Решение № 273 от 10.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Разлог, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20251240101154 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана молба от А.Ю.Ю., ЕГН*, адрес: с.Ю., о.Я., против М.С.Ю., ЕГН*, адрес: с.Ю., о.Я..

Твърди се в молбата, че молителката и ответницата са снаха и свекърва. От брака си със сина на ответницата – М.М.Ю. молителката има 3 деца, като 2 от тях са непълнолетни. Към настоящия момент молителката и ненавършилите пълнолетие деца живеят в дома на сина на ответницата. Изложени са доводи за упражнено домашно насилие от страна на съпруга в/у молителката, включително и за образувано производство за защита по реда на ЗЗДН, от страна на молителката с/у съпруга й. Също така се сочи, че е налице и образувано бракоразводно дело. По време на висящите производства по реда на ЗЗДН, и бракоразводно дело съпругът на молителката се разпоредил със сем. жилище, като го дарил на сестра си.

От страна на молителката е заведено дело пред РС Р. за отмяна на извършеното дарение със сем. жилище. Молителката твърди, че до издаването на заповедта за защита по образуваното производство с/у съпруга й, ответницата не е живяла в къщата – сем. жилище на страните.

След този момента ответницата се преместила да живее в същата къща. Счита, че с преместването си в тяхната къща ответницата целяла единствено да тормози молителката и да демонстрира своето неуважение към нея. Ругаела я, когато я видела, пускала силно музиката, разполагала се в двора. Държала се агресивно и нападетелно към молителката. В молбата са изложено доводи за упражнен акт на психическо насилие от страна на ответницата спрямо молителката. В тази вр. се твърди, че ответницата започнала да уринира в обувките на молителката и децата й. Изхождала се по голяма нужда на стълбата, която води до дома им на 2 етаж. Последният път бил на 10.06.2025 г., когато молителката след като се прибрала от работа заварила на стълбищната площадка човешки фекалии до които била оставена бележка „Тоалетната е заета. Тук е моята тоалетна. Жалете се където искате“.

Молителката твърди, че непристойните действия на ответницата представляват целенасочен психически тормоз целящ да я принудят да напусне къщата, но тъй като децата й нямало къде да живеят е принудена да търпи това.

В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката твърди, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата по делото.

Към молбата е приложена цитираната в ръкописна бележка.

В СЗ по делото молителя се явява лично и се представлява от пълномощник. Поддържа 1 молбата, като иска да се издаде заповед за защита от домашно насилие с конкретно посочени мерки за защита.

В СЗ по делото, ответницата се представлява от упълномощен представител. Оспорва молбата като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото док-ва и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в чл.10 от ЗЗДН, срок от извършване на акта на домашно насилие.

Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл.8, т.1, във вр. чл.3, т.7 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което молителя се намира в родство по сватовство.

По делото е приложена епикриза на М.С.Ю., издадена от МБАЛ„Д.А.В.“ЕООД, „вътрешно отделение“, в която е отразена, че ответницата е била хоспитализирана в периода 01.06.2025 г. – 09.06.2025 г. с диагноза „диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“.

От приложената епикриза на М.С.Ю., издадена от МБАЛ-Б. и епикриза, издадена от МБАЛ„Д.А.В.“ЕООД, се установява, че ответницата е била диагностицирана с „хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен“. Като придружаващи заболявания е отразено „хирертонично сърце (застойна) сърдечна недостатъчност“.

От изисканата и приложената по делото справка за съдимост на ответницата М.С.Ю. се установява, че същата не е осъждана.

Видно от приложеното писмо с рег. №* от 11.07.2025 г. по описа на РПУ-Р., е, че спрямо ответника М.С.Ю. не се налагани мерки по реда на ЗЗДН.

От постъпилото мед. удостоверение изх. №*/10.07.2025 г. от Лечебно заведение – ЕТ„Д.И.Д.“ – АИСИМПП-Р. се установява, че ответника не се води на учет в АИСИМПП г.Р..

По делото е разпитана като свидетел К.Б. – колежка на молителката. Свидетелката твърди, че молителката живее в с.Ю., омъжена е и има 3 деца. Заедно с двете непълнолетни деца живее в къща собственост на съпруга на молителката. Свекървата се преместила да живее при тях. Не може да каже на колко етажа е къщата, тъй като не е ходила в нея. Сочи, че отношенията м/у А. и свекърва й не са много добри. В разговор А. й споделила, че е много разстроена, тъй като свекърва й се изхождала на стълбището или входната врата. Споделила й, че един или 2 пъти го направила това нещо.

