Решение № 57 от 14.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600061 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 74/22.11.2024г., постановена по НОХД № 604/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. М. Р. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.

115 вр. чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно в поправителен дом. Съдът зачел периода на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК, убийството да е извършено по хулигански подбуди. С присъдата били уважени частично предявените от В. К. С. и Г. М. М. граждански искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 07.08.2023 г., за суми от по 60 000, като предявените искове били отхвърлени до пълния им размер от по 100 000 лева като неоснователни.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия направените разноски ведно със заплащането на дължимата държавна такса по уважените граждански искове.

1

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора, жалби от повереник на гражданските ищци – адв. А. Д., и от защитник на подсъдимия – адв. П. Д.. Прокурорът моли за отмяна на присъдата в оправдателната й част и осъждане на подсъдимия по първоначалното обвинение, и изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание към средния размер, което да бъде изтърпяно в поправителен дом, представя и допълнително изложение.

Повереникът, адв. Ат. Д., намира, че са налице основания за постановяване на осъждане по първоначалното обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 11 вр. чл. 63 ал. 2 т.

1 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода в размер на средния, алтернативно по чл. 115 от НК за увеличаване на наказанието, както и за уважаване на гражданските искови в предявените размери. От своя страна, във въззивната жалба и допълнението към нея, защитникът счита протеста за неоснователен по отношение обвинението за извършване на деянието по хулигански подбуди, и иска постановената присъда да бъде изменена, като се приемат многобройни смекчаващи обстоятелства по чл. 55 от НК, наказанието бъде намалено и се приложи институтът на чл. 66 от НК.

В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна не поддържа протеста. Счита, че подсъдимият е извършил деянието по личен мотив – натрупан гняв от предходни инциденти и отправената псувня, и подкрепя аргументите на първоинстанционния съд да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение. Коментира приетите в съдебната практика разяснения, че хулигански подбуди биха били налице когато убийството е било съпроводено или предшествано от хулигански действия, които да са подтикнали дееца да го извърши, или пък то да е по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност, когато липсва личен мотив, а основният доминиращ мотив на дееца е чрез това убийство да докаже неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на установените национални ценности, каквито доказателства по конкретното дело няма. Представителят на апелативна прокуратура счита, че наказанието е правилно определено, при отчитане на обстоятелствата от значение за индивидуализацията му. По отношение на въззивните жалби прокурорът намира, че жалбата на подсъдимия за намаляване на наказанието или приложение на разпоредбата на чл.66 от НК е неоснователна, а тази на повереника е допустима и основателна само по отношение на гражданско2 осъдителната част на присъдата. Подчертава, че пострадалите са конституирани само като гр. ищци, тъй като в производство водено срещу непълнолетно лице частен обвинител не се допуска по чл.392, ал.4 от НПК, поради което жалбата на повереника им, в частта с която се иска промяна в квалификацията и наказанието, е недопустима. Прокурорът сочи, че актът на въззивния съд следва да бъде съобразен с навършеното от подсъдимия пълнолетие.

Повереникът на гражданските ищци моли жалбата да бъде уважена в гражданско-осъдителната част, като счита, че така предявените граждански искове са съобразени не само със становището на пострадалите, но и с практиката на съдилищата. Моли за изменение на присъдата с уважаване на гражданските искове в цялост. Счита жалбата на защитника за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна в частта на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба срещу присъдата.

Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи за оправдаване на подсъдимия по квалификацията деянието да е извършено по хулигански подбуди. По отношение на гражданските искове намира, че решението на първоинстанционния съд е подробно мотивирано с отчитане предишните отношения между пострадалия и неговите родители, и понесените от тях болки и страдания, поради което е справедливо в определения размер с отхвърляне на разликата до 100 000 лв. Моли въззивния съд да измени присъдата в наказателната й част, като постанови три години лишаване от свобода с максимален изпитателен срок. Подчертава, че подсъдимият е току-що навършил пълнолетие юноша, неукрепнал психически, и следва да бъде оставен да завърши образованието си, да продължи да живее и работи при родителите си. Намира, че една такава присъда ще бъде справедлива, ще изпълни целите на наказанието и ще бъде защитен обществения интерес, като се постигне баланс между специалната и генералната превенция, особено при отчитане на данните за пострадалия като алкохолик, непрекъснато предизвикващ конфликти и побоища със съселяните си.

