Определение № 566 от 19.04.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Плевен, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500197 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, подадена от адв.

М. К., като пълномощник на И. Е. Ф., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. Д.ов И. и И. Д.ов И., срещу определение № 735 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 6327/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото съдебно решение № 118 от 30.01.2023 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С жалбата се поддържа довод, че независимо в какъв размер е уважен искът, подлежащото на присъждане възнаграждение на адвоката за осъществено безплатно процесуално представителство на страната не може да е по-ниско от предвиденото в чл.7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая върху същото следва да бъде начислен и ДДС. Претендира се отмяната на обжалваното определение и произнасяне на въззивната инстанция по същество, като бъде уважена молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските, като бъде увеличено присъденото на адв. М.К. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата от 390 лв. на 600 лв. с ДДС и бъде редуцирано задължението за разноски в полза на насрещната страна от 210 лв. на 175 лв.

1

Постъпил е писмен отговор на жалбата, подаден от ответника по същата Д. С. И., чрез пълномощника адв. Х. Т. от АК-Плевен, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията в частната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна в процеса, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От данните по делото е видно, че първоинстанционното производство е приключило с решение от 30.01.2023 г., с което са уважени частично предявените от И. Е. Ф., като майка и законен представител на малолетните деца С. Д.ов И. и И. Д.ов И., против бащата на децата Д. С. И. искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение на определената със съдебно решение по гр.д. № 3683/2021 г. на Плевенски районен съд издръжка на децата. С първоинстанционното решение ответникът Д. И. е осъден да заплати на адв.

М. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 390 лв., съобразно уважената част от исковете, а ищцата И. Е. Ф. е осъдена да заплати на ответника Д. И. деловодни разноски в размер на 210 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адв. М. К., като пълномощник на ищцата, с искане да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде увеличено присъденото на адв.

М.К. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата от 390 лв. на 600 лв. с ДДС и бъде редуцирано задължението за разноски в полза на ответника от 210 лв. на 175 лв.

С обжалваното определение от 14.02.2023 г., предмет на разглеждане в настоящото производство, районният съд е оставил молбата без уважение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, при което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска и същото не се диференцира според това дали адвокатът е регистриран по ЗДДС или не. Присъдените със съдебното решение разноски са съобразени с 2 тези правни положения, с оглед на което молбата по реда на чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез увеличаване размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. М. К., с която ищцата е договорила безплатно процесуално представителство пред първата инстанция, със сумата от 110 лв., представляваща разликата над сумата 390 лв. до сумата 500лв., обжалваното определение на районния съд е неправилно.

Установената съдебна практика приема, че при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда. Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото, и не може да е по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следователно размерът на уважената/отхвърлена част от иска се съобразява при определянето размера на адвокатското възнаграждение, но е недопустимо адвокатското възнаграждение да бъде определено в по-нисък размер от нормативно предвидения минимален размер.

В настоящия случай следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за издръжка минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. При това положение, независимо че субективно съединените искове с правно основание чл. 150 от СК са уважени частично, то адвокатското възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ не може да бъде в по-нисък размер от предвидения с цитираната наредба минимален такъв, а именно 500 лв.

3

Въззивният съд намира за неоснователно искането за начисляване на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за регистрация на адв. М. К. по ЗДДС.

Неоснователно се явява и искането за редуциране на разноските, присъдени в полза на насрещната страна, по съображенията изложени по-горе досежно нормативно регламентирания минимален размер на адвокатското възнаграждение по този вид дела.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че молбата на ищцата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е частично основателна.

Това налага частична отмяна на обжалваното определение на Плевенски районен съд и произнасяне на въззивния съд по същество на искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъденото на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. К. до размера на сумата от 500 лв.

В останалата му част, с която е оставена без уважение молбата по чл.

248 от ГПК за начисляване на ДДС върху присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение и за редуциране размера на разноските, присъдени в полза на ответника, обжалваното първоинстанционно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 735 от 14.02.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 6327/2022 г., В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на адв. М. К., като пълномощник на И. Е. Ф., за изменение на постановеното по делото решение от 30.01.2023 г., в частта за разноските, чрез увеличаване присъденото в полза на адв. М. К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА от 390 лв. на 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК решение № 118 от 30.01.2023 г., 4 постановено по гр.д. № 6327/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта за разноските, като осъжда Д. С. И., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат М. Г. К. от АК-Плевен, ЕГН **********, допълнително сумата 110 лв. /над присъдените 390 лева/ възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство на ищцата И. Е. Ф. пред първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 735/14.02.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 6327/2022 г., в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5