Решение № 145 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Е.ия Б. Найденова в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601092 по описа за 2023 година С Присъда № 74 от 31.05.2022 г. по НОХД № 4432/2021 г., Софийски градски съд, XIII състав, е признал подсъдимия Л. Т. Н. з а ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК (включващо три деяния), като на основание чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подс.Л. Н. наказание е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.1 от НПК подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: на досъдебното производство, в размер на 622,20 лева по сметка на СДВР и на първоинстанционното производство в размер на 120 лева, по сметка на СГС. Отделно му е възложено и заплащането на 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

1

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, от подс.Л. Н., чрез защитника му адв.Й. К., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност (процесуална и материално-правна), необоснованост и явна несправедливост. В жалбата се навежда, че по делото не е доказано осъществяване на вмененото на Н. престъпление от обективна и субективна страна, в т.ч. подсъдимият да е бил скритият собственик на дружеството, осъществяващ търговска дейност със същото. Изразява се недоволство срещу кредитирането и позоваването от първостепенния съд на показанията на свидетелите И. Н., В. Г. и Ю. К. (служители на НАП), с аргумента, че те не могат да послужат на обвинителната теза, доколкото същите лица, макар и да са извършвали проверките, не излагат информация кой е бил собственикът на стоката. Наред с това се оспорва отдаденото предпочитание на показанията на свид.Д., вместо на показанията на свид.Р.

П., като според защитата, тъкмо изявленията на първия са ненадеждни, затаяващи истината и несъответни на писмените доказателства по делото, а не онези на свид.П.. Присъдата се атакува и като немотивирана относно субективната страна на деянието. Досежно наложеното наказание, се възразява, че то е несправедливо завишено и не отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителността на производството, обуславящи прилагане на чл.55, ал.1 от НК. В този смисъл се иска, обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови друга, с която подс.Н. да бъде оправдан по обвинението или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на А. П. – София настоява за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и за потвърждаване на присъдата. По мнението му, събраните по делото доказателства позволяват да се направи единствено възможният извод, че подсъдимият е автор на престъплението, като лице, което реално е упражнявало дейността на търговското дружество.

Защитникът на подсъдимия Н., адв.К. пледира за уважаване на жалбата по заложените в нея доводи. Възразява, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е коментирал показанията на свид.Д. при разпита му на съдебното следствие, въпреки несъответствието им с показанията на свид.П. и писмените доказателства по делото. Изразява несъгласие с мотивите, че реално осъществяващият търговската дейност е бил 2

Л. Н., противопоставяйки на подобно обстоятелство други факти, а именно, че свид.Д. е присъствал на всяка проверка, реализирана на българска територия, от митниците и НАП преди освобождаването на стоката, получена от вътреобщностна сделка, както и че същият е регистрирал едноименно дружество в Гърция – вносител на стоката от Китай. Акцентира, че подзащитният му не е влизал в досег с гръцкото дружество и че по делото е останало неизвестно как е било регистрирано то, как са се изпращали, а съответно и заплащали стоките, поради което намира за недоказано авторството на инкриминираното деяние. В този смисъл желае отмяна на акта на СГС и постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд. Подс.Н. споделя становището на защитника си, а в последната си дума моли за уважаване на жалбата.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на обжалваната присъда, във връзка с наведените оплаквания и съобразно регламента на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.335, ал.2 вр. с чл.334, т.1 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

При постановяване на атакуваната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними от въззивната инстанция, но подлежат на коригиране чрез връщане на делото за ново разглеждане от СГС.

Те се изразяват в противоречия в мотивите на присъдата, противоречия в диспозитива й, противоречия между мотиви и диспозитив, както и в пълна липса на правна аргументация за осъждането.

Изначално следва да се подчертае, че нарушенията резултират от безкритично реципиране на обвинителната теза, която е страдала от аналогични по естеството си значими несъответствия и неясноти. Изложената в мотивите към присъдата на СГС фактология, преимуществено представлява буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт, с някои незначителни словесни вариации и съвсем кратки допълнения.

Такъв подход принципно не се отрича, но той най-малкото трябва да държи сметка за верността на обвинителните фактически постановки и за развитието на процесуалната ситуация, вследствие на протеклия съдебен процес, защото да се преповтарят погрешно записани имена или суми или да се определят 3 като „свидетели” някакви лица (С. Т., Л. Е. З.), точно както са били отбелязани в обвинителния акт, без същите да са разпитани в съдебното производство или без техни показания да са били приобщени чрез прочитане, създава впечатление за незадълбочен прочит на материалите по делото.

