Определение № 4333 от 30.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4333 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146248 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Г. Б. Г. и Д. И.

Г..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

Възражението на ответниците, че исковата молба е нередовна, защото ищецът не е индивидуализирал по размер търсените вноски, е неоснователно, тъй като в нея са ясно посочени размерът и периодът на дължимост на всеки вид вземане. От друга страна, съдът констатира, че е налице несъответствие в крайния момент на периода на претенцията за лихва за забава по заявлението и заповедта по чл. 410 ГПК – от една страна, и исковата молба – от друга страна, във връзка с което следва на ищеца да се дадат указания.

Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства с изключение на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г., което е очевидно непълно и по отношение на него следва да бъдат дадени указания на ищеца по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.

Направеното от ответниците оспорване на авторството на договора представлява нередовно процесуално действие, тъй като не е уточнено авторството по отношение на кое точно лице се оспорва, при положение че документът съдържа три подписа. В тази връзка следва да бъдат дадени указания на ответниците по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, като паралелно с това следва да се укаже на ищеца изрично да заяви съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК дали желае да се ползва от оспорения договор.

Независимо от горното искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи договора в оригинал е основателно, доколкото се оспорва изобщо неговото съществуване.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените от него задачи следва да бъде уважено, тъй като е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото 1 определение с писмена молба с 2 бр. преписи за ответниците да приведе крайния момент на периода на претенцията за лихва за забава в съответствие със заповедта по чл. 410 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2026 г. от 09:45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и техните приложения.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с изключение на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г., по отношение на което УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно в първото открито заседание да го представи в заверен препис в цялост ведно с 2 бр. преписи за ответниците, а при неизпълнение в срок посоченият документ няма да бъде приет като писмено доказателство.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183, ал. 1 ГПК най-късно в първото открито заседание да представи по делото в оригинал Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г. При неизпълнение в срок представеният препис може да бъде изключен от доказателствата по делото.

УКАЗВА на ответниците в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да посочат в коя точно част оспорват авторството на Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г. – по отношение на кое точно лице.

При неизпълнение в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че оспорване на договора по реда на чл. 193 ГПК не е направено.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да посочи дали желае да се ползва от оспорения от ответниците Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г. При неизпълнение в срок документът може да бъде изключен от доказателствата по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 150 евро, вносимо от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., със специалност: счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на задължението за внасяне на депозит за вещото лице дължимата сума ще бъде събрана от него принудително по реда на чл. 77 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, както и след проверка в счетоводствата на ищеца и на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за което следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на необходимата информация от ищеца и/или от третото лице да не става причина за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото, както и че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото заседание.

УКАЗВА на ищеца, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави своевременно пълен достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ищецът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице при поискване съдебно удостоверение, което да му послужи за достъп до счетоводството на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД във връзка с Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г., като се впише в съдебното удостоверение, че при непредоставяне на цялата необходима на вещото лице информация на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба.

2

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Г. Б. Г. и Д. И. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 3700/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 739.91 евро /евровата равностойност на 5 358.79 лв./ – главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г. за периода от 07.03.2024 г. до 07.01.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 22.01.2025 г. до изплащане на вземането; 399.87 евро /евровата равностойност на 782.07 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 07.03.2024 г. до 07.01.2025 г.; 218.79 евро /евровата равностойност на 427.91 лв./ – лихва за забава за периода от 07.03.2024 г. до 17.01.2025 г. Претендират се разноски по заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че договорът е сключен от ответниците с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и по него Г. Б. Г. е кредитополучател, а Д. И. Г. – поръчител. Сочи, че кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер 38 127.50 лв. за срок от 84 месеца, с краен срок за погасяване 07.10.2026 г. Излага, че кредитополучателят е погасил само част от дължимите месечни погасителни вноски, след което преустановил плащанията. Твърди, че вземанията на кредитора по договора са му прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г., за което длъжниците са уведомени, а евентуално моли да се приеме, че те са уведомени с връчването на приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от цедента. Заявява, че претендира главница и възнаградителна лихва по вноски с настъпил падеж. Счита, че солидарната отговорност между ответниците произтича от качеството на поръчител на Д. И. Г..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба със сходно съдържание, с които оспорват исковете като неоснователни. Оспорват съществуването на правоотношение, произтичащо от процесния договор за кредит, във връзка с което оспорват съществуването на документа, както и неговите авторство и съдържание. Твърдят, че не са получили информация съгласно приложение № 2 към ЗПК – стандартен европейски формуляр. Поради това считат, че договорът е нищожен и не дължат по него нищо над чистата стойност на кредита. Молят съдът да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора. Оспорват да са надлежно уведомени за цесията, като изтъкват, че не е спазена процедурата по общите условия на пощенския оператор в случай на невъзможност пощенската пратка да бъде доставена. Ответницата Д.

И. Г. се позовава и на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД. Молят за отхвърляне на исковете.

По исковете с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличието на действително правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит № 3884520/09.10.2019 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – в качеството на кредитор, Г. Б. Г. – в качеството на кредитополучател, и Д. И. Г. – в качеството на поръчител, и неговото съдържание; изпълнение на задълженията на кредитора по договора, включително предаване на заемната сума на кредитополучателя; изискуемост на вземането за главница за исковия период и неговия размер; прехвърляне на вземането в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г.; уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

По исковете с правно основание чл. 99, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.

2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже следните факти: наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва в процесния договор; изискуемост на вземането за възнаградителна лихва за исковия период и неговия размер; прехвърляне на вземането в 3 полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.09.2024 г.; уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

По исковете с правно основание чл. 99, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: съществуването и размера на главния дълг; изпадането на ответниците в забава и периода на забавата; размера на обезщетението за забава за исковия период.

В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да установят плащане на задълженията, за което не сочат доказателства, както и да докажат възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е предоставен по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.