Решение № 476 от 14.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500336 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К.С.В. против решение № 132/20.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1134/2021 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което са отхвърлени предявените от нея искове за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на Директора на ОУ „Никола Вапцаров“ - ***и за неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа като ***, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 15 839,16 лв., ведно с обезщетение за забава.

С обжалваното решение РС - Асеновград отхвърля предявените искове от К. С.

В. за признаване за незаконно уволнението по Заповед № РД-11-778/19.04.2021г. на Директора на ОУ „Никола Вапцаров“, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от А.П.Н. Т. – ***, за незаконно и неговата отмяна, възстановяването й на предишната работа като ***с код по НКПД 2359 6002 в ОУ „Никола Вапцаров“ ***; отхвърля предявените искове от К. С. В. за осъждане ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 15839,16 лв., ведно с обезщетение за забава от 19.04.2021г. до 1

01.06.2021г. в размер на 193,59 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното плащане. Със същото решение осъжда ОУ „Никола Вапцаров“ да заплати на К. С. В. обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2639,86 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.06.2021г, както и разноски по производството в размер на 413,75 лв.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят К. С. В. го обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при допуснати процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Твърди, че решаващият извод на съда, за да отхвърли предявените искове е, че не са доказани твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, въвеждайки нови условия за заемане на длъжността *** в трудовата характеристика за длъжността, сочени в исковата молба, като тъкмо за тези обстоятелства е отказал да допусне искани доказателства, при липса на указания в доклада по делото за доказването им и съответно разпределяне на доказателствена тежест. Съобразно посочената доказателствена тежест от районния съд счита, че ответникът не е доказал законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, въпреки, че са били приемани доказателства по делото, дори и след изтичане на преклузивните срокове за това. Твърди, че нито един от мотивите, залегнали в процесната заповед, не са били доказани - нито наличието на нужди, обосноваващи промяната в изискванията за заемане на длъжността *** в учебната институция да има психологическо образование, нито участие на училището по проекти с малцинствени групи, нито липсата на ръководен кадър с психологическо образование, което е необходимо за тази работа, като сочи, че именно директорът има такава квалификация. Счита неправилен извода на съда, че не са доказани твърденията в исковата молба за наличие на обстоятелства, водещи до извода, че единствения мотив за промяна на длъжностната характеристика е освобождаването на ищеца от заеманата от нея длъжност, което следва както от записа в самата длъжностна характеристика, че ищцата не отговаря на условията за заемане на длъжността, така и липсата на заповед, с която да е утвърдена длъжностната характеристика към датата на извършеното уволнение. Твърди, че промяната в изискване за висше образование със специалност „детско-юношеска психология“ с присъдена професионална квалификация „***“ за длъжността *** влиза в противоречие с т. 13 от длъжностната характеристика, както и задължението, вменено с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 15 от 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, тъй като за тази специалност липсват учебни часове в това училище.

Сочи, че доколкото необходимостта в интерес на работата да се въведе това ново изискване се обосновава с Наредбата за приобщаващото образование, то наредбата сочи нужда от психолог, което е различна длъжност, освен това наредбата поставя 2 алтернативно длъжностите на психолог, педагогически съветник, логопед и ресурсен учител, като в училището има назначени лица на последните три длъжности. В противоречие със събраните по делото доказателства счита извода на РС Асеновград за липса на доказателства за наличие на конфликт между ищеца и директора на училището, което се установява от приложеното към делото писмо на МОН. Горното, ведно с безспорното обстоятелство, че ищеца като синдикален член се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, намира, че явно сочи на злоупотреба с право. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която не се уважават предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло и да бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски.

