Решение № 109 от 12.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Д. Ив. П. като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600885 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260031 от 05.03.2021 г. постановена по НОХД № 820/2020 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че на 19.10.2019 г., около 01,10 часа в гр. Монтана, на ул. „22-ри септември“ в района на кръстовището с ул. “Иван Вазов“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с per. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 1,53 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0007 - престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил за извършеното от него престъпление и наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на подсъдимия Ц. И. Ц. за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК градският съд е постановил по отношение на подсъдимия Ц. И. Ц. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по наказателното производство.

Против присъдата на СГС е подадена въззивна жалба от защитника на 1 подсъдимия Ц. – адвокат Е. Б.. В жалбата се посочва, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи в подкрепа на всяко от тези оплаквания. Твърди се, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не съответстват на събраните доказателства.

Обвинението не било доказано по несъмнен начин, а съдебният акт, почива на предположения. Според защитника първоинстанционният съд е извършил превратно тълкуване на доказателствата, като същевременно е приел за общоизвестни определени обстоятелства, за които липсват доказателства по делото, събрани по реда на НПК.

Според адв. Б. присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като съдът в първата инстанция е приел в противоречие с него, че подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна състава на инкриминираното престъпление. Също така, присъдата, според защитника, е постановена в нарушение на процесуалните правила, поради еднопосочно и едностранчиво кредитиране на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и в същото време е неглижирал доказателствата сочени от защитата. Съдът не извършил изискуемата всестранна и обективна преценка на релевантните факти, подминал е доводите на защитата. С въззивната жалба се формулира искане присъдата на СГС да бъде отменена и подс.Ц. да бъде оправдан по обвинението, за което е бил признат за виновен, алтернативно – да бъде изменена в частта относно наказанието, като се приложи чл. 55 от НК.

След изготвяне на мотивите на присъдата е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което адв. Б. конкретизира оплакванията си.

Изтъква, на първо място, че съдът в първата инстанция необосновано е отхвърлил защитната теза на подсъдимия относно причината за отразяване на положителна проба за алкохол при извършен алкотест с „дрегер“, а именно – използването от страна на подсъдимия на вода за уста, съдържаща алкохол, но съвместно с употребено от него преди това неопределено количество друг алкохол. Подчертава се, че въпреки наличните данни за това и собствените признания на подсъдимия, съдът не е изследвал, включително и по експертен път, дали е възможно водата за уста да потенцира действието на етиловия алкохол, употребен от дееца в по-малки количества, за да се получи инкриминирания висок резултат от алкохолния тест. В такава насока, адв.Б. заявява несъгласие със заключенията на назначената комплексна експертиза и посочва пороци в начина на провеждане на експертното изследване, в частност- неправилно боравене с опциите на използваното устройство тип „дрегер“.

На отделно място, защитата поддържа становището си за некомпетентност на полицейските служители извършили алкотеста на инкриминираната дата и място. Излагат се пространни съображения относно липсата на изискуема квалификация на св. И. и св.Ц.. Също така, поддържа се, че и техническото средство не е било изпитано и не е била надлежно проверена техническата му годност към датата на извършване на деянието.

2

По отношение на наложеното наказание защитникът на подс.Ц. заявява несъгласие с подхода на първостепенния съд за определяне на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че съдът неправилно е съобразявал показанието на алкохолния тест от 1,53 промила спрямо нормативно определената граница от 0,5 промила, вместо към съставомерната по чл. 343б от НК от 1,2 промила. Според защитата, съдът следва да съобрази че показанието на алкотеста е само с 0,32 промила над посочения предел, вместо /както е сторил градският съд/ да приеме, че показаното при теста е било три пъти над допустимата минимална стойност от 0,5 промила.

Изтъква се, че незаконосъобразно първият съд е неглижирал показанията на св.И. относно ползването на вода за уста от страна на подсъдимия, като защитникът оборва мотивите на съда, свързани с проверка на достоверността им.

Не отделно основание, жалбоподателят навежда доводи за наличие на основания за прилагане на чл.9, ал.2 пот НК по отношение на подсъдимия в конкретния случай.

В обобщение се поддържа искането към въззивния съд за постановяване на оправдателна присъда или алтернативно – за изменението и с прилагане на чл. 55, ал.1 от НК при определяне на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Ц.Ц. се явява лично и със защитника си адвокат Е. Б..

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба.

Подчертава, че подсъдимият е употребил алкохол и в същото време след употребата му е употребил вода за уста- „Елудрил“, което се е случило непосредствено преди напускането на дома му и извършването на алкотеста.