Подсъдимият М. в личната си защита съжалява за случилото се. В последната си дума иска да продължи да учи и да е при родителите си.

3

В проведеното по делото от ВОС разпоредително заседание на 14.06.2024г. прокурорът установил и съдът приел, че е налице очевидна техническа грешка в обвинителния акт в посочената разпоредба на редукцията по чл. 63, ал.1 т.2 от НК, доколкото правилната, с оглед навършената от подсъдимия 16 годишна възраст към датата на деянието, е по чл. 63 ал. 2 т. 1 от НК. Постановил допуснатата фактическа грешка да бъде отстранена по реда на чл.248а от НПК, и предоставил на прокурора възможност в 7 дневен срок да коригира заключителната част в цифровата квалификация, досежно редукцията на престъплението по чл. 116, ал.1, т.11, предл.1, вр. чл.115 от НК. Прокурорът внесъл обвинителен акт с отстранената неточност на 17.06.2024г., приложен по НОХД 604/2024г. на л. 51 и следв.

Първоинстанционното производство протекло по общия ред и при спазване на особените правила по гл. XXX от НПК, в две съдебни заседания при закрити врати на 30.07. и 22.11.2024г., в хода на които съдът изслушал свидетелите, вещите лица, подсъдимия, прочел писмените доказателства, предявил веществените, като след съдебните прения и последната дума на подс. М., постановил разглежданата присъда.

В хода на въззивното производство като писмени доказателства бяха приобщени актуални към съдебното заседание справка за характеристични данни от РУ Провадия при ОД на МВР-Варна, и социален доклад от АСП за семейната и социална среда на пълнолетния М. Р. М..

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на възраженията на страните, счита следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Към лятото на 2023г. в домовете на своите родители в с. Белоградец, общ.

Провадия, обл. Варна, живеели подс. М. Р. М. (роден на 14.01.2007г.), и пострадалият Г. В. С. (роден на 21.03.1992г.). Подсъдимият учел в професионална гимназия „Проф. Асен Златаров" в гр. Нови пазар, обл.

Шумен, специалност „Технология на стъкларското производство".

Пострадалият работел във фирма „Хидрострой“, имал семейство с две деца, 4 бил известен в селото като човек, който често злоупотребява с алкохол и в пияно състояние влиза в конфликти и сбивания със своите съселяни.

На 16.07.2023г. в с. Белоградец дошли на гости живеещите в Белгия непълнолетни М.А.М.М., В.А.М.М. и пълнолетната С.Р.А., дъщери на Н.С.А., на която пострадалият Г. С. бил племенник. Трите момичета не говорели български език, а от турския език знаели предимно цинични думи и изрази.

Между тях и местните момчета и момичета, вкл. сестрите свид. Ф.И.Ч. и Б.И.Ч., възникнали конфликтни ситуации.

На 07.08.2023г. свид. Ф.Ч. и Б.Ч. били в центъра на с. Белоградец. Покрай свид. Ф.Ч., братовчед й Б.Б. и приятелката й А.Д.С., минали трите момичета С.А., В. и М.. С оглед предходните взаимоотношения между тях, отново възникнал конфликт и сбиване. Докато траел конфликтът, майка им Н.А. се обадила по телефона на С., за да попита защо се бавят, и тя й разказала за случващото се. Малко след това, на място дошли техният баща и техният вуйчо Г. С. - видимо пиян и агресивен. С. посегнал да удари свид. Ф.Ч. с юмрук, тя се дръпнала и той я одраскал гърлото, а тя паднала на земята.

