Решение № 3799 от 28.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3799 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110103425 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град * срещу "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, бул. „*, обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

1. за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 3, ал.

2, т. 9 от сключения между тях Договор за паричен заем № */18.10.2023 г., предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 35,25 лева, е нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3;

2. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35,25 лева, представляваща платена без основание сума по нищожната клауза на чл. 3, ал. 2, т. 9 от сключения между страните Договор за паричен заем № */18.10.2023 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на исковете – 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № */18.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 200 лева. Общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема била в размер на 239 лева, която била изцяло заплатена на 25.10.2023 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора, заемателят дължал сумата от 35,25 лева - такса за експресно разглеждане. Счита клаузата за нищожна, като навежда доводи, че същата противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Сочената такса има 1 характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което действие разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането й. В условията на евентуалност счита, че договарянето на такава такса е в противоречие с добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи също, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая не било ясно как е определен ГПР. Заявява се, че събраната такса представлявала разход, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР.

С твърденията за нищожност на сочената клауза ищецът обосновава основанието за връщане на недължимо заплатената от него сума в размер на 35,25 лева, като получена от ответника без правно основание.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции. Претендират се и сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове.

Излагат се възражения, като се посочва, че процесният договор отговарял на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Сочи се, че оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на ответника да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит до два часа, считано от момента на неговото отправяне. Тази услуга е незадължителна, съгласно чл. 18 от договора, съответно за включването й в предмета на услугата ищецът е изразил изрично желанието си. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без тази услуга.

Заявява се, че разглеждането и отпускането на кредита било осъществено в рамките на няколко минути, като процесният договор е седми поред от общо осем договора на ищеца за същия кредитен продукт.

Ответникът счита действията на ищеца за злоупотреба с право, противоречащо на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК и целящо единствено обогатяването му, чрез провеждане на съдебно производство, доколкото същият е погасил изцяло задължението си по кредита само 7 дни след усвояването на същия.

Твърди се, че клаузата на процесната такса отговаря на изискванията на ЗЗП, ЗПК и на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори.

Поради изложеното се иска от съда отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем 2

№ */18.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 200 лева; че общата дължима сума от заемателя по процесния договор била в размер на 239 лева, която е изцяло заплатена на 25.10.2023 г.

От представения и приет по делото Договор за паричен заем № */18.10.2023 г. се установява, че съгласно същия на ищеца е предоставена сумата от 200 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 239 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Срокът на заема е 14 дни като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на 02.11.2023 г.

Налице е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 45 %, а годишния процент на разходите по кредита е 57,15 %. В чл. 3, ал.2, т. 9 от договора е отразена такса експресно разглеждане в размер на 35,25 лева.

Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 25.10.2023 г. от страна на М. Д. Д. в полза на „*“ ЕООД за сумата от 239 лева, в което като основание е посочено „погасяване на договор № *“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Безспорно по делото се установява, че между „*“ ЕООД и М. Д. Д. е налице сключен Договор за паричен заем № */18.10.2023 г., по силата на който е предоставена в пола за ищеца сумата от 200 лева със срок на издължаване 02.11.2023 г. като е уговорено да се върне сумата, чрез една погасителна вноска в размер на 239 лева, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Установява се, че дължимата сума по кредита в размер на 239 лева е заплатена на 25.10.2023 г., чрез банков превод, който факт е обявен за безспорен между страните.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

По наведеното възражение, че в случая ищецът не е потребител, за яснота следва да се посочи, че "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, аргумент от §1 ЗЗП.

В случая, липсват доказателства, че изтегления кредит е във връзка с осъществявана от ищеца търговска или професионална дейност. Фактът, че са изтеглени множество кредити от това лице, не води до автоматичния изрод, че същите са теглени, с оглед осъществяване на търговска или професионална дейност, още повече че такива доказателства по делото не са представени.

По отношение на процесната такса експресно разглеждане съдът намира от правна страна следното:

Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Според тази разпоредба, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Според подписания между страните договор, таксата е еднократна, дължима в деня на 3 подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план.

Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се установи по какъв начин е "избрана" тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга (експресно разглеждане на искане за кредит), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, на крайния падеж по договора.

Предвид изложеното, предвидената клаузата на сключения между тях Договор за паричен заем № */18.10.2023 г., установяваща задължение за заплащане на такса експресно разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността й се явява основателен и следва да бъде уважен.

Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резултативната част на решението /в този смисъл Решение № 788 от 4.01.2011 г. по гр.д. № 1741/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК/. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност, съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания /в този смисъл Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. по описа ВКС/.

От изложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от 35,25 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на такса експресно разглеждане, е била недължимо платена от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание.

С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищецът е заплатила в цялост дължимата такса експресно разглеждане, следва изводът, че същата подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД се явява основателен и подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса за исковото производство по предявените искове, и 480 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство.