Решение № 296 от 01.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Стара Загора, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530103787 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, във връзка с чл.118 от КТ за отмяна на Заповед №РД-01-77/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП – Стара Загора. Предявен е обективно съединен иск с правно основание чл.215, ал.1 КТ за изплащане на командировъчни за периода от месец август 2024г. до края на командироването на ищцата във ФСМП – Казанлък. Предявен е обективно съединен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Исковете са предявени с условията на кумулативност.

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от А. Ф. Е. от гр.Стара Загора срещу „Център за спешна медицинска помощ – Стара Загора“. С исковата молба се твърди, че от 2014г. ищецът работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „лекар“. Сключвани са допълнителни споразумения между страните, с които са уговаряни изменения в някои от клаузите на трудовия договор, но мястото на работа на ищцата винаги е уговаряно да бъде „ЦСМП – Стара Загора“, звено /филиал/ „Стара Загора – Лекари“. Ищцата никога не се съгласявала да работи в друго населено място извън гр.Стара Загора. Ищцата била родена в Иран и нямала много близки и познати в България, била установена в гр.Стара Загора от години и за нея представлявало голямо неудобство, ако трябва да пътува до друго населено място. Въпреки това ищцата била изпращана в командировка в гр.Чирпан и в гр.Гурково без нейно съгласие.

Това създавало много затруднения за ищцата, тъй като нямала с какво да пътува, а не й бил осигуряван транспорт. Точно преди да излезе в отпуск от 19.07.2024г. до 31.07.2024г. била уведомена, че трябва да получи заповед, но ищцата решила да я получи след връщането си 1 от отпуск. Устно била уведомена, че със заповедта се променя едностранно работното й място в гр.Казанлък. На 29.07.2024г. ищцата отишла да се запознае със заповедта в управлението на ответника, но й било казано, че трябва първо да се подпише на заповедта и тогава ще й я дадат. Ищцата отказала, поради което подала писмено искане да се запознае със заповедта. Тъй като имала информация, че ще бъде преместена в гр.Казанлък ищцата поискала да се запознае с работните графици, за да знае къде трябва да се яви на работа след отпуска, но и това й било отказано. На 30.07.2024г. отново отишла в управлението, за да се запознае със заповедта и графиците, но отново не успяла. Депозирала нова молба с искане да й бъдат предоставени работните графици. Графиците били предоставени на ищцата на 01.08.2024г., с което тя рискувала да не може да се яви на работа, ако е на смяна същия ден.

Установила, че е на работа в гр.Казанлък през целия месец август. За ищцата това било незаконна промяна на мястото на работа без съгласието й. Тя не била командирована и не й се заплащали командировъчни разходи, като разходите по пътуването оставали за нейна сметка. Едва на 13.08.2024г. ищцата получила въпросната заповед, на която било отбелязано, че й е връчена при отказ на 29.07.2024г. Ищцата оспорва факта, че заповедта й е връчена при отказ на посочената дата. Заповедта изобщо не й била връчвана до 13.08.2024г., поради което същата подала искане за запознаване със съдържанието й. Отделно от това заповедта била незаконосъобразна. Същата излизала извън приложното поле на чл.118, ал.2 КТ. Със заповедта се изменяло съществено трудовото правоотношение без съгласието на работника. Едностранното изменение на трудовия договор било в нарушение на чл.118 и чл.119 КТ. С трудовия си договор и с допълнителните споразумения към него ищцата се е съгласила да полага труд единствено на територията на гр.Стара Загора.

Ищцата счита, че едностранната промяна на работното й място е част от проявяваното спрямо нея негативно и дискриминационно отношение от страна на ръководството на ответника. То било вследствие на различния етнически произход на ищцата. През 2018г., когато майката на ищцата се разболяла, от ръководството отказали отпуск на ищцата, за да може да посети майка си. Едва когато майката на ищцата починала, й бил разрешен отпуск, но в недостатъчен размер, така че ищцата не успяла да организира честване по повод на 40 дни от смъртта й. Отделно от това на ищцата редовно било намалявано полагащото й се ДМС, въпреки, че била оценена високо в работата си. Това отношение за нея било обидно.

Ищцата не получавала оплаквания от пациенти, а дори нейни пациенти са изпращали благодарствени писма, които обаче не са вземани предвид при определяне на ДМС. Почти винаги за ищцата било проблем да излезе в отпуск. До последния момент не знаела кога ще й бъде разрешен такъв и й било трудно да организира почивката си. Постоянното негативно отношение на ръководството към ищцата довело до влошаване на психическото и емоционалното й състояние, заради което се наложило да пие успокоителни медикаменти.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №РД-01-77/18.07.2024г. на Директора на ЦСМП – Стара Загора и да постанови връщане на ищцата на предходното й място на работа в гр.Стара Загора.

Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за дните, в които е работила в 2 гр.Казанлък в размер на командировъчните разходи за транспорт и дневни разходи съгласно Наредбата за командировките в страната от началото на месец август 2024г. до връщането й в гр.Стара Загора.

Моли съда да осъди ответника да преустанови дискриминационното си отношение спрямо ищцата, като ръководството на ответника да й се извини публично за допуснатите нарушения и да се въздържа от бъдещи нарушения.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва трудовото правоотношение между страните. Твърди, че ЦСМП – Стара Загора представлява лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения и съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, същият е юридическо лице със седалище административния център на съответната област.

