Решение № 1276 от 02.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20201100509876 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.02.2020г., постановено по гр.д. № 17744/2019г. на СРС, ГО, 30 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу АТ. Д.

Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 309, 52 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., за сумата от 36, 52 лева – обезщетение за забава върху главницата от 15.09.2016г. до 15.11.2018г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. в размер на 30, 60 лева и 5, 82 лева – лихва за забава от 15.09.2016г. до 15.11.2018г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Д. Б.. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилно приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, като се оспорва основателността на изводите на съда, че погасителната давност за вземането започва да тече от датата на издаване на общата фактура въз основа на изготвените изравнителни сметки за отоплителния сезон. Оспорва се и наличието на основание за начисляване на сума за дялово разпределение, тъй като ищецът не бил доказал основанието на това вземане. Нещо повече, тази услуга е била извършена от 1 третото лице-помагач и в този смисъл ищцовото дружество не се легитимира като кредитор по спорното вземане. Поддържат се доводи за недължимост на претенциите за мораторни лихви, тъй като ответникът не е поставен в забава. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва същата като неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът А.Б. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “**** /което обстоятелство се установява от представената по делото съдебна спогодба по гр.д. № 500/1990г. по описа на Втори районен съд, с която в дял и изключителна собственост на АТ. Д. Б. е поставен процесният имот/ и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 309, 52 лева, а цената на услугата дялово разпределение е 30, 60 лева.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2015г. до м.11.2015г., са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата 2 дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.

155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

В конкретния случай за част от исковия период /от м.05.2015г. до м.07.2016г., включително/ са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г., Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното 3 количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от 01.05.2015г. до 30.10.2015г., включително, е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода по отношение на вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК – 30.11.2018г. Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период, а техният размер съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза възлиза на сумата от 4, 48 лева. В приетото заключение е посочено, че претендираната сума за главница представлява сбор от стойността на реално потребената топлинна енергия в периода от м.10.2015г. до м.04.2018г., за която са издадени три общи фактури за всеки отоплителен сезон поотделно. Начислената за м.10.2015г. сума за главница е в размер на 4, 48 лева, а потребената в периода от м.05.2015г. до м.09.2015г., включително, топлинна енергия не е заявена като част от претенцията.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо се налага извод, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която са уважени исковете за 4 главница за периода от м.05.2015г. до м.10.2015г., включително и за сумата от 4, 48 лева.

Претендираната главница за периода от м.11.2015г. до м.04.2018г. не е погасена по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 30.11.2018г., тъй като тригодишната давност за вземането за първия месец от периода /м.11.2015г./ е започнала да тече на 01.12.2015г. и не е изтекла към 30.11.2018г.