По делото е разпитана като свидетел Е.Б. – дъщеря на ответницата М.Ю.. В показанията си същата твърди, че майка й живее на 1 етаж, а снаха им на 2 етаж в една къща. Къщата е с един вход. В съседство имали още една къща, в която в момента живеел брат й. Преди това майка им живеела в тази къща, но се преместила след като брат й бил изгонен от къщата. В старата къща ответницата живяла докато съдът издал заповед за защита и брат й бил изведен от къщата. След тази заповед майка й се преместила в новата къща, а брат й отишъл в старата. Счита, че А. целяла да изгони майка й от къщата. Майка й не я тормозила, ругаела или обиждала по никакъв начин. Не пускала силно музика. Сочи, че майка й е болна и постоянно е по болници. Преди около 2 месеца била в тежко състояние и била хоспитализирана ч/з бърза помощ в Р.. Сочи, че майка й е с високо кръвно налягане. Няма психични заболявания. Посочва, че на 1 етаж от къщата имало санитарен възел. Имало тоалетна и на 2 етаж. Двата етажа имали отделни тоалетни. Нямало случай на стълбището или на входната врата да се случи нещо, предназначено за санитарния възел. Твърди, че криели от майка й, че има образувано дело за къщата. Тя не била наясно с това, което се случва. Майка й била изписана на 09.06.2025 г. от болница. Свидетелката твърди, че задно с брат й я прибрали на 1 етаж от къщата. Също така сочи, че на 10.06 е била в къщата. На тази дата не е видяла урина или изпражнения по стълбището. При предявяване на приложената към молбата ръкописна бележка, свидетелката твърди, че тази бележка е 2 изписана с почерка на майка й. Виждала е същата закачена на тоалетната на 1 етаж.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели по реда на чл.172 от ГПК.

Анализирани по посочения ред, съдът не кредитира показанията на свидетелката Б., отчитайки, че същата не е очевидец на обстоятелствата за които свидетелства касаещи поведението на ответницата. Цитираната свидетелка преразказва обстоятелства станали й известни от страната по делото – молителката. Следва да бъде отчетен и факта, че свидетелката от 1 страна твърди, че молителката е разказвала факти касаещи личните й отношения със съпруга и свекървата й. Включително и относно действия на последната насочени, според свидетелката с цел да накарат молителката да се махне от къщата в която живее. От друга страна самата свидетелка нито може да опише жилището в което живее молителката, нито й е известно дали молителката и свекървата й обитават един или различни етажи от къщата. Имайки предвид строго личния хар-р на описаните отношения, включително и действия от страна на ответницата липсва каквато й да било логика свидетелката да разказва с прецизност къде и кога са извършени, а да не е наясно дали страните по делото обитават едно и също жилище (жил. етаж). Предвид изложеното, съдът не кредитира показанията на свидетелката Б..

Анализирани по посочения ред (чл.172 ГПК), съдът дава вяра на показанията на свидетелката Е.Б. относно здравословното състояние на нейната майка. В тази част показанията на свидетелката кореспондират с приложените по делото мед. документи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, че страните по него са снаха и свекърва, следователно, процесуално легитимирани да участват в производството по ЗЗДН, като молител, респективно ответник по молбата. На това основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН, е подадена в рамките на законоустановения срок от датата на твърдения за осъществен акт на домашното насилие, производството се явява процесуално допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Предмет на настоящето дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителя твърди да са извършени от ответницата, и изразили се в това, че:

- на 10.06.2025 г., след като молителката се прибрала от работа, заварила на стълбищната площадка човешки фекалии, до които била оставена бележка „Тоалетната е заета тук е моята тоалетна, жалете се където искате“.

Следователно, предметните предели на производството обхващат обследване на твърдяния акт на домашно насилие - на посочената по-горе дата, с посочената фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени м/уличностни взаимоотношения м/у страните по делото.

За да проведе успешно доказване на твърдените за осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, последния следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо него ч/з действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл.2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие по посочения по-горе начин.

Анализирайки събраните в хода на делото док-ва - декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, разпитаните свидетели и приложените писмени док-ва съд. състав намира, че по делото не бе установено по категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на А.Ю.Ю. и в представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, акт на домашно насилие под формата на психическо и емоционално насилие спрямо нея. Целта на ЗЗДН е да осигури 1 бърза и ефективна защита на жертвите на домашно насилие, като им даде период от време, в който 3 да уредят отношенията си с извършителя на домашното насилие, в който период последния ще носи и наказателна отговорност за извършени нови актове на домашно насилие. Търси се предотвратяване извършването на нови актове на домашно насилие, за да могат страните, които са се намирали в близки отношения да уредят трайно бъдещите отношения по м/у си посредством позволените от закона средства.

В конкретния случай, от събраните по делото док-ва се установи, че страните по делото са във влошени отношения по повод битови конфликти, свързани с местоживеене в един имот, както и по повод образувано бракоразводно дело м/у сина на ответницата и молителката по делото, включително и висящо дело касаещо собствеността в/у сем. жилище на молителката.

По делото не се събраха док-ва ответницата по делото да е осъществила такова поведение, което да попада под предметния обхват на цитирания по-горе чл.2 от ЗЗДН. Впрочем от събраните по делото док-ва, в т.ч. показанията на свидетелката Е.Б., вкл. и приложените мед. документи касаещи здравословното състояние на ответника опровергаха достоверността на изложените данни в приложената декларация от страна на молителката. Видно от приложената епикриза издадена от МБАЛ„Д.А.В.“ЕООД, е, че ответницата в периода 01.06.2025 г. – 09.06.2025 г. е била хоспитализирана и диагностицирана с „остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност“. Действията описани от молителката се твърди да са извършени на дата 10.06.2025 г. – дата следваща изписването на ответника след неговата хоспитализация. От друга страна от показанията на свидетелката Б. се установи, че действително приложената към молбата ръкописна бележка е съставена от ответника, но същата установява и мястото на което е била поставена към посочената дата – 10.06.2025 г.