Решение № 127 от 17.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Перник, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720104634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена Д. П. Д., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **** *** №*** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Венева и Десислава Веселинова Николова.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № *******/09.08.2024 г. по реда на ЗПФУР по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 4000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 15 месеца, с първи падеж на 08.09.2024 г. Излага, че общият размер на дължимата сума по кредита е 5160 лв., от които главница в размер на 4000 лв. и договорна лихва в размер на 1160 лв. Сочи, че ГЛП е 23.2 %, а ГПР – 49.6 %. Излага, че към договора за кредит не е изготвен и приложен погасителен план, въпреки посоченото в т. 2 от него.

Поддържа, че в т. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено то Multitude Bank, като със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора.

Сочи, че едноличен собственик на капитала на кредитора - „Фератум България“ ЕООД е Мултитюд СЕ - чуждестранно юридическо лице, държава Финландия. Излага, че в деня на 1 сключването на договора за кредит, ищецът е сключил и договор за поръчителство с Мултитюд Банк, със седалище в Малта, като в него е уговорено той да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 4040.00 лв.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че в него е посочен само размера на ГПР, без да става ясно по какъв начин е изчислен той и кои разходи са включени в него. Излага, че при определяне размера на ГПР не е взето предвид възнаграждението, дължимо от потребителя по договор за поръчителство, като счита, че то представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа, че с така уговореното възнаграждение, ГПР надхвърля значително максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че с уговорката за представяне на обезпечение кредиторът прехвърля отговорността за преценка платежоспособността на длъжника върху самия него. Отделно излага, че предвид характер на договора за кредит/бърз кредит/, то предвидената възможност за предлагане и на друг вид обезпечение – избран от кредитополучателя поръчител, е само привидна. Поддържа, че поръчителят и кредиторът имат общ собственик, поради което са свързани лица.

Искането към съда е да прогласи за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит № *******/09.08.2024 г., сключен от Д. П. Д. и „Фератум България“ ЕООД на 09.08.2024 г.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е надлежно легитимиран да отговаря по него, тъй като не е страна по договора за гаранция/поръчителство/.

Сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания и клаузите му не противоречат на императивни правни норми.

Излага, че потребителят е бил информиран подробно за всички обстоятелства във връзка с обезпечаването на кредита и сам е избрал поръчителя по него.

Поддържа, че кредитополучателят и поръчителят са самостоятелни и различни правни субекти. Излага, че уговореното между поръчителя и потребителя възнаграждение се дължи за предоставена от първия услуга и касае само техните отношения. Счита, че същото не е част от ГПР по договора за кредит.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба е заявил, че поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

2

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа отговора, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

От приетия договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/09.08.2024 г. се установява, че той е сключен между страните по делото на 09.08.2024 г. С него ответникът е предоставил на ищецът в заем сумата от 4000 лв./чл. 1/, а ищецът се е задължил да я върне на 15 броя месечни вноски, с падеж на първата вноска – 08.09.2024 г. и краен срок на погасяване 02.11.2025 г., ведно с договорна лихва от 23.2% в общ размер на 1160 лв./чл. 3, б.

„б“/.

В чл. 4 от договора е посочено, че ГПР е 49.6%, като в него е включена сумата от 1160 лв. по чл. 3, б. „б“ и е изчислен съгласно чл. 8.4 от общите условия.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен договор за гаранция/поръчителство/, сключен между ищеца и Multitude Bank. Съгласно чл. 1.5 от договора поръчителят се е задължил да предостави гаранция, като се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит. В чл. 1.6 от договора е уговорено, че срещу поетото от гаранта задължение, кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на общо 4049 лв., платимо на 15 бр. месечни вноски, с първо плащане 08.09.2024 г. и краен падеж 02.11.2025 г.

Ответникът е представил справка за получени плащания по спорния договор за кредит, от която се установява, че по него ищецът е заплатил сумите, както следва: главница – 2991.20 лв., лихва – 1148.79 лв.и плащания съгласно тарифа и общи условия – 150 лв.

От представената справка от ТРРЮЛСНЦ се установява, че собственик на капитала на ответника е чуждестранно юридическо лице, със седалище в Испания – С.Х. С. Л.

Съдът е допуснал поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като е възложил разноските на него. Той не ги е заплатил, поради което съдът е обявил делото за решаване без да събере това доказателство.

При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на спорния договор за потребителски кредит и на договора за гаранция/поръчителство, е действал извън рамките на своята 3 професионална дейност. Ответникът – „Фератум България“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Следователно страните по договора имат качество, съответно на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и §13, т. 1 от ДР на ЗПП.

Сключеният договор между тях е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Ищецът твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 49.6% . Т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и ГПР не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер, обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция/поръчителство, сключен от потребителя с Multitude bank, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е в общ размер на 4040 лв.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 5 от договора за кредит изрично е предвидено като задължение на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство с предложеното му от кредитора 4 юридическо лице или с физическо лице, което също да бъде одобрено от кредитора.

Договорите за кредит и за поръчителство са сключени в един и същи ден, а погасяване на задълженията по тях са на месечни вноски, които имат един и същи падеж.

От изложеното следва, че въпреки, че всеки един от договорите, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като едно цяло. Затова съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитора по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС, според което член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“ (т. 6).

Предвид изложеното и с оглед размера на възнаграждението на поръчителя – 4040 лв., който надвишава сумата на чистия кредит, реалният ГПР надхвърля максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.