Решение № 234 от 16.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. ......, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ......, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223100600781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 68 от 30.03.2022 г. по НЧХД № 1867 / 2021 г., Районен съд ...... е признал подс. И. Ю. С. –с постоянен адрес: гр. ......, ул. „***********, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВНА в това, че в периода от 05.03.2021 г. до 30.04.2021 г., в гр. ......, при условията на продължавано престъпление, в качеството на родител – майка на детето Л. К.ова Н.а с ЕГН **********, не изпълнила или осуетила изпълнението на съдебно решение по гр. д. № 13557 по описа на ВРС за 2020 г. относно лични контакти на детето с бащата К. С. Н. с ЕГН **********, като на 05.03.2021 г., 06.03.2021 г., 29.04.2021 г., 30.04.2021 г. отказала да предаде детето Л. Н.а на бащата К. Н. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и я е оправдавал по така въззведеното обвинение,

Съдът е възложил и направените по делото разноски на ч.т. К. Н..

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за незаконосъобразност на същата. Ч.т. К. Н., чрез адв. Т. сочи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел писмените и гласните доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подсъдимия. Отправено е искане към проверяващия съд за признаване подс. С. за виновна и налагане на справедливо наказание.

В съдебно заседание пред въззивен съд, К. Н., чрез адв. Т. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Защитникът на подс. С., адв. Л. изразява становище за правилност на съдебния акт.

Счита, че същият е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло. Поискани са и направените по делото разноски.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

1

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Подсъдимата И. С. С. и частния тъжител К. Н. сключили брак на 19.12.2008 г., като по време на брака е родено общото им дете Л. К.ова Н.а с ЕГН: **********. Във връзка с депозирана молба от подс. С. било образувано гр.дело № 13539 / 2020 г. срещу частния тъжител, по което на 30.10.2010 г. по отношение на Н. била издадена заповед за защита № 260013/22.01.2021 г. от 20 състав при РС-......, с която същият се задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо подс. И. С. и му се забранява да приближава на по-малко от 50 метра последната, както и жилището й на адрес: гр. ......, ул. „*******“ № 44, ет.3 ап. 6, както и местоработата й за срок от шест месеца.

С решение № 260650/25.02.2021 г. на 40 състав, при ВРС по гр. дело № 13557/2020 г. е прекратен бракът между подс. С. и частния тъжител Н. и е утвърдено постигнатото помежду им съгласие, а именно: упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Л. К.ова Н.а с ЕГН: ********** да се предоставят на майка й И. С., при която детето ще живее; на бащата К. Н. да се определи режим на лични отношения с детето Л. Н.а, както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно; всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14.00 часа в петък до 21.00 часа , като бащата ще взема детето от училище или от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно; През лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск бащата ще взима детето за четири седмици; през зимната и пролетната ваканции, в четните години – първата половина от почивните дни, респективно в нечетните - втората половина от почивните дни; В четните години – за Деня на освобождението /3 март/ и Деня на независимостта /22 септември/ от 18 часа на деня предшестващ първия почивен ден до 18.00 часа предшестващ първия работен ден, а когато е само един почивен ден от 09.00 часа до 18 часа; на Нова година от 09.00 часа на 28.12 до 20.30 часа на 02.01 В нечетни години – за Коледа от 09.00 часа на 24.12 до 20.30 часа на 28.12; за Великденските празници от 18.00 часа на Велики четвъртък до 18.00 часа на Велики понеделник; Деня на съединението /6 септември/ и Деня на просветата /24 май/ от 18 часа на деня предшестващ първия работен ден , а когато е само един почивен ден от 09.00 часа до 18.00 часа; На рождения ден на бащата 31.07.от 09.00 часа до 21.00 часа, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, освен ако този ден не съвпада с режима на лични отношения; На имения ден на бащата – 06.03. от 09.00 часа до 21.00 часа като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно, освен ако този 3 ден не съвпада с режима на лични отношения.

Предвид влязлата в сила заповед за защита срещу частния тъжител в полза на подсъдимата, съобразно която на Н. се забранява да доближава С. и дома й, при вземането на детето Л. Н.а, с оглед упражняване правото си на личен контакт с него, Н. обичайно изчаквал пред входа на адреса, на който пребивавали подсъдимата и дъщеря му, като уведомявал същите за пристигането си по домофонната уредба или по телефона.

Междувременно, в периода на провеждане на двете граждански производства, цитирани погоре, Л. Н.а се дистанцирала от баща си и била резервирана и негативно настроена към неговата личност.

В периода от 06.11.2020 г. до 23.03.2021 г. частният тъжител подал три сигнала до Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – ......, с твърдението, че подсъдимата възпрепятства упражняването на лични контакти с дъщеря му. Изготвени били доклади за всеки от постъпилите сигнали, като при провежданите срещи между социални работници и С., същата отричала отправените от ЧТ Н. обвинения и излагала 2 твърдения, че Л. Н.а не желае да се вижда с баща си, тъй като изпитва страх от него. При втория, изготвен поред социален доклад от 15.12.2020 г. е констатирано, че е налице съществена промяна в отношението на детето спрямо баща му от първата срещу между него и социален служител през септември 2020 г., като Л. заявява, че не желае да комуникира с Н.. Трите доклада приключват със заключение, че констатираните в хода на проверката обстоятелства не налагат предприемане на мярка за закрила по отношение на Л. Н.а.