В съдебно заседание поддържа жалбата, като обосновава и искането си за отмяна на ожалваното решение със събраните по делото доказателства, с които безспорно се установява мотива за прекратяване на трудовото правоотношение – наличието на конфликт между ищеца и директора на учебното заведение. В писмени бележки по същество се развиват посочените по-горе оплаквания.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна с който е оспорена жалбата като неоснователна. Поддържа, че в обжалваното решение на районния съд не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, сочи съдебна практика, според която право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и професионална квалификация за заемане на съответните длъжности, като въведените нови изисквания счита, че са в сферата на нормативно определеното изискуемо съдържание, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право и съдебният контрол в този случай не може да бъде извършван. Твърди, че не се доказва промяната да е специално създадена и използвана целенасочено за уволнение на конкретния служител и поради това да е налице твърдяната злоупотреба с право, като новите изисквания изцяло съответстват и не противоречат на нормативно определените. Обосновава въвеждане на новото изискване с обективни причини – подобряване на качеството на учебно-възпитателния процес, или с оглед нуждите на работата, за което също сочи обилна съдебна практика. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание в хода на устните състезания поддържа изложените съображения в отговора на въззивната жалба, счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на водените от тях свидетели, тъй като тези на жалбоподателя са заинтересовани от изхода на делото поради приятелски отношения с първия свидетел и спорове с директора на училището за останалите. Счита, че не е оборена добросъвестността на работодателя и доказана обективната нужда от въведената 3 специалност психология, доколкото жалбоподателката е била председател на комисията по обхвата на учениците за обща подкрепа и като такава следва да има такава специалност. В писмени бележки подробно мотивира изразеното становище.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, чл. 78 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 220 КТ от К. С. В. срещу ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на Директора на ОУ „Никола Вапцаров“ - ***и за неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа като ***, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 15 839,16 лв., ведно с обезщетение за забава в размера на 193,59 лв. за периода от 19.04.2021 г. до 01.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и евентуален иск, при неуважаване на предявените искове, да бъде осъден работодателят да и заплати сумата от 2639,86 лв. представляваща едно месечно брутно трудово възнаграждение за неспазено двумесечно предизвестие.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищеца В. е работела като *** в ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***на основание сключен трудов договор № 232/05.09.2007 г., като със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на Директора на ОУ „Никола Вапцаров“ – ***трудовото и правоотношение е било прекратено на осн. чл.

328, ал. 1, т. 6 от КТ, на основание промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността на база промяна в длъжностната характеристика. Сочи, че с това изменение работодателят въвежда ново изискване за заемане на длъжността, а именно образователно-квалификационна степен магистър, специалност „детско-юношеска психология“, с присъдена професионална квалификация „учител по психология“, каквото тя не притежава. Счита, че единствената причина за промяна на длъжностната характеристика е прекратяване на трудовия и договор, поради което е налице злоупотреба с право и нарушение на чл. 8 от КТ. Посочени са конкретни обстоятелства, въз основа на които счита, че се налага сочения извод, на първо място факта, че освен образование и квалификация, необходими за заемане на длъжността, в длъжностната характеристика нищо друго не е променено. Сочените причини в заповедта, че контрола върху преподавания материал от психологическа гледна точка се затруднява, с оглед специалността на директора и липса на ръководен квалифициран кадър с психологическа подготовка, поради които е прието, че поне *** следва да притежава образование в сферата на психологията, намира неверни, доколкото директорът притежава образование в областта на психологията. За особено 4 показателен факт счита връчването на заповедта и длъжностната характеристика по едно и също време, вписване на констатация в длъжностната характеристика, че ищеца не притежава необходимото образование за заемането на длъжността. Сочи, че така въведеното изискване за притежаване на образование и квалификация учител по психология противоречи както на утвърдения Списък-образец 1 на учебното заведение, утвърден за учебната 2020/2021 г., доколкото учебни часове по тази учебна дисциплина не са планирани от директора на училището, противоречи и на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според която ***изпълняват норма преподавателска работа, противоречи на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалности, която също визира задължение за *** да осъществява норма преподавателска работа и изпълнява функциите на длъжност учител, както и на чл. 13 от самата длъжностна характеристика за длъжността „***“ в ОУ „Никола Вапцаров“ – ***, поради липса на такива учебни часове в училището, с които да се изпълнява изискуемата преподавателска заетост. Сочи се също, че ищеца и директора на учебното заведение са имали служебни конфликти, довели до проверки от МОН, както и направена от министерството констатация в този смисъл в изпратено писмо, след което е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Всичко това, ведно с обстоятелството, че ищеца е член на синдикална организация, даващо и право на закрила по чл. 333 от КТ твърди, че сочи на единствена цел за въвеждане на ново изискване за образование за заемане на длъжността, а именно да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като се избегне изискването на съгласие на Инспекцията по труда.