Определение № 445 от 05.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. С., 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

М. Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500268 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от адвокат В. Е. Г. от С. адвокатска колегия, пълномощник на М. М. Р., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 3 – А - 14 против определение № 938/09.03.2026г. по гр.д. № 4307/2025г. на РС – С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 56/27.01.2026г. в частта на разноските като бъдат присъдени заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – Н.З. е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят изтъква, че няма значение, кое точно лице е внесло дължимата държавна такса за разглеждане на делото. Не съществувало изискване вносителят да е единствено самият ищец. Счита, че заплатената ДТ за разглеждане на исковата молба пред РС следва да бъде присъдена на страната. На следващо място в жалбата се посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 70.00лв. е крайно занижено. Не отрича, че ищцата е завела още няколко иска, но счита, че това е единственият способ ответникът да бъде стимулиран да прекрати практиката си да предлага договори за К. с неравноправни клаузи. Посочва, че като адвокат е положил допълнителни усилия по подготовка на делото, както и че 1 има разходи във връзка с поддържането на адвокатската кантора. Излага се становището, че като се намаля дължимото адвокатско възнаграждение на практика неправомерно се санкционира ищецът за упражняването му на законовите му права на защита по съдебен ред.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено, съдът да присъди на ищцата деловодни разноски за районен съд – заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро (50.00лв.), адвокатско възнаграждение в размер на още 168.73евро (300.00лв.) и заплатена ДТ за въззивна инстанция в размер на 7.67 евро.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от адв.М. от САК, пълномощник на „С. - К.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.

„О.“ , № 13Б, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че правилно РС е преценил, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано. Счита, че то дори не било дължимо, тъй като се касаело за злоупотреба с права. Ищцата била завела няколко иска макар и по формално различни правоотношения. Прави се искане съдът за изиска и приложи останалите искови молби. Страната посочва, че определянето на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с практиката на СЕС – решение по дело С-438/22. При преценка на всички обстоятелства относими към размера на дължимото адвокатско възнаграждение се налагал изводът, че то следва да е в размер по – нисък от посочения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

Съдът намира направеното доказателствено искане за изискване на исковите молби, които жалбоподателят е депозирал пред РС – С. за неоснователно. Очевидно към момента на представяне на отговора на частната жалба, ответникът е разполагал с копия от другите искови молби (тъй като е ответник и по тях) и е можел да ги представи на съда, който да ги съобрази при произнасяне на съдебния си акт. Той не е сторил това и съдът не е задължен да ги изисква допълнително.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 4307/2025г. на РС – С. е било образувано по искова 2 молба депозирана от М. М. Р. против „С. - К.“ АД. Цената на главния иска е била 200.00лв., а на акцесорния 44.28лв. С исковата молба е било претендирано установяване на недействителност на сключен между страните Договор за потребителски К. № 841428/08.06.2022г. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адвокат В. Е. Г. от САК. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Дължимата държавна такса в размер на 50.00лв. била внесена от трето на спора лице – Стефан Станимиров Стефанов, но по номера на делото. В хода на делото, с отговора на исковата молба ответникът не признал исковата претенция. По делото било постановено решение № 56/27.01.2026г. С него съдът прогласил нищожността на Договор за потребителски К. № 911622/08.06.2022г. Разноски за заплатена ДТ не били присъдени. На адв.Г. било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 70.00лв.

На 10.02.2026г. ищецът депозирал молба по чл.248 от ГПК. Съдът се произнесъл по искането по чл.248 от ГПК с обжалваното определение № 938/09.03.2026г. като не го уважил. В мотивите си посочил, че не дължи присъждане на ДТ, тъй като тя е била заплатена от трето на делото лице, а размерът на адвокатското възнаграждение (70.00лв.) съответства на уважената част от иска.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 21.04.2026г. Частната жалба е депозирана на 05.05.2026г., в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя се явява основателна.

На първо място съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд не е присъдил на ищцата заплатената по делото ДТ. Няма законодателно изискване ДТ да се заплаща само от страна по делото или адвоката и. Таксата е заплатена именно по това дело, исковете са изцяло уважени, не е имало признаване на искова претенция, таксата е изцяло дължима от ответника на ищцата.

По отношение адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото е присъдено в по - нисък от разумното размер. Действително двата предявени 3 иска са били с ниска стойност 200.00лв. и 44.28лв., но те са били изцяло уважени. Ответникът е оспорил исковата претенция и е оказал активен процесуален отпор. По делото няма приложени доказателства, какво е било възнаграждението, което е било заплатено на неговите процесуални представители за да е възможно съдът да прецени наличието на паритет между двете плащания. Все пак, като съобрази естеството на адвокатската дейност, необходимостта от поддържане на адв.кантора, проучването, което е било направено за конкретното дело, разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, практиката на СЕС и факта, че исковата претенция е била изцяло удовлетворена и по двата иска, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 102.26 евро.

Тъй като на страната вече са били присъдени 35.79 евро/ 70.00лв., с настоящето определение следва да се присъдят допълнително 66.47евро.

Настоящето производство няма самостоятелен характер, поради което по него не се присъждат разноски.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 938/09.03.2026г. по гр.д. № 4307/2025г. на РС – С. като незаконосъобразно.

Вместо това постанови

ОСЪЖДА „С. - К.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.

„О.“ , № 13Б да заплати на М. М. Р., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 3 – А – 14 разноски по гр.д. № 4307/2025г. на СлРС за заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро (50.00лева).

ОСЪЖДА „С. - К.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.

4

„О.“ , № 13Б да заплати на адвокат В. Е. Г. от С. адвокатска колегия, пълномощник на М. М. Р., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 3 – А - 14 по гр.д. № 4307/2025г. на РС – С. допълнително 66.47евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5