Същевременно, на 26.11.2020 г., е извършен преглед на Л. Н.а от психиатър с водеща диагноза „Фобийно-тревожно разстройство в детството“, вследствие на който психиатъра – д-р Я. С. при МЦ „Санита“ ООД, установил доминиране на тревожност с множество страхове у детето, като е отразил резултатите от прегледа в етапна епикриза от 26.11.2020 г. и амбулаторен лист № 749 / 26.11.2020 г.

На 05.03.2021 г., /петък, в първата седмица от месеца/, на 06.03.2021 г. /имения ден на ЧТ Н./, 29.04. 2021 г. /Велики четвъртък/ и 30.04.2021 г./ петък, в четвъртата седмица от месеца/, около 18 часа Н. посетил адреса, на който се намирал домът на подс. С. и дъщеря му Л., а именно – в гр. ......, ул. „*******“ № 44. Срещата с дъщеря му на посочените дати не се осъществила, поради нежелание на детето да се срещне с баща си, поради което въпреки, че била информирана, че той е дошъл, за да я вземе, Л. останала в дома си. След като не успял да осъществи среща с Л., на посочените дати Н. подал сигнал на тел. 112 за случая, като на три от процесните дати във връзка със сигналите, на адрес гр. ......, ул. „*******“ № 44, били изпратени полицейски екипи. На 05.03.2021 г. по подадения от Н. сигнал, адресът бил посетен от свид. Д.Д. – мл. експерт, командир на отделение в група ООР при Първо РУ при ОД на МВР-...... и свид. Владимир В. – мл. инспектор, старши полицай ВПА в група ООР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-....... На място органите на реда установили тъжителя пред жилищната кооперация, където същият ги запознал със съдържанието на влязлото в сила решение относно режима на лични контакти с дъщеря си Л. Н.а. Впоследствие полицейските служители отишли до апартамента, обитаван от подс. С. и дъщеря й Л., където разговаряли с 4 подс. С., като в разговора същата ги уведомила, че Л. не желае да се срещне с баща си. В събеседване с детето, последното потвърдило, че не иска да отиде при баща си. За случая била съставена докладна записка с рег. № 433р8569/08.03.2021 г. от св. В.. На 06.03.2021 г. по подадения от ЧТ Н. сигнал, на адреса пристигнал дежурен полицейски екип в състав – свид. В.Р.Д. – мл. инспектор, ст.полицай ВПА група ОРР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР[1]...... и св. Б.Д. – мл.инспектор, ст.полицай в група ОРР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-.......

Полицейските служители установили тъжителя Н. пред жилищната сграда, като последният ги уведомил, че бившата му съпруга – подс. С. не желае да му предаде детето Л. Н.а, съобразно постановения съдебен акт за режим на лични контакти, който му е присъден с него. Впоследствие полицейските служители посетили дома на подс. С., където разговаряли със същата и детето Л. Н.а. Л. заявила в разговора с полицаите, че не желае да отиде при баща си. За случая била изготвена докладна с рег. № 443-8553 / 08.03.2021 г.. На 30.04.2021 г., във връзка с подадения сигнал от тъжителя, на място пристигнал полицейски екип в състав - св. Д.Д. – мл. експерт, КО в група ООР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР-...... и св. П.М. – мл.инспектор, ст.полицай група ООР на сектор ОП при Първо РУ при ОД на МВР[1]....... При пристигането на полицейските служители на адреса, частният тъжител се намирал пред жилищната сграда на адрес гр. ......, ул. „*******“ № 44, като обяснил на органите на реда, че в съответния ден има право да упражнява лични контакти с детето си Л. Н.а съгласно влязъл в сила съдебен акт, с твърдението, че не може да упражни правото си. Полицейските служители посетили дома на подсъдимата, където разговаряли с нея. В разговора С. ги уведомила, че дъщеря й Л. Н.а не желае да се срещне с баща си в съответния ден. Проведен бил разговор и с Л., в който същата потвърдила, че няма желание да отиде при ЧТ Н..

Впоследствие отношенията между Л. Н.а и ЧТ Н. се подобрили, като детето започнало често да се вижда с баща си в дните, когато същият имал право да осъществява лични контакти с него.

3

По отношение престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС и са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.

Достигнатият от първоинстанционния съд извод, за недоказаност на частното обвинение, в чиято тежест е възложено категоричното и недвусмислено установяване на всички съставомерни признаци е правилен. Той е основан на прецизна и подробна оценка, както на гласните доказателствени средства, така и на съответствието им с останалия събран доказателствен материал.

Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателствени източници, а се оспорва единствено оценката на наличните такива и по-точно правните изводи на първия съд.

В мотивите си ВРС е разяснил престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и преповтарянето на тази правна трактовка е безпредметно. В случая е предявено обвинение за форма на изпълнителното деЯ.е - подсъдимата е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение, досежно упражняването на родителските права и режимът на лични отношения.