Решение № 1084 от 14.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Варна, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110202393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба „Е*** е***“АД, против Наказателно Постановление № 015-ОР/ 20.03.2026г. на З*** К*** на О***-В***, с което на „Еконт експрес“АД е наложено административно наказание : "ГЛОБА" в размер на 511,19 евро, на основание чл.31 ал. 1 от НОР на Община Варна.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, като се оспорва и фактическата обстановка.

В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, не се явява, но се представлява от проц. представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален представител, който не се явява н съд. Заседание, но ангажира становище по жалбата и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 11.01.2026 г., около 10 .10 ч. е констатирано, че в гр. В***, пред офис на „Еконт Експрес" АД от Общински терен са премахнати неправомерно ограничителни колчета, като е повредено общинско имущество и настилка. Деянието било квалифицирано като такова по 1

Наредбата за обществения ред на Община Варна, а имено чл. 4, ал. 1, т. 6, бук.

„В".

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Кмета на Община –Варна на основание Заповед на Кмета на Община-Варна, както и в шестмесечния преклузивен срок.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено. В АУАН и НП е била възприето категорично, че жалбоподателя „Еконт експрес“АД е премахнал неправомерно ограничителни колчета. От показанията на разпитания свидетел Г. С. е видно, че същия лично е установил, че пред офиса на жалбоподателя липсват ограничителните колчета. Не става ясно как е било установено, че общинското имущество е било повредено именно от жалбоподателя. Видно от събраните писмени доказателства –договор от 16.06.2023г. по чл.22 от ЗПУ -жалбоподателя „Еконт Експрес“ АД с представител Л*** С*** и „Е*** л***“ ЕООД с управител Д*** И***, постигат споразумение „Е*** л***“ ЕООД да обслужва вместо „Е*** Е***“ АД определени куриерски зони на територията на град Варна, както и да управлява офиси включително този на ул. „Д*** А*** Ж***" № 46, пред който са били премахнати ограничителни колчета. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е бил неправилно наказан. АНО 2 не е положил необходимите усилия да установи нарушителя, като е съставил АУАН на жалбоподателя при неустановена фактическа обстановка.

На следващо място видно от преписката АУАН е бил съставен на „Е*** Е***“ АД, като е бил връчен на лицето Д*** И***, която се явява управител на „Е*** л***“ ЕООД. Същата не е била упълномощена от жалбоподателя и няма представителна власт да получава АУАН. В тази връзка съдът намира, че е било допуснато съществено процесуално нарушение и АУАН не е бил връчен редовно на жалбоподателя.

Съдът намира, че извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. По никакъв начин конкретно в АУАН и НП не е описано каква конкретна дейност е извършвал жалбоподателя и защо същия следва да понесе административно наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден 3 административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.

От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер към минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните възнаграждания, а именно 245,42 евро и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 015-ОР/ 20.03.2026г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на „Еконт експрес“АД е наложено административно наказание : "ГЛОБА" в размер на 511,19 евро, на основание чл.31 ал. 1 от НОР на Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Еконт експрес“АД сторените от 4 него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5