3000.00 лева на сумата 1618.32 лева.

Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск за мораторни лихви като е намален от 500.00 лева на сумата 194.36 лева, както и изменение на предявеният трети иск като е намален размера му от 420.00 на 318.63 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Я.Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът В.К.Г. през процесния период - от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „мл. експрет/командир на отделение“ в ГОДГ 04 при ГПУ Малко Търново към РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1603 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1603 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1832.23 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 229.23 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. февруари 2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1618.32 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

За месеците юли и август 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 88 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 100.58 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 12.58 часа.

Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли и август 2019г. възлиза на сумата от 94.62 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката - месец февруари 2020г.

Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от

30.10.2016г./ до края на месец юни 2019г. вкл.– преди подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 194.36 лева.

Вещото лице е установило, че за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 318.63 нощни смени, като на същия за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 318.63 лева, изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на услоията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените, в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1618.32 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 194.36 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба, както и иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР - за заплащане на обезщетение в размер на 318.63 лева, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 318.63 нощни дежурства по 1.00 лв. за всяко за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 30 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cb08337-680c-49cc-b9a6-0150dff75365