Определение № 2410 от 30.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2021/2026
- Вид
- Определение № 2410
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2410 гр. София, 30.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502021 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 24515/06.07.2026 г. СРС е повдигнал препирня за подсъдност със Софийски градски съд за определяне на компетентния съд по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС, във връзка с чл.77 от с.з.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Делото е инициирано по искова молба с вх.№ 71931/28.05.2026 г., депозирана в СГС, от Г. С. К. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която, по подробно изложени в нея съображения, е поискано да се постанови решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 100 евро, като обезщетение за претърпени вреди /имуществени/ от неразрешени платежни операции - общо четири на брой, извършени в периода от 02.02.2026 г. /два броя/ до 04.02.2026 г. /един брой/, от банкова сметка на ищеца в отметната банка, както и сумата от 468,31 евро лихва за забава, считано от 07.02.2026 г. до датата на подаване на исковата молба - 27.05.2026 г.
След запознаването си с молбата и приложените към нея доказателства СГС е приел, че не е родово компетентен да разгледа повдигнатия правен спор, т.к. според твърденията в исковата молба ищецът е титуляр на банкова сметка в ответната банка, от която в периода 02.02.2026 г. - 04.02.2026 г. са извършени общо четири на брой банкови транзакции в общ размер от 15 100 евро, която сума претендира от ответника, ведно с лихвата за забава.
От тези твърдения извел, че в случая е сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване четири иска, а цената на всеки един от тях е под 25 000 лв. /12 782,30 евро/.
Затова и по правилото на чл.103 ГПК приел, че родово компетентен е да ги разгледа е РС София, на който съд изпратил делото по компетентност.
Приемайки делото последният се произнесъл с определение № 24515/06.07.2026 г., с което от своя страна счел, че компетентен да разгледа правния спор е СГС.
За да мотивира този си краен извод се позовал на нормите на чл.79, ал.1 ЗПУПС и на 1 чл.78, ал.1 - ал.4 от с.з., които тълкувал в насока рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, да е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга с изключение на случаите, в които се докаже от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент /последното и по арг. от чл.80, ал.3 ЗПУПС/.
При очертаната правна рамка приел, че клиентът, който твърди, че е пострадал от неразрешена платежна операция, ангажира отговорността на банката по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС не на плоскостта на кондикцията или неоснователното обогатяване, а на плоскостта на договорната отговорност за конкретен вид неизпълнение, уредено в закона.
Затова броят и видът на неразрешените платежни операции по една конкретна банкова сметка и по конкретен договор с банката е без значение, т.к. отговорността на банката се ангажира по съдебен ред заради неоснователния й отказ да плати незабавно стойността на неразрешената платежна операция.
Обсъжданата хипотеза се различавала от тези, уредени в чл. 55 ЗЗД или чл. 45 ЗЗД с ответник конкретно лице, което е получило пари във основа на неразрешената платежна операция – там отделният акт на получаване на средствата би бил правопораждащ за претенцията и би имало толкова на брой искове, колкото са отделните неразрешени платежни операции.
В случая обаче искът за главница е един и цената му е над 12782,30 евро, с оглед на което и компетентен да го разгледа е СГС, поради което и е повдигнал препирня за подсъдност.
При гореизложеното Софийският апелативен съд в решаващия състав приема следното от правна страна:
Цената на осъдителния иск по чл.79 във вр. с чл.77 от ЗПУПИ, какъвто в случая е предявеният, се определя при условията на чл.69, ал.1, т.1 ГПК - от търсената сума.
В случая търсената сума като главница, основана на твърденията за отказ на ответната банка да изпълни договорното /а и законово/ си задължението да я върне, т.к. представлява неразрешена платежна операция, е именно 15 100 евро.
С оглед на това и приложимо досежно определяне родово компетентия съд да разгледа повдигнатия правен спор е правилото на чл.104, т.4 ГПК, а не това на чл.103 ГПК.
Следва да се акцентира във връзка с доводите на СГС, че с предявения иск ищецът е потърсил защита на свое накърнено облигационно право да му бъде върната /коригирана/ паричната сума, с която ответникът, като доставчик на платежни услуги, се е разпоредил в отклонение на задълженията му по обвързващия страните договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка в евро. В случая е без значение дали това е станало с една или повече неразрешени операции. Релевантно е, че отказът на ответната банка да върне неправилно наредените от сметката на ищеца суми му е причинило имуществената вреда, съизмеряваща се с претендираната като главница сума. Репарирането на тази вреда се претендира с предявения главен иск с цена над 25 000 лв. /12782,30 евро/, а обезщетение за забава на изпълнението - с предявения акцесорен такъв.
Предвид изложеното родово компетентен да се произнесе по предявения иск за връщането/коригирането на претендираното като главница парично вземане, е Софийски градски съд.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПО ПОВДИГНАТИЯ спор за подсъдност от Софийски районен съд с определение № 24515/06.07.2026 г., постановено по гр.д. № 18266/2026 г. по описа на СРС приема, че родово компетентен да се произнесе по предявената искова молба с вх.№ 71931/28.05.2026 г. от Г. С.
К. против „Ти Би Ай Банк“ЕАД, е Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване, по арг. от т.9, б.»в», абз.трети от ТР 1/2013 на ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3