Излага причини от здравословен характер, които са мотивирали подсъдимия да откаже кръвна проба. Спорез адв.Б. не може да се установи по несъмнен начин наличието на алкохол в посочената от обвинението концентрация.

Според защитника постановената присъда от СГС почива на предположение, тъй като по делото няма доказателство, което обективно да установява, че резултата от алкотеста е реалистичен. Доколкото се изисква за съставомерност на деянието употребата на алкохол и концентрацията да се установи по надлежен ред, адв.Б. поддържа, че този ред в случая не е бил спазен. Твърди за липса на компетентност от двамата полицейски служители за боравене с дрегер. Според него свидетелите И. и Ц. демонстрирали пред съда незнание за боравене, а и липсвал официален документ, че са преминали курс за това. Отделно подчертава, че в журнала за проверката не е бил посочен номера на пробата. Адв.Б. поддържа и възражението, че техническото средство не е минало задължителните проверки, при което е била нарушена цялата верига по отношение на годността му. На следващо място защитата не споделя становището на СГС, че употребеното количество алкохол надвишава трикратно размера, съставомерен по закона. Според адв.Б. това не кореспондира с Особената част на НК , а същевременно по делото са налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които могат да са 3 основание за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. в обобщение защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда, или защото обвинението не е доказано, или защото деянието в случая разкрива една явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2. Алтернативно пледира за намаляване размера на наказанието на основание чл 55, ал.1, т.1 до минимума предвиден в общата част на НК.

Подсъдимият Ц. заявява в лична защита, че поддържа казаното от адв.

Б..

Прокурорът от САП поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно да бъде потвърдена осъдителната присъда, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието. Според прокурора доказателствата, че Ц. е управлявал моторно превозно средство Опел „Астра“, с наличие на алкохол в кръвта, установено по надлежния ред, се обсъдени правилно от съда. Цитира доказателствените източници, на които се основава. Според представителя на обвинението деянието от обективна страна е осъществено, като подсъдимият е съзнавал, че привежда в движение лек автомобил след употреба на алкохол и общественоопасния характер на деянието. Според прокурора наказанието е правилно определено. В обобщение пледира за потвърждаване на присъдата на първата инстанция, като правилна и законосъобразна.

При осъществяване правото си на последна дума подсъдимият Ц. твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК , намира следното:

За да се произнесе, първостепенният съд е провел съдебно следствие, събрал е значителен обем доказателствени материали и след приобщаване на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и извършена задълбочена преценка на фактите е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към 2019 година подсъдимият Ц.Ц. бил заместник- областен управител в Областна администрация - Монтана и кандидат за общински съветник, регистриран от ОИК гр.

Монтана под №1/24.09.2019 г. в листата за общински съветници на ПП „Атака“ за община Монтана с Удостоверение за регистрация на кандидат общински съветници по чл. 87, ал. 1, т. 14 от Изборния кодекс за участие в избори за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г.

Към 2019 г. година свидетелите Ц. И. и Ц. Ц. били назначени на длъжност „Младши автоконтрольор“, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР - гр.

Монтана, след успешно завършен курс за професионална специализация по „Младши автоконтрольор“ в Академия на МВР, Център за специализация и професионална подготовка в гр. Казанлък.

За времето от 20:00 часа на 18.10.2019 г. до 08:00 часа на 19.10.2019 г. двамата били в дежурство като полицейски автопатрул на територията на гр. Монтана. На свидетелите било 4 зачислено техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, за проверка на водачи на МПС за употреба на алкохол. Полицейските служители И. и Ц. били запознати е методическите указания относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол е техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ и инструкцията за употребата му, като и двамата притежавали практически умения за боравене е измервателното средство.

Около 01:10 часа на 19.10.2019 г., в района на кръстовището между ул. „22 септември“ и ул. „Иван Вазов“ в гр. Монтана, полицейските служители И. и Ц. спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ***, управляван от подсъдимия Ц. И. Ц.. Тъй като свидетелите възприели, че той лъха на алкохол, го поканили да бъде изпробван. На подсъдимия Ц. в 01:23 часа била извършена проверка за наличие на алкохол в издишания въздух е техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ е фабричен номер ARBB-0007, /преминал технически преглед за изправност и годност на 03.05.2019 г., със срок на валидност от 6 месеца/. Техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания от него въздух над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда.

Разпечатката съдържа 38 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0caf0ac6-d2d2-4572-9039-78c604f688c1