Определение № 393 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Плесио Компютърс“ ЕАД, гр. София срещу решение № 253 от 15.04.2024г. по в.т.д.№ 72/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2296/2022г. на Софийски градски съд. С последното касаторът е осъден да заплати на Министерство на финансите в качеството му на Централен орган за покупки на органите на изпълнителната власт, на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 37 700 лв. - неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по рамково споразумение за възлагане на централизирана обществена поръчка № СПОР -2/10.03.2020г. да подаде оферта в процедура по вътрешен конкурентен избор по чл.82, ал.3 и 4 ЗОП в отговор на покана №РД 10- 0009/08.07.2021 г. на Агенция за социално подпомагане, ведно със законната лихва и сумата 2 932.22лв. обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване отхвърлянето на исковете. Оспорва се правилността на извода, че редът за възлагане на поръчките по рамковото споразумение е единствено чрез обявяването им в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки - СЕВОП. Счита извода, че пропускът на служител на дружеството да се регистрира, да влезе в системата, респ. да узнае, че е обявена обществена 1 поръчка (и то по средата на лятото), е очевидно житейски необоснован.

Поддържа, че такъв пропуск не може да се приравни на отказ от задължението участие чрез подаване на оферта и да се наказва с неустойка. Според касатора релевантен е единственият спорен по делото факт - дали на него като потенциален изпълнител по рамковото споразумение е било изпратено съобщение на електронната поща за публикуваната от прекия възложител АСП покана в платформата Система за електронно възлагане на обществените поръчки (СЕВОП), каквато твърди, че е изпратена на другите изпълнители по рамковото споразумение. Поддържа, че търсената от МФ неустойка за неизпълнение представлява злоупотреба с право и противоречи на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения - чл.63,ал.1 ЗЗД.

Посочва, че като добросъвестни кредитори и МФ и индивидуалният възложител са били наясно, че изпълнителят „Плесио Компютърс“ не се е вписал в системата СЕВОП преди изтичането на крайния срок за подаване на оферта - 19.07.2021г. т.е. не е узнал за поканата на АСП да подаде предложение. При това положение, всеки добросъвестен кредитор, който държи на изпълнението, би следвало да предупреди длъжника си, че има опасност да не изпълни и да понесе санкции. Счита, че в конкретния случай това е следвало да бъде сторено чрез изпращане на индивидуално уведомление по електронната поща, каквото касаторът твърди, че е било изпратено на останалите изпълнители.

Изложени са съображения за нищожност на клаузата за неустойка по чл.23,ал.2 от Рамковото споразумение, с която е санкциониран. Акцентира се на обстоятелството, че неустойката по чл.23,ал.2 Рамковото споразумение, уговорена в тежест на изпълнител при неподаване на оферта в отговор на покана на възложител в размер на 5% от прогнозната стойност на индивидуалния договор, посочена в поканата на възложителя, не е отнапред уговорена. Възразява, че към момента на договарянето на тази клауза не е ясна прогнозната стойност на индивидуалния договор, тя може съществено да се различава от реалната му стойност, т.е. изпълнителят е в икономическа несигурност и в негова тежест са потенциалните рискове от бъдещата несигурна прогноза на възложителя.

Оспорва се и правилността на извода, че с публикуване на започването на процедурата в СЕВОП задължението изпълнителите да бъдат уведомени за започването й е изпълнено. Според касатора необходима е изрична писмена покана за представяне на оферта, а не само обявяването й чрез системата за 2 електронно възлагане на обществени поръчки. Оспорва се правилността на извода за негово виновно неизпълнение по съображения, че не е получил индивидуална покана от възложителя за предстоящата вътрешна процедура за определяне на изпълнител по реда на чл.82,ал.3 ЗОП.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Действителна ли е клауза за неустойка, при която конкретният размер на дължимото обезщетение зависи и се определя изцяло от кредитора и не е възможно да бъде предвиден като абсолютна сума към момента на сключване на договора?“ Поставянето на въпроса е аргументирано с изложената в касационната жалба теза, че неустойката има за цел да определи отнапред вредите от неизпълнението, а към момента на подписване на рамковото споразумение не е ясно каква ще е посочената от индивидуалния възложител прогнозна стойност на договора.

2/ „Биха ли се променили горните изводи, ако клаузата е договорена в рамките на процедура по сключване на рамков договор по глава X от ЗОП с няколко участника?“ Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, решението по гр.д.№ 1842/2016г. на 4 г.о. на ВКС и по гр.д.№ 3238/2018г. на 4 г.о. на ВКС. Посочена е без аргументи и предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

3/ „Длъжен ли е кредиторът при спазването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения и с грижата на добър стопанин по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да положи усилия длъжникът да изпълни задължението си по договор, т.е. да поиска реално изпълнение, преди да пристъпи към претенция за обезщетение за неизпълнение, вкл. претенция за неустойка ? Като допълнителна предпоставка е посочена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но единственият относим към обосноваването на приложното й поле аргумент е посочен този „за развитието на правото“.

Останалите съображения касаят вижданията на касатора по съществото на този въпрос - че публикуването на поканата в СЕВОП не е равнозначно с получаване на поканата, а задължение на държавната администрация като добросъвестен кредитор, който цели да получи изпълнение, е да предупреди участниците - изпълнители на централизираната обществена поръчка, че има опасност да не изпълнят задължението си и да бъдат санкционирани.