По отношение на първото от деянията, включено в обхвата на продължаваното данъчно престъпление, за което подсъдимият е бил признат за виновен – за данъчния период месец октомври 2016 г., в мотивите на присъдата, а и в обвинителния акт, липсва разбираемо и недвусмислено отразяване на механизма на редуцирането на данъчната тежест. Хем се твърди, че подс.Н., като представляващ „Тризо Инвест” ЕООД, е включил в „дневника за продажби” на дружеството за отчетния период, фактури за фиктивни доставки (продажби) към две „кухи” дружества – получатели, а именно „Молени” ЕООД и „Тарик България” ЕООД, хем в пълно противоречие с това твърдение се поддържа, че го сторил щото решил да декларира „разходи”, които не са реални и по този начин „ приспаднал неследващ се данъчен кредит”. Касае се тъкмо за фактурирани продажби от „Тризо Инвест” ЕООД към цитираните две дружества купувачи, за които сделки се претендира да са били мними. Това на фона на правната уредба по ЗДДС имплицитно означава, че подсъдимият е дал възможност на контрагентите по сделките („Молени” ЕООД и „Тарик България” ЕООД) да обявят нереален разход, а той самият, включвайки същите фактури в „дневника за продажби” и в подадената от името на „Тризо Инвест” ЕООД справка-декларация, е декларирал нереален приход, който дефинитивно (и при неналичието на други заложени условия) не би следвало да намалява, а обратно – би следвало да увеличава дължимия от „Тризо Инвест” ЕООД данък добавена стойност.

При тотално разминаване с възприетата фактическа обстановка, подсъдимият е признат за виновен за използване на документ с невярно съдържание – „дневник за покупките” за същия данъчен период (макар никакви фиктивни покупки да не са инкриминирани). В диспозитива на присъдата (респ. в диспозитива на обвинителния акт, който е идентичен), все така противоречиво се ангажира отговорността на дееца, че ползваният документ с невярно съдържание – отчетен регистър, е бил „дневник за покупките” на „Тризо Инвест” ЕООД, а едновременно, че Н. е декларирал помалък обем продажби отколкото е трябвало да декларира.

4

Горното произтича не от техническа грешка (объркване на двата вида отчетни регистри), а от невъзможността да бъде разчетена от първостепенния съд, респ. и от прокурора, изведената – по усмотрението на данъчните органи – схема за избягване установяването и плащането на ДДС за периода месец октомври 2016 г., заради която „Тризо Инвест” ЕООД е било начетено с издадения ревизионен акт, както и от отсъствието на ясно изразена воля на правоприлагащите органи, дали въпросната схема е доказана и дали реализира признаците на престъпление по чл.255 от НК. Впрочем именно за нея се отнасят и двете заключения на съдебно-счетоводните експертизи, чийто изводи не са били изложени и обсъдени в мотивите на СГС, извън декларативните изявления за кредитиране на първото от тях. А те не са обсъдени, не само защото второто заключение (което се е произнесло и за дължимия корпоративен данък) въобще не било приобщено в първоинстанционното производство, но и защото експертните становища са се опирали на други фактически данни за конкретния данъчен период, които нямат нищо общо с твърденията за намаляване на дължимото ДДС с фиктивни „разходи” и с невярно документиране, чрез „дневник за покупките”.

Както в мотивите на присъдата, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, отсъства каквато и да е фактологична обосновка, каква според СГС, а и според прокурора, е била действителната данъчна основа за облагане с ДДС за месец октомври 2016 г. на „Тризо Инвест” ЕООД, от какво и как се е формирала тя и какво е следвало да бъде съотношението между дължим данък и подлежащ на приспадане данъчен кредит. Вместо това се сочи, че резултатът за периода се е явявал данък за внасяне в общ размер на 395 133,75 лева – без яснота как е получена сумата. Едва в диспозитива на присъдата (аналогично едва в диспозитива на обвинителния акт) се вменява, че „Тризо Инвест” ЕООД е трябвало да декларира някакви продажби за 1 986 292,20 лева, вместо за 456 879,20 лева към „Молени” ЕООД” и „Тарик България” ЕООД, но от какво произтича същият извод, остава напълно непонятно. Отделно, ако се съберат стойностите по фактурите за доставките към „Молени” ЕООД и „Тарик България” ЕООД се получава 380 732,67 лева (в какъвто смисъл са и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи), а не числото 456 879,20 лева. И ако последното е коректното, то няма как да би бил верен размерът на сумите, образуващи недекларирания и невнесен годишен корпоративен данък – предмет на третото деяние от продължаваното 5 престъпление. Също толкова непонятно, без да почива на каквито и да е описани факти е още обвиняването на подсъдимия (с обвинителния акт) и признаването му за виновен (с присъдата), в това при продължаваната дейност по чл.26 от НК да е приспаднал неследващ се данъчен кредит за „2 303 902,96 лева”.

В диспозитива на присъдата, при обобщеното формулиране на продължаваното престъпление се казва, че подсъдимият „подал изискуемата декларация за м. 11. 16 г. по ДДС”, но малко по-надолу, при отразяване на второто деяние (за данъчния период месец ноември 2016 г.), се заявява, че Н. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери като „не подал изискуемата справка-декларация, изисквана на осн. чл.125 от ЗДДС, в която не е декларирал доставките по чл.13, ал.3 от ЗДДС…”. В мотивите пак така противоречиво се твърди, че изискуемата справка-декларация за месец ноември 2016 г. хем не била подадена, хем, че деклариране било извършено, но в подадената от формалния управител на „Тризо Инвест” ЕООД – свид.Д. в ТД на НАП-София декларация (по указание на подс.Н.), не фигурирала облагаема дейност за периода. Само че неподаването на декларация и потвърждаването на неистина или затаяването на истина в подадена декларация, са различни форми на изпълнителното деяние по основния състав на чл.255, ал.1 от НК, като няма как едно и също поведение на подсъдимия да ги реализира едновременно. От абсолютно същите недостатъци страда и обвинителният акт.