Решение № 3681 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3681 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110105758 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, чрез процесуалния му представител – юрк. Е.Ц., срещу А. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 542.04 лв., представляваща неплатена главница по сключения между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, и А. Х. Х. договор за паричен заем Кредирект № ******2020 г., вземанията по който са прехвърлени от цедента „Сити Кеш“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 27.28 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.01.2020 г. – 17.04.2020 г.; сумата 194.93 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода 17.04.2020 г. – 29.01.2025 г., като в периода 17.04.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, които суми са предмет на заповед № 918/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД излага, че между „Сити кеш“ ООД /кредитодател/ и ответникът А. Х. Х.

/кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит № 1

******2020 г. по електронен път по силата на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, включително, че всички негови елементи са предоставени на насрещната страна с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Посочва, че съгласно сключения договор, кредитополучателят е получил сумата 800 лв., която се е съгласил да върне на 3 бр. вноски от по 395 лв. всяка в срок до 16.04.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и ГПР в размер на 48.10%. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия е предвидено, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена сума. Поддържа, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г.

„Сити кеш“ ООД му е прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор за потребителски кредит. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника-ответник не е извършено надлежно, моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Х. Х., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 918/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, срещу длъжника А. Х. Х. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 05.05.2025 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 15.10.2025 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 18.07.2025 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число договор за паричен заем Кредирект от 16.01.2020 г., договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. и уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба, адресирано до длъжника.

2

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 66.28 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в размер на сумата 79.18 лв. – държавна такса и 10.32 лв. – такса за разпечатване на хартиен носител на депозираната по електронен път искова молба. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лв., какъвто размер претендира и ищецът, на основание чл. 78, ал.

8 ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 189.50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Х.

Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ******, следните суми: сумата 542.04 лв. /петстотин четиридесет и два лева и четири стотинки/, представляваща неплатена главница по сключения между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, и А. Х. Х. договор за паричен заем Кредирект № ******2020 г., вземанията по който са прехвърлени от цедента „Сити Кеш“ ООД в полза на заявителя-цесионер по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 27.28 лв. /двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 16.01.2020 г. – 17.04.2020 г.; сумата 194.93 лв. /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода 17.04.2020 г. – 29.01.2025 г., като в периода 17.04.2020 г. – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на заповед № 918/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, сумата 66.28 лв. /шестдесет и шест 3 лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторените съдебноделоводни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 189.50 лв. /сто осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4