Решение № 11925 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11925 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110126673 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 1 679,08 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за ПТП, настъпило на 24.12.2019 г. в гр. С., при което при излизане от бензиностанция „Л.“, находяща се на бул. „Т. К.“, водачът на лек автомобил „Инфинити“, модел „Q 60“ с рег. № ****** НА е преминал през необезопасена шахта на пътното платно, капакът на която се надига и уврежда автомобила – щета № ********, ведно със законната лихва от 14.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 24.12.2019г. в гр. С. след излизане от бензиностанция „Л.“, находяща се на бул. „Т. К.“, водачът на лек автомобил „Инфинити“, модел „Q 60“ с рег. № ****** НА е преминал през необезопасена шахта на пътното платно, капакът на която се надига и уврежда автомобила. Мястото на произшествието било посетено от органите на МВР и бил съставен Протокол за ПТП № ****/24.12.2019г. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът имал сключена валидна застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество- полица № ********.

След подаденото заявление била образувана щета № ********, били изготвени опис заключение и ликвидационен акт въз основа на който на автосервиза, който бил извършил ремонта на увредения автомобил била заплатена сума в размер на 1307,47 лв. Поддържа, че във връзка с настъпилото събитие на лизингополучателя на увредения автомобил Адвокатско дружество „Мкгрегър и партньори“ била заплатена сума в размер 1 на 356,61 лв., представляваща сторени разходи за закупуване на 2 броя гуми.

Твърди, че увреждането е настъпило поради обстоятелството, че шахтата, находяща се на пътното платно, не били изправна и обезопасена, нито била обозначена. Пътят, по който се движил автомобила при настъпване на произшествието, бил част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаряла Столична община. Във връзка с ПТП-то била изпратена регресна покана на ответника за сумата в размер на 1679,08 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение с включени 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Столична община отказала да заплати претенцията, поради което предявявали и настоящия иск. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че в конкретния случай към исковата молба са приложени Общи условия, но няма индикация за тяхното писмено приемане от страна на застрахования. Поради което не можело по безспорен начин да бъде установено изричното приемане на Общите условия, както и че именно тези приложени по делото са били предоставени на застрахования и съответно са валидни именно за застрахователна полица № 4********/04.12.2019г. На следващо място сочи, че съгласно приложената полица е уговорено плащането по застрахователния договор да бъде разсрочено, като по делото не била предоставена сметка. С оглед на което не може да се заключи безспорно, че било налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като неплащането на вноските било основание за прекратяване на договора, респ. заплатеното застрахователно обезщетение се явявало неоснователно. Твърди, че застрахователят е изплатил обезщетение в нарушение на т. 9.1.10 от Общите условия. В протокола за ПТП нямало отбелязване за извършена проверка за употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС.

Сочи, че по никакъв начин не бил изследван въпросът за износеност на увредените гуми при изчисляване на застрахователното обезщетение.

Поддържа, че щетите по гумите и джантата били незначителни и не били довели до спиране на превозното средство от движение. Сочи, че за предна дясна и задна дясна гума ищецът бил заплатил застрахователно обезщетение за смяна, а не за ремонт, което било в противоречие с фактическата обстановка. Поддържа, че по делото не се представят снимки от огледа на превозното средство при сключване на договора, както и след реализиране на произшествието. Счита възникването на застрахователното събитие и причините за него за недоказани. Прави възражение за съпричиняване, като излага съображения, че на основание чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Поддържа, че поведението на водача е несъобразено с условията на пътното платно и няма доказателства, навеждащи противното.

В случай че съдът уважи размера на исканото обезщетение прави искане сумата да бъде намалена до размера на данъчната основа поради 2 възвращаемостта на ДДС. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1 КЗ е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

А в чл. 348, ал. 1 КЗ е предвидено, че общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил, писмено, че ги приема. В настоящия случай от приетата по делото комбинирана застрахователна полица № 4******** от 04.12.2019 г. се установява, че между ищцовото дружество и „ОТП Лизинг“ ЕООД е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“, по отношение на процесния лек автомобил марка „Инфинити“, модел „Q 6“, рег. № ******НА, със срок на застрахователното покритие от 08.12.2019 г. до 07.12.2020 г., като застрахован по договора е Адвокатско дружество „Мкгрегър и партньори“. В него застраховащият е декларирал, че се е запознал, приема и е получил общите условия на автомобилната застраховка „Каско +“, които са неразделна част от индивидуалния договор. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че между страните по застрахователния договор е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на който застрахователят се задължил да заплати обезщетение за настъпилите в срока на застрахователното покритие застрахователни събития.