Касаторът излага, че макар в практиката на ВКС многократно да е подчертаван принципът за добросъвестно изпълнение на договорните 3 задължения по чл. 63 ЗЗД, в повечето случаи споменаването му е „абстрактно, без да се пояснява в какво се изразяват задълженията на страните, особено тези на кредитора“. Според страната настоящият казус дава възможност на ВКС по реда на чл. 280, ал. 1 т. 3 - „за развитие на правото“, да внесе повече конкретика по този въпрос като поясни, че грижата на добрия стопанин на кредитора изисква от него да положи усилия да получи реално изпълнение, вместо да остане безучастен спрямо възможността неговият длъжник да попадне в неизпълнение и на тази основа да претендира от него вреди за неизпълнението. В контекста на въпроса поставя и този дали е допустимо в рамките на вътрешен конкурентен избор по реда на чл. 82 ЗОП да се фингира уведомяване на изпълнителя по рамково споразумение чрез публикуване на покана във вътрешната Система за електронно възлагане на обществени поръчки на МФ с оглед на изричното изискване по чл. 82, ал.4, т.1 ЗОП за изпращане на писмена покана.

4/ „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на решаващите си изводи да обсъди всички приети доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите, направените във въззивната жалба и трябва ли да се произнесе по тях?“ при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с тълкувателно решение № 1/2013г. и с цитирани актове на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 ГПК.

В писмен отговор ищецът Министерство на финансите оспорва основателността на подадената касационната жалба както и счита за неоснователно искането за допускане на касационния контрол.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото е безспорно сключването въз основа на проведена открита процедура на Рамково споразумение № СПОР-2/10.03.2020г. за възлагане на централизирана обществена поръчка с предмет „доставка на компютри и периферни устройства за нуждите на изпълнителната власт и техните администрации“ между МФ като Централен орган за покупки на органите на изпълнителната власт (по силата чл.2 от ПМС № 385/2015г.) и четири дружества - класирани участници и определени за изпълнители по рамковото споразумение между които и „Плесио Компютърс“ЕАД. Всеки конкретен договор за доставка се сключва с възложителите по чл.4,ал.1 от ПМС № 4

385/2015г. - централните органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19,ал.2 от Закона за администрацията. Конкретните видове и количества техника се определят от възложителите в отправените от тях покани при провеждането на процедура по реда на чл.82, ал.3 и 4 ЗОП за сключване на договори по вътрешен конкурентен избор въз основа на рамковото споразумение. В отговор на всяка отправена от възложител писмена покана за сключване на договор за доставка, всеки един от изпълнителите се задължава да подава оферта като предлаганите от него цени не могат да са по-високи от вече предложените от него по рамковото споразумение. Съгласно чл.17,ал.2 процедурите по вътрешен конкурентен избор по чл.82,ал.3 и ал.4 ЗОП се провеждат чрез Системата за електронно възлагане на обществени поръчки СЕВОП.

Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка по чл.23,ал.2 от рамковото споразумение е основана на неизпълнението на задълженията на ответника по чл.15,ал.1 и чл.18,ал.7 да подаде оферта чрез системата за електронно възлагане на обществени поръчки - СЕВОП в отговор на покана РД 10-0009 от 08.07.2021г. за участие в поръчка 2550, изпратена от Агенцията за социално подпомагане като индивидуален възложител в процедура по вътрешен конкурентен избор по реда на чл.83,ал.3 и ал.4 ЗОП при условията на рамковото споразумение. Ищецът е поддържал, че с тази покана индивидуалният възложител АСП е стартирал чрез СЕВОП процедурата по вътрешен конкурентен избор по реда на чл.83,ал.3 и 4 ЗОП и чл.18,ал.1 от рамковото споразумение при прогнозна стойност 754 000лв. без ДДС при краен срок за подаване на оферти 19.07.2021г. Поради неподаване в този срок на оферта от изпълнителя „Плесио Компютърс“ ищецът претендира уговорената в чл. 23,ал.2 от рамковото споразумение неустойка – 5% от прогнозната стойност на индивидуалния договор, посочена в поканата на изпълнителя.

По делото е безспорно наличието на поканата РД 10-0009 от 08.07.2021г. за участие в поръчка 2550 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки с посочения в исковата молба краен срок за подаване на оферти и заложена прогнозна цена от индивидуалния възложител АСП.

Безспорно установено е също така, че ответникът има профил в платформата СЕВОП и е уведомен в профила си за процесната покана на 08.07.2021г., но тя е отворена от него несвоевременно - на 27.07.2021г. след изтичане на крайния 5 срок за подаване на предложение.

Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.17,ал.2 от рамковото споразумение процедурите на вътрешен конкурентен избор се провеждат чрез СЕВОП, поканата се изготвя по образец, изпраща се чрез СЕВОП - чл.18,ал.2, а съгласно чл.18,ал.7 изпълнителите за задължени да подадат оферта в СЕВОП в отговор на всяка покана на възложителя, като при неподаване на такава, дължат неустойка. Мотивирала е, че рамковото споразумение се изпълнява чрез електронната платформа за провеждане на обществени поръчки поканите на индивидуалните възложители и офертите на изпълнителите, с които е сключено рамковото споразумение, се отправят именно чрез електронната платформа; че конкретната процедура се провежда електронно чрез Софтуера за възлагане на обществени поръчки СЕВОП, стартирана е от възложителя АСП чрез СЕВОП, а попълването и подаването на офертите, тяхното разглеждане, оценка и класиране се извършва също чрез СЕВОП.