Решение № 4297 от 28.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4297

Пазарджик, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20267150700270 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

2. Образувано въз основа на Определение № 2180 от 01.12.2025 г. с което производството по гр. дело № 20245220104461 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 година. е било прекратено, а исковата молба на Н. Н. А., в момента в Затвора Пазарджик, изпратена по компетентност на Административен съд Пазарджик.

3. Пред районния съд са били предявени искови претенции от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, да бъде осъден С. А. Б., с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. Георги Бенковски № 153, да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Н. Н. А., [ЕГН] в размер на 500 лева , ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на увреждането – 11.10.2024г до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден А. Т. Ч., с адрес по месторабота: Затвора гр. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. Георги Бенковски № 153, да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Н. Н. А., [ЕГН] в размер на 500 лева , ведно със законната лихва върху сумата , считано от дата на увреждането – 11.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

4. Първоначално подадената искова молба, по указания на районния съд е била конкретизирана от пълномощника на ищеца с молба вх. № 28871 от 21.11.2024 г.(л. 23 по г.д. № 4461/24), като заявените в двете молби факти и обстоятелства се свеждат до следното :

На 11.10.2024г., около 14:00ч., А. натиснал сигналния бутон в килия 111, в Първо отделение на Затвора Пазарджик, при което се явили надзирателите А. Т. Ч. и С. А. Б.. А. ги попитал кога ще му върнат молбата декларация на един лист, а те му отговорили, че са докладвали където трябва, но не му казали на кого са докладвали. Казали му, че може да не му върната молбата - декларация, тъй като няма дата. А. твърди, че след 5 минути пак натиснал сигналния бутон. В килията му отново дошли двамата надзиратели. Ищецът поискал да се срещне с инспектор по „Социална дейност и възпитателна работа“ А. Б., но те му казали, че няма кой да се занимава с него. След 5 минути отново натиснал сигналния бутон. Ответниците влезнали в килията му, при което С. А. Б. започнал да го удря с юмруци по главата, а ищецът се отбранявал и седнал върху леглото с ръце. А. Ч. му казал, че ще му счупи кокалите в затвора и че щял да умре там и няма да му дадат молбата. Ищецът поискал да го прегледа лекар, но Ч. и Б. му казали, че лекарите вече са си заминали. След като им казал, че ще пише жалби срещу тях, Б. му отговорил с нецензурни думи.

Ударите с юмруци не били много силни с двете ръце общо 12 удара.

Ищеца поддържа, че Ч. и Б. са го третирали унизително, изтезавали са го и са имали спрямо него нечовешко поведение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в главоболие; високо кръвно налягане; не е спал цяла нощ от страх да не се повтори побоя, болки и страдания от увреденото здраве, във връзка с което поискал лекарска помощ, но такава му била отказана в нарушение на разпоредбата на чл. 117,ал.3 от ЗИНЗС..

Счита се, че употребата на сила м процесния случай е била неправомерна, ненужна и не са били налице случаите, посочени в глава девета, раздел III от ЗИНЗС, а именно: явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана; при физическа саморазправа, нападение или посегателство върху техния живот или на друго лице; за предотвратяване на бягство, при задържане или конвоирани на лишените от свобода, ако се окаже съпротива и/или не се подчинява.

Твърди се, че нанесените удари в областта на главата му са в нарушение на вмененото задължение по закон на ответника Б. при употреба на физическа сила да пази здравето на лицето срещу което се употребява силата.

5. В контекста на правилото възведено в чл. 205, ал. 1 АПК, с Разпореждане № 1676 от 07.04.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца, че следва в седем дневен срок от съобщаването, ясно и точно да конкретизира, дали исковите му претенции са насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч. в качеството им на физически лица и за причинени му от тях неимуществени вреди от действията им като физически лица или пък исковите му му претенции са насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч. в качеството им държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик и за причинени му от тях неимуществени вреди от действията им в качеството им на държавни служители от администрацията на Затвора Пазарджик.

6. В отговор на указанията на съда с писмена молба, от процесуалния представител на ищеца е заявено, че наред с първоначално конституираните с исковата молба ответници, Б. и Ч., в качеството им на служители към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, исковата претенция следва да се счита за заявена и срещу самата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

7. Като е приел, че исковите претенции, насочени срещу С. А. Б. и А. Т. Ч., както и искането да бъдат те осъдени солидарно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплатят на А. процесното обезщетение са недопустими, с Определение № 2030 от 27.04.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е върнал исковата молба в тази ѝ част и прекратил производството по делото, по отношение на тези искови претенции.

Този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 3264 от 08.07.2026 г., постановено по к. а. дело № 712 по описа на Административен съд Пазарджик за 2026г.

8. Така предмета на текущото производство се концентрира по отношение на искането на А., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към Министерство на правосъдието да бъде осъдена да му заплати сема в размер на € 255,65 (500 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането – 11.10.2024 г., до окончателното ѝ изплащане.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

9. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Р., в депозирани писмен отговор е на становище, че исковата претенция на А. е недоказана фактически и неоснователна.