Следва да бъде посочено, че възражението на ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено неправомерно, е неоснователно, доколкото не са установени по делото изключения, предвидени в представените Общи условия, приложими към застрахователния договор.

Видно от застрахователната полица същата е сключена при клауза „Пълно 3 каско“, а в т. 2.3., вр. т. 2.1.3, вр. т. 2.1.3.1. е посочено, че посочената клауза включва покритие по следните рискове, а именно пътно-транспортни произшествия – сблъскване с или от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП, какъвто именно е процесният случай.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не било налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като неплащането на вноските било основание за прекратяване на договора, респ. заплатеното застрахователно обезщетение се явявало неоснователно, тъй като право на застрахователя е да прекрати застрахователния договор, като прекратяването не настъпва автоматично. На следващо място, видно от застрахователния договор, застрахователната премия е в размер на 4 156,30 лв., платима разсрочено на четири вноски – 07.12.2019 г., 07.03.2020 г., 07.06.2020 г. и 07.09.2020 г. По делото са представени четири броя платежни документи, видно от които първата вноска в размер на 1 059,84 лв. е платена на 04.12.2019 г., втората в размер на 1 059,86 лв. – на 16.03.2020 г., третата в размер на 703,25 лв. – на 03.06.2020 г. и четвъртата в размер на 1 059,86 – на 01.09.2020 г.

Въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, се изяснява от приетото писмено доказателство – Протокол за ПТП № ****/24.12.2019 г., съставен от служител на КАТ ОПП СДВР, в който е посочено, че лек автомобил „Инфинити Кю 60“, рег. № ******НА, излизайки от бензиностанция „Л.“ на бул. „Т. К.“ попаднал в отводнителна шахта, която се надигнала и реализира ПТП с материални щети по предна лява джанта, задна джанта и гума. В графа „видими щети по МПС“ от протокола са отразени и щети по предна лява и дясна джанта и гума. Видно от протокола, местопроизшествието е посетено на място от служителя на КАТ и така представеният протокол е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, поради което представлява по своята същност официален удостоверителен документ относно направените от длъжностното лице констатации. В частност от така представения протокол се установява, че на 24.12.2019г. около 13,15 часа е настъпило произшествието в гр. С., бул.

„Т. К.“. Посоченият механизъм се установява и от уведомлението за настъпило застрахователно събитие и показанията на св. Ю. С., чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, логични и вътрешно непротиворечиви, имайки предвид, че същият възпроизвежда факти и обстоятелства, възприети от него лично.

От показанията на свидетеля се установява, че на 24.12.2019 г., управлявайки процесния лек автомобил, на излизане от бензиностанция „Л.“ на бул. „Т. К.“, същият преминал през шахта, покрита с метален капак, при което капакът на шахтата се преместил и това довело до спукване на задна лява гума, като била увредена и джантата. Непосредствено след инцидента свидетелят спрял встрани автомобила и установил, че гумата на автомобила е спукана и на няколко метра зад автомобила видял подместения капак на шахтата, като от самата основа на шахтата стърчали парчета метал. По негово обаждане, на място пристигнали служители на КАТ, които съставили 4 протокол на място. След инцидента с оглед техническите характеристики на автомобила се наложило да смени двете задни гуми. Съдът намира, че няма основание да не кредитира показанията на свидетеля. Той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение е заплатено на правоимащото лице още след настъпване на събитието, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни, като съдът съобразява и това, че показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност, предвид което доводите на ответника за заинтересованост на свидетеля съдът намира за неоснователни.

Гореописаните писмени доказателства съответстват и на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ).

С оглед гореизложеното, съдът намира наличието и механизма на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско“, както и неговото настъпване в срока на застрахователното покритие за безспорно установени по делото.