Решение № 694 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110109919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ бр. 27/2005 г.

Образувано е по молба на М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие извършено от нейния съпруг – З. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **** (постоянен адрес: с. ***).

С молбата, образувана в настоящото дело, представените две уточнителни молби, както и с приложено медицинско удостоверение №***/2025 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, Отделение „Съдебна медицина“, се навеждат твърдения, че на 11.08.2025 г., в гр. Варна, ответникът е упражнил спрямо молителката актове на психическо и физическо насилие, като я е обиждал, заплашвал я е и я е удрял с юмруци по главата и по тялото.

Молителката сочи, че ответникът поддържал извънбрачна връзка с друга жена – И. Д., като живеел в нейния дом, с адрес: гр. Варна, ****. На 24.04.2025 г., той се върнал в дома, в който живеели с молителката, като последната твърди, че от този ден той започнал да упражнява над нея актове на насилие. Заявява, че ответникът системно злоупотребявал с алкохол.

По делото е издадена заповед за незабавна защита.

В проведено открито съдебно заседание ответникът оспорва наведените фактически твърдения, заявени от молителката. Отрича някога да е упражнявал каквото и да е насилие спрямо нея.

Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото 1 доказателства, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Молбата е допустима, като предявена от пострадало лице по чл.8 ЗЗДН, с интерес от постигане на търсената правна защита от съпруг. Същата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, с оглед твърдение за осъществен акт на насилие през периода на брачното им съжителство, в законоустановения тримесечен срок от извършване на акта на насилие. Декларацията по чл.9, ал.3 вр. чл.13, ал.3 ЗЗДН, изхождаща от молителката и придружаваща молбата, образувана в настоящото дело, възпроизвежда фактическите твърдения, заложени в обстоятелствената част на молбата за упражнено домашно насилие, от страна на ответника.

Страните по делото са съпрузи – обстоятелство, което не се оспорва от тях, а и се установява от приобщеното по делото удостоверение, издадено въз основа акт за сключен граждански брак №***/***2016 г. на кметство ****.

От медицинско удостоверение № ***/2025 г., издадено на 12.08.2025 г. от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, Отделение „Съдебна медицина“, се установява, че на 11.08.2025 г., към 21.00 ч., в дома си е била заплашвана с нож, от съпруга си, бита с ръце, в областта на главата, стискана за горните крайници, блъскана. Пострадалата се оплаквала от главоболие, виене на свят, гадене. При извършения преглед са установени: оток, червеникаво кръвонасядане и палпаторна болезненост, в лявата половина на челото, на площ с диаметър от около 5 – 6 см, обхващащи и областта на вътрешния полюс на лявата вежда. По предностраничната повърхност на дясната предмишница, в долна трета, е установено бледосинкаво кръвонасядане с диаметър около 2 – 3 см. Съгласно заключението, представено с медицинското удостоверение, описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, като същите биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност същите са обусловили чувство на болка и страдание.

По делото са приобщени писмени документи, удостоверяващи упражнено над молителката физическо насилие през 2021 г. и 2024 г. медицинско удостоверение №***/2021 г., медицинско удостоверени №***/2024 г. – двете на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, Отделение „Съдебна медицина“. Макар удостоверенията да касаят период извън процесния, от същите може да се извлекат данни, че насилието, упражнявано от ответника над неговата съпруга е с давност далеч преди подаване на молбата, образувана в настоящото дело.

По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на водените от тях свидетели – за молителя - Г. В. Г. и Д. Р. К. – двамата без родство и дела със страните, а за ответника – И. Ж. Д. – съжителстваща с ответника.

В показанията си св. Г. сочи, че познава молителката от дълги години, тъй като двете били учители в СУ „****“ – гр. С.. Свидетелят не познава 2 ответника. Знае за него от молителката. Сочи, че по време на лятната ваканция през 2025 г., на 11.08 или 12.08, молителката я била потърсила, като в проведения телефонен разговор споделила, че е била пребита от съпруга си.

Според св. Г., молителката плачела, била в безпомощно състояние. Заявява, че многократно била виждала молителката „синя“. Сочи, че тъй като молителката преподавала на ученици в гимназиален курс, които били във възраст, в която осъзнавали на какво се дължат синините, тя, като заместникдиректор често била съветвала молителката да си вземе отпуск за да се възстанови. Обяснява, че в подобни ситуации молителката казвала, че имала проблеми вкъщи, със съпруга си. Според св. Г., насилието продължавало от 2021 г. Заявява, че пострадалата не била конфликтна личност, разбирала се с всички отлично, а като учител изпълнявала стриктно задълженията си.

Твърди, че през годините двете били разговаряли относно насилието, като св.

Г. казвала, че това не можело