Териториалният обхват на осъществяваната медицинска дейност бил определен в приетата с Решение №361 от 29.05.2018г. на МС Национална здравна карта и включвал територията на област Стара Загора. Дейността на ответника била разпределена в няколко филиала, обслужващи територията на общините в област Стара Загора. С Допълнително споразумение №РД-11-53/22.05.2024г. към трудов договор №*****г. трудовото правоотношение с ищцата била изменено, като първоначалното място на работа във ФСМП – Стара Загора било променено на ФСМП във ЦСМП – Стара Загора. По този начин ищцата се съгласила да полага труд във всички филиали на територията на област Стара Загора, а не само в гр.Стара Загора. Поради тази причина ответникът оспорва твърденията на ищцата, че мястото на работа е променено без нейно съгласие. Ответникът твърди, че се налагало командироване на лекари многократно поради недостиг на медицински кадри. Поради тази причина ищцата е била командирована във ФСМП Чирпан за отделни работни дни. През 2024г. ищцата не е била командирована. На 17.04.2024г. ищцата отказала да подпише заповед за командироването й в гр.Гурково за периода от 01.05.2024г. до 15.06.2024г. В заповедта е било предвидено заплащането на командировъчни разходи за транспорт, безплатна храна. Поради отказа на ищцата да подпише заповедта, работодателят не я е командировал, а е командировал други лекари. Ищцата не била третирана по различен начин от другите служители на ответника. На 28.06.2024г. ищцата е подала молба за отпуск и такъв й е бил разрешен за 8 дни, считано от 22.07.2024г. На 18.07.2024г. ищцата е била уведомена за процесната заповед, но тя не се е явила, за да я получи. Ищцата се е явила в управлението на ответника на 29.07.2024г., като заповедта й е връчена при условията на отказ. Тъй като е отказала да получи срещу подпис заповедта, същата не й е била предоставена. Поради тази причина ищцата е подала молба да й бъде предоставена заповедта. Заповедта е била изпратена на ищцата в рамките на законовия срок. С обжалваната заповед било определено конкретното работно място на ищцата. Графиците за работа за съответния месец се изработвали в края на предходния месец, като нямало практика графиците да се предоставят лично на служителите. Графикът за работа на ищцата във ФСМП – Казанлък й е бил 3 предоставен на 01.08.2024г., като нейният първи работен ден бил 04.08.2024г., т.е. не е имало риск тя да не се яви своевременно на работа. Определянето на мястото на работа във ФСМП – Казанлък за ищцата не било едностранно изменение на трудовото правоотношение, тъй като то вече било променено с допълнително споразумение, в което било предвидено като място на работа територията на област Стара Загора. Ответникът нямал никакво дискриминационно отношение спрямо ищцата, още по-малко поради нейния произход.

Твърденията за отказан отпуск през 2018г. не отговаряли на истината. През 2018г. ищцата ползвала отпуск в периода от 19.03.2018г. до 13.04.2018г. и от 14.05.2018г. до 11.06.2018г. Не отговаряли на истината и твърденията в исковата молба за намаляване или лишаване на ищцата от ДМС. Същите се начислявали в съответствие с Методика за оценка на служителите на ЦСМП – Стара Загора. За всеки служител се изготвяла оценителна карта и той имал възможност да възрази. Ищцата до този момент не била възразявала срещу поставената й оценка. Размерът на ДМС се определял въз основа на положените работни дни и резултатите от получената оценка, при което служителите, които са оценени еднакво, получават еднакви ДМС. Ищцата не била посочила за кой период счита, че е била ощетена.

Оценяването от работодателя било обективно, както и изплащането на ДМС въз основа на оценката, поради което ответникът оспорва да е имал дискриминационно отношение спрямо ищцата. Сочените от ищцата благодарности от пациенти не били постъпвали при работодателя, поради което не било възможно да бъдат съобразени при начисляването на ДМС. Всички отпуски, поискани от ищцата, са й били разрешавани, като нямало график на отпуските, както се твърдяло в исковата молба. Всякаква информация, поискана от ищцата, била предоставяна от работодателя, съобразно нормативната уредба.

Предвид изложеното ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Допълнително споразумение №РД-11-53/22.05.2024г. към трудов договор №*****г.; Допълнително споразумение №25/04.03.2015г. към трудов договор №*****г.; Трудов договор №*****г., както и от приложеното трудово досие на ищцата, страните са в трудово правоотношение, като ищцата работи при ответника на длъжността „лекар“. Мястото на работа в първоначалните трудов договор и допълнителни споразумения е отразено като „ЦСМП – Стара Загора“, а в последното допълнително споразумение от 22.05.2024г. за място на работа е посочено „ФСМП във ЦСМП-Стара Загора“. В предходното допълнително споразумение към трудовия договор, приложено към трудовото досие - Допълнително споразумение №РД-11-71/09.10.2023г. към трудов договор №*****г. мястото на работа на ищцата е отразено като „ЦСМП-Стара Загора, Филиал – Ст.Загора - Лекари“.

От представеното копие на Правилник за устройството и дейността на ЦСМП – Стара Загора се установява, че Център за спешна медицинска помощ – Стара Загора е лечебно 4 заведение, създадено от държавата на основание чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и съгласно чл.35, ал.2 от ЗЛЗ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище административния център на Област Стара Загора. Съгласно чл.11 от правилника, структурни звена на ЦСМП-Стара Загора са: 1. Районна координационна централа (РКЦ); 2. Филиали за спешна медицинска помощ (ФСМП) в гр.Стара Загора, гр.Казанлък, гр.Раднево, гр.Чирпан, гр.Мъглиж, гр.Гурково, гр.Павел баня, гр.Гълъбово и с.Братя Даскалови; 3. Административно-стопански център.