Заявява се, че твърденията в исковата молба, не отговарят па обективната истина и двамата служители Ч. и Б. не са употребявали физическа сила или помощни средства срещу лишения от свобода А. на въпросната дата. Били са проверени само документите пренасяни от А. за наличието па забранени вещи, предмети или наркотични вещества. Не са били отнемани и никакви документи от личния багаж на лишения от свобода А..

Сочи се, че по същия случай е било образувана проверка в Районна прокуратура Пазарджик по преписка № 6764/24 г., по която с Постановление № 6764 от 16.04.25 г., на районната прокуратура, е било отказано образуване на досъдебно производство и преписката е била прекратена.

Според ответника, след като в процесния случай, не е била използвана физическа сила и помощни средства, то не е било необходимо и оказването на лекарска помощ.

Счита се, че служителите от ответната администрация са изпълнили своите задължения и не са налице незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца по делото.

Тази позиция се поддържа и в пледоарията по същества на спора от процесуалния представител на ответника юрк. Й.

Иска се претенцията за парично обезщетение на А. да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита..

10. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.

II. За фактите:

11. В представена по делото Справка изх. № 107-30-1921# 9 от 29.04.2026г.(л.125), изготвена от началник Затвора Пазарджик е посочено, че на 11.10.2024 г., при прибиране на лишения от свобода А. от дело в гр. София, на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съобразно който, на лишените от свобода се извършва задължителен обиск при влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода, постовия на пост № 6 мл. инспектор Ч. е извършил обиск на лишения от свобода А. и проверка на багажа му за неразрешени вещи. При проверката не му е взимана никаква молба както твърди лишения от свобода А.. Пояснено е, че когато се извършва проверка на багажа служителя проверява за наличието на неразрешени вещи, а не чете съдържанието на написаното в молбите и жалбите.

Към справката е приложено писмено сведение от мл. инспектор Ч., в което подробно са описани действията, предприети спрямо А. на 11.10.2024 г. В сведението изрично е заявено, че спрямо лишеният от свобода Н. А., по време на проверките, като и през останалото време не е използвана физическа сила, същият не е заплашван или удрян от някого. Не е имало конфликт между А. и служителите от администрацията на затвора.

Приложено е и писмено сведение от мл. инспектор Б., в което също е заявено, че спрямо лишеният от свобода А., няма проявено особено или лично отношение при извършване на проверките. Никога не е бил заплашван с думи или по някакъв друг начин, както и никога не е бил удрян. Б. твърди, че никога не е виждал или чувал някой от служителите на администрацията да е удрял А. или да са го заплашвали.

12. По повод две жалби подадени от лишения от свобода А. до Районна прокуратура Пазарджик е била образувана преписка 6764/24 по описа за 2024 г.(л. 170 и сл.).

В жалбите на А. са били заявени твърдения за евентуално осъществен състав на престъпление от общ характер. Преценено е било, че твърденията, изложени в сигналите, не са ясни, поради което е възложена проверка от полицейски служител в сектор ООМЛС при ГД „Национална полиция“ към МВР, насочена към изясняване на обстоятелствата и събиране на данни за евентуално осъществен състав на престъпление, налагащо намесата на прокуратурата.

В хода на проверката са били снети писмени обяснения от подателя на сигнала Н. А., който е заявил, че на 11.10.2024 г., около 10:00 ч., е бил върнат в Затвора Пазарджик от Затвора София, където е бил конвоиран във връзка с участието му по дело. В коридора на затвора в гр. Пазарджик го чакали трима надзирателите А. Ч., Т. С. и И. С.. Служителите изискали от лишения от свобода А. да постави багажа си на маса и пристъпили към извършване на проверка. В багажа си лишения от свобода А. носел много документи, които надзирателите започнали да преглеждат, като А. твърдял, че са сторили това, за да проверят дали има изготвени от него жалби срещу тях. След като проверили документите му, надзирателите накарали А. да се съблече, за да му бъде извършена и лична проверка. Когато лишения от свобода А. поискал да разговаря с дежурния главен надзирател, служителите му заявили, че той няма да се занимава с него. А. заявил, че при проверката, надзирателите са му нанесли удари, както и че очевидци на извършените спрямо него действия са станали лишените от свобода С. Я. и Д. Г.. При проверката са били снети писмени обяснения от въпросните свидетели, в които те са заявили, че са присъствали на ситуации, в които надзирателите извършват обиск на лишения от свобода А., но не са чули отправяне на закани спрямо него, както и не са присъствали на нанасяне на побой на същия.

В хода на проверката са били снети сведения и от надзирателите от Затвора Пазарджик, а именно Т. С., И. С., А. Ч. и С. Б.. Всички те са потвърдили, че на въпросната дата са извършили проверка на лишения от свобода А. след завръщането му от Затвора София. При проверката те проверили за наличие на забранени вещи, след което извършили и по-обстоен обиск на лишения от свобода, тъй като се завръщал от друг затвор и това било стандартна процедура. Уточнили са, че по време на проверката не е имало конфликт между тях и лишеният от свобода, както и че не са използвали физическа сила спрямо него.

Разпечатката съдържа 40 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ca875a0-c527-478f-85ab-b1e39c3ba338