Намесили се други хора, свид. Ф.Ч. и нейните приятели тръгнали към магазина, който бил наблизо, за да потърсят помощ. Пред магазина обаче отново ги пресрещнали Г. С., С., В. и М., както и тяхната майка, като ги обвинили, че били откраднали диоптричните очила на В.. Г. С. отново направил опит да удари Ф., но му попречили. Около свид. Ф.Ч. се събрали и други хора от селото. Започнали негодувания срещу Г. С., поради което негови роднини го прибрали с кола до дома му.

Случващото се било възприето от много от жители на с. Белоградец и те започнали да се обаждат по телефоните си и да споделят за инцидента.

Собственикът на магазина свид. Б.Д., намиращ се в центъра на селото, получил обаждане от дъщеря си, че я бият, поради което отишъл на мястото на конфликта и в 22,10 часа на 07.08.2023г. се обадил на тел.112, за да извика полиция. Дежурните полицейски служители от РУ- Провадия – свид. Р. и И., пристигнали в селото около 22,45 часа. При пристигането си те започнали да разпитват и снемат обяснения от намиращите се в центъра жители относно случилото се, за да изяснят ситуацията.

По това време, стигайки до площада на с. Белоградец, подс. М. разбрал от присъстващите какво се е случило и какво бил направил Г. С. на приятелката 5 му от детство свид. Ф.Ч.. Възприел недоволството на събралите се негови съселяни срещу Г. С. и чул хората да обсъждат и други негови постъпки, включително и че преди дни С. ударил и баща му - свид. Р. Р.. Голяма част от събралите се искали да се предприемат действия срещу Г. С.. В тази връзка решили да го потърсят, но никой не знаел къде е отишъл след конфликта.

Жителите на селото позвънили и на кмета на с. Белоградец свид. А.Б.Х..

Разбирайки за случилото се, кметът отишъл на място, провел разговор по телефона с бащата на С. – свид. В. С., който казал, че не знае къде е синът му.

Свид. Х. направил няколко обиколки с колата си да търси С. и в 23,42 часа с оглед растящото напрежение също се обадил на тел. 112, за да повика полиция, за да се предотврати саморазправа между хората, провел разговор с дежурния на РПУ Провадия.

Подс. М. видял полицейските служители, но въпреки това решил сам да потърси Г. С. и обявил на момчетата наоколо „Той сега ще види“. В изпълнение на взетото решение подс. М. с велосипеда си тръгнал към дома на Г. С.. След него, притеснени да не се стигне до сериозен конфликт, с велосипедите си тръгнали и неговите приятели свидетелите Е.Ю.Е. (15г.) и И.И.К. (16г.). По пътя свид. К. бил спрян от неустановени лица, които го попитали защо има полиция, той обяснил и настигнал приятелите си.

На улицата срещу дома му момчетата заварили Г. С., който бил гол до кръста, седял на един диван, като на земята до него имало стъклена бутилка. До Г. С., подпряна на дивана, била поставена метална водопроводна тръба с дължина 134 см, сечение 3,5 см. и тегло 3,2 кг. При пристигането си подс. М. спрял велосипеда си на улицата и застанал пред Г. С.. В близост до него застанали неговите приятели свид. Е. и К.. С. попитал подс. М. тях ли са ги пратили да го намерят. Момчетата отговорили, че са дошли да го видят. Свид. Е. огледал какво има в стъклената бутилка и разбрал, че е доматен сок, след което минал назад към своя велосипед. Подс. М. видял тръбата и попитал С. за какво му е, на което С. казал да си стои там. Подс. М. го запитал защо е ударил баща му и до кога ще продължават тези проблеми, при което пострадалият напсувал баща му. Ядосан, подсъдимият взел тръбата, на което Г. С. не реагирал.