Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2842 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9463/2025
Вид
Решение № 2842
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Василена Дранчовска, Катя Николова Велисеева, Цветомир Милчев Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2842 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100509463 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника М. Д. Х. срещу решение № 11961 от 19.06.2025 г., постановено по гр. дело № 57034/2024 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу починалия в хода на процеса и заместен от законния си наследник по реда на чл. 227 ГПК М. Д. Х. първоначален ответник Д. Д. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 211,11 лева, главница за доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, ет. 9 и 10 жилищен, ап. Б49, аб. № 423192, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 29,80 лева, мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 09.05.2024 г., за сумата от 28,98 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 6,57 лева, лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33380/2024 г. по описа на СРС, 168 състав.

1

Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като не е налице сключен писмен договор и не са налице доказателства М. Д. Х. да е приел наследството на първоначалния ответник Д. Д. Х. в хода на процеса. Оспорва претендираното количество топлинна енергия на претендираната стойност, доколкото няма доказателства за узаконяване на абонатната станция в сградата, а проверките на общия топломер са извършени от дружество, чийто лиценз е бил отнет. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите експертизи, които се основавали на незаконосъобразна методика, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен. Намира, че претендираната такса за дялово разпределение се дължи на трето лице, а лихвата за забава следва да се начислява едва след издаване на общата фактура за конкретния отоплителен период и не се дължи върху прогнозни сметки, респ. по отношение на таксата за дялово разпределение не е изпаднал в забава поради липса на покана. Навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в ОУ и за нарушение на вторичното право на ЕС. Ето защо моли за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към 2 топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, удостоверения за наследници, удостоверение за отказ от наследство) се установява, че собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № Б49, находящ се в гр. София, ул. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 423192, са били Д. Д.

Х. и К.Д. Х.а, които на 20.12.2010 г. са го придобили по силата на договор за продажба от „Крит“ ЕООД. Видно от приложеното съдебно удостоверение от СРС, 139 състав, К.Д. Х.а е починала на 11.01.2022 г., като е била наследена по закон от преживелия й съпруг Д. Д. Х. и сина й М. Д. Х., но последният се е отказал от наследството й и не отговаря за натрупаните в нейна тежест задължения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, след смъртта на К.Д. Х.а първоначалният ответник Д. Д. Х. се явява собственик на ¾ идеални части от процесния имот, респ. същият се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия и задължено лице за заплащане на ¾ идеални части от стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, съобразно дела си от имота и от наследството на К.Д. Х.а през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. Д. Д. Х. е починал в хода на настоящия процес пред първата инстанция – на 17.01.2025 г., като на основание чл. 227 ГПК на негово място е конституиран законният му наследник М. Д. Х.. Същият е уведомен за определението на СРС по чл. 227 ГПК (докладвано в открито съдебно заседание, в което М. Д. Х. е бил редовно призован и представляван от упълномощен процесуален представител), но не е изложил своевременно възражения, че не е приел наследството на починалия ответник или се е отказал от него. Ето защо, наведеното от въззивника М. Х. за първи път във въззивната жалба възражение по чл.

51 ЗН е преклудирано и не следва да бъде разглеждано по същество от въззивния съд.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. От друга страна, дори и да се приеме, че такава е необходима, то тя несъмнено е спазена със сключването на писмен договор между етажните собственици в сградата и „Топлофикация София“ ЕАД за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, поради което тази услуга не е непоискана. Общите условия на топлопреносното предприятие се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на 3 общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между първоначалният ответник Д. Д. Х., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на самото топлофикационно предприятие по силата на писмен договор от 07.05.2014 г. и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – протоколи за отчет, годишни отчети и изравнителни сметки за същите периоди.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответника не е била начислявана топлинна енергия за отопление и за топла вода, доколкото в имота няма монтирани топломери и същият е необитаем, а претендираните суми касаят единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 195,07 лв., а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 117,23 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за 4 топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.