Решение № 2 от 13.01.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 987/2024
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 13.01.2025
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 1 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 219, ал.6 · Закон за предучилищното и училищното образование
- § 1, т. 5 · Закон за публичните финанси
- чл. 111 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 228, (3) · Кодекс на труда
- чл. 54, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Пещера, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100987 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Л. М. Д. срещу Обединено училище „Любен Каравелов“ с ЕИК 000344357 - за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата като обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ сумата от 15874 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 01.09.2024г. – до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата са, че е работила като учител над 10 години по сключен с ОУ„Св. Патриарх Евтимий“ гр. Пещера трудов договор на 4-часов работен ден, като това й правоотношение е било прекратено, считано от 01.09.2022г. – поради придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изтъква се, че след прекратяване на конкретния и трудов договор ищцата е получила по него обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 10966,12 лв., равняващо се на 11 нейни брутни работни заплати. Сочи се, че успоредно с това правоотношение ищцата е имала и сключен от 17.09.2012г. с ОУ„Любен Каравелов“ гр. Пещера допълнителен трудов договор, пак с непълно работно време от 4 часа дневно, който е бил формално прекратен също на 01.09.2022г., като на 02.09.2022г. е подписала нов трудов договор с ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пещера, прекратен считано от 01.09.2024г. Поддържа се, че съобразно клауза на колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (чл. 31, ал.1, т.5) – на педагогическите специалисти, които изпълняват минимална норма задължителна преподавателска работа по няколко трудови договора, при прекратяването им и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се изплаща пропорционално обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ по всеки от трудовите договори. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ОУ„Любен Каравелов“ гр. Пещера да заплати на ищцата обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 15874 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 01.09.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и деловодни разноски.
1
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответната страна счита исковата претенция за неоснователна, при съображения, че към 01.09.2022г., когато е прекратен трудовият договор с № 4/17.09.2012г. между страните по делото – трудовият стаж на ищцата в ОУ„Любен Каравелов“ гр. Пещера е бил под 10 години, а при сключването на последващия трудов договор (от 02.09.2022г.) между същите страни – тя вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и й е било изплатено еднократното по закон обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ от друг работодател (ОУ „Свети Патриарх Евтимий“ гр. Пещера). Във връзка с твърдения на ищцата за заобикаляне на закона от страна на ответното училище се изтъква, че трудовият й договор с № 4/17.09.2012г. е бил сключен като допълнителен по смисъла на чл. 111 КТ, като подписването на последващ трудов договор между страните е инициирано по заявление на ищцата – да бъде преназначена на основен такъв. Отбелязва се и че цитираният от нея колективен трудов договор в сила от 26.11.2022г. е неприложим към датата 01.09.2022г. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори и от съпоставката на представените писмени доказателства - заверени копия от страници на трудовата книжка на ищцата, Заповед № 442/26.08.2022г. на Директора на ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера, служебна бележка изх. № 198/17.06.2024г., Трудов договор №4/17.09.2012г., сключен между ищцата и „ОУ-Любен Каравелов“ гр. Пещера и допълнително споразумение към него, както и Заповед № 600/01.09.2022г. Величка В.а, се установява, че поне от 01.09.1998г. до 17.09.2012г. ищцата е работила като учител в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера, а за периода от 17.09.2012г. до 01.09.2022г. тя е продължила да работи като учител на 4-часов работен ден в ОУ „Св.
Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера и успоредно е започнала да работи на същата длъжност и със същото работно време по втори трудов договор в „ОУ-Любен Каравелов“ гр. Пещера, като към 01.09.2022г. вече е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и правоотношението и с ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера е било прекратено на основание 328, ал.1, т.10 от КТ вр. с чл. 69 в от КСО.
От приетите като доказателства: Заявление вх. № 931/01.09.2022г. по описа на „ОУ-Любен Каравелов“ гр. Пещера, Заповед № 600/01.09.2022г. на директора на „ОУЛюбен Каравелов“ гр. Пещера, Трудов договор № 602/02.09.2022г., сключен между ищцата и същото училище и Заповед № 806/30.08.2024г. на директора, се установява, че след като е било прекратено правоотношението й в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера, на 01.09.2022г. ищцата писмено е поискала да бъде преназначена в „ОУЛюбен Каравелов“ гр. Пещера на основен трудов договор, като продължаващото й до тогава от 17.09.2012г. правоотношение с ответника е било прекратено, считано от 02.09.2022г. (л.19), на същия ден е подписан нов трудов договор между страните (л.20), като впоследствие и това второ правоотношение между тях е било прекратено, считано от 01.09.2024г.
От служебна бележка изх. № 198/17.06.2024г. по описа на ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ – гр. Пещера се установява, че на осн. чл. 222, ал.3 КТ, от това училище е изплатено на ищцата съответно на полагания от нея труд при непълно работно време обезщетение в размер на 10966,12 лв., равняващо се на 11 нейни брутни работни заплати в учебното заведение.
2
Правният интерес на ищцата за настоящия иск произтича от оспорваното й от ответника (включително в отговора на исковата молба), право – тя да получи и от него съответно на полагания от нея труд при непълно работно време обезщетение на основание чл. 222, ал.3 от КТ.
Съгласно чл. 222, ал.3 от КТ – „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“
Според чл. 228, ал. 2 КТ размерите на посочените обезщетения, вкл. по чл. 222 се прилагат, доколкото в акт на Министерски съвет, в колективния трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
В същото време – в разпоредбата на чл. 219, ал.6 от Закон за предучилищното и училищното образование - При прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати.
Очевидна е законодателната идея за съотношението на описаната уредба като специална спрямо основното общо правило за обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ.
Аналогична е и целта на разрешението по чл. 1, ал.2 от ПМС № 31/1994 г. за педагогическите и медицинските кадри, както и за артистичния и художественотворческия персонал. В цитираната норма е предвидено, че увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща на посочените категории лица, макар последните 10 години преди пенсионирането си да са работили при различни работодатели – в организации и звена на бюджетна издръжка и в съответната сфера на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
Легалното определение на понятието „бюджетна организация“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за държавната финансова инспекция, вр. с § 1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси – това са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171.
Ето защо в случаи като процесния, без значение, че обезщетението практически се претендира от определен работодател – училище, то фактически е за сметка на съответния бюджет, като училището просто следва да го заяви. Конкретната специфика на казуса прави неотносимо за случая и иначе принципно застъпваното в практиката на ВКС разрешение – че задължен по смисъла на чл. 222, ал. 3 от КТ е този работодател, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е така, тъй като към момента на придобиване на това право – 3 работникът очевидно може да има повече от един работодател.
Трудовите права са неразривно обвързани с динамичните промени в социалноикономическата сфера, които в определени случаи обективно препятстват реализирането на правото на труд в желания обем. В този смисъл, правото на предвидения в закона размер на обезщетение при пенсиониране не може да бъде ограничавано за педагогическите кадри, когато поради причини от обективен обществено – икономически характер /напр. невъзможност да намерят работно място на 8-часов работен ден/ са упражнявали професията си по повече от едно правоотношения на непълен работен ден (както при ищцата – два трудови договора на непълно работно време от по 4 часа).
Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне различното приложение на относимата трудовоправна норма и неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права. Обратното тълкуване би било в противоречие с целта и смисъла на закона, респ. с благодарствения характер на обезщетението и би създало необоснована разлика в третирането помежду им. Възприетото тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в правото - за равенство и недискриминация (чл. 6 от Конституцията на РБ, чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, вр. с чл. 1 от Протокол 1), който изисква от държавата равно отнасяне към еднакви, или сходни случаи, респ. допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество.
По смисъла на закона размерът на гратификационното плащане по чл. 222, ал.3 от КТ е функция само от размера последно полученото (от имащия право на такова обезщетение) месечно брутно трудово възнаграждение. Това обезщетение не се заплаща на база общата стойност на получаваните през изискващите се 10 години стаж трудови възнаграждения, а само с оглед настъпилата продължителност на този стаж (10 и повече години) в съответния вид институция, и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на правоотношение.
Иначе казано – и пенсионирани учител, който е работил през последните 10 години на 8-часов работен ден в 1 училище на бюджетна издръжка, и пенсиониран учител, който има общо същия трудов стаж, но последно е работил едновременно в две такива училища, следва да имат равно право на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на (в случая) 11 пъти последното си брутното трудово възнаграждение за положения труд. Обстоятелството, че във втория вариант, към момента на придобиване на правото на обезщетение трудовото възнаграждение е получавано като две заплати от различни училища е без значение.
Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0caaafaf-4579-4f17-9f24-65767038ae96