Решение № 1900 от 10.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1900

Плевен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА канд № 20267170600282 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. В. Г. от гр.Червен бряг, [улица], против Решение №1/07.01.2026г. по АНД№269/25 по описа на PC гр.Червен бряг. Посочва се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не оспорва факта, че на 21.02.2025 година около 11.30 часа в гр.Червен бряг, на кръстовище образувано от [улица]и [улица]по [улица]е управлявал лек автомобил [Марка] с рама №WDD2221321 [рег. номер] с поставени регистрационни табели транзитни -немски образец ***който са изтекли на 16.08.2024 год. Твърди, че взел автомобила за проба от пазара на гр.Червен бряг за разстояние от около 300 метра, за да види как върви и какво е общото му състояние с цел закупуване на превозното средство. Сочи, че автомобилът е в движение всеки ден и Г. не разбрал, че временните му номера са изтекли. Посочва, че автомобилът има регистрационни табели и те са на мястото, където трябва да се намират, поради което не разбрал, че е нередовен. Взел го само, за да го пробва. При спирането за проверка обяснил на контролните органи това обстоятелство, както и че не е негова собственост, но въпреки това обстоятелство му бил съставен акт. Иска се от съда да отмени Решение №1/07.01.2026г. по АНД№269/25 по описа на PC гр.Червен бряг, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът Г. В. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване е Решение №1/07.01.2026г. по АНД№269/25 по описа на PC гр.Червен бряг, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0374-000405/04.07.2025г. на Началник РУ Червен бряг в ОД на МВР-Плевен, с което на Г. В. Г., с [ЕГН], адрес: гр.Червен бряг, [улица], на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Съдът приел жалбата срещу НП за допустима, но неоснователна.

Приел издаденото НП за издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Приел, че при извършването на проверката на 21.02.2025г. в град Червен бряг, водачът е представил СУМПС и лични документи, но лек автомобил Мерцедес, с рама номер WDD2221321A278772, с поставени регистрационни табели транзитни - немски образец ***, били изтекли на 16.08.2024г. , с което Г. е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Не приел твърденията на жалбоподателя, че не е знаел за това, че автомобила е спрян от движение, както и че собственикът на автомобила е момиче, което живее в Германия, а Г. искал да закупи въпросния Мерцедес.. От показанията на разпитаните като свидетели Л. Ц. В. и П. Д. установил, че жалбоподателят е управлявал превозното средство, както и на регистрационните табели имало месец, дата и година, които били изтекли. Кредитира с доверие показанията им като непротиворечиви и последователни. От показанията на свидетеля Д. Д. В., установил, че Г. трябвало да закупи процесното МПС, като заедно отишли да огледат колата при човека, който трябвало да му я продаде, но жалбоподателят не знаел, че регистрационните табели са изтекли. Съдът не кредитирал изцяло показанията на свидетеля В., като съдържащи противоречи и факти и обстоятелства и приел, че съставляват защитна теза на жалбоподателя.

Приел, че фактическата обстановка в НП се потвърждава от писмените доказателства по делото. За безспорно установено приел обстоятелството, че водачът е управлявал процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване., като МПС е било с изтекла валидността на временните регистрационни номера, поради което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението приел обстоятелството дали водачът е знаел или не за това дали управлява автомобил с изтекли регистрационни номера, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Счел, че Г. като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че той е смятал да закупи процесния автомобил, поради което е бил длъжен да се информира за това дали номерата на същия са валидни или не. Като не го е направил, сам се е поставил в положение автомобилът да се приведе в движение извън изискванията на закона, поради което незнанието му за изтекла валидността на временните регистрационни номера на моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.

Приел, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост, каквото в случая е осъществено.Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, на които регистрационни табели видимо е била изписана датата до кога са валидни, Г. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това приел, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Определеното наказание счел за справедливо и съответно на извършеното нарушение, от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Посочил, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Водено от горното, съдът потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Касационната инстанция споделя правните изводи, изложени в обжалваното решение и се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Плевен приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал писмени и гласни доказателства. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика. Правилно е приел от правна страна, че актът и НП са издадени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Районният съд е приел, че при постановяването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението, неговия автор и вината му са безспорно доказани. При вярно установена фактическа обстановка, ЧбРС е направил верни правни изводи.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно § 6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на процесната дата, час управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на разрешение за временно движение, респективно с изтекъл срок на временните регистрационни табели. В този смисъл следва да бъде прието, че същото не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят, съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал лекия автомобил.

Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на процесната дата управляваното МПС е имало издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл преди проверката. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба за продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй като няма данни за такава, същите не могат да се използват. Поради това и с оглед на определението за "регистрация" в § 6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът не е имал разрешение да участва в пътното движение, поради което и същият не е бил регистриран по надлежния ред към момента на извършване на нарушението – 21.02.2025г.

Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил обстоятелството, че управлението на МПС е продължило кратък период от време и с цел изпробване на автомобила с оглед закупуването му. Причината за управлението на превозното средство е ирелевантна, при условие, че сам касаторът признава обстоятелството, че е управлявал лек автомобил Мерцедес, с рама номер WDD2221321A278772, с поставени регистрационни табели транзитни - немски образец ***, като не отрича факта, че същите са били изтекли на 16.08.2024г. т.е. близо 6 месеца преди датата на нарушението.

С оглед на горното, правилно РС-Червен бряг е приел от установените по делото факти и анализът на приложимите законови разпоредби, че Г. В. Г. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Всякакво друго разбиране би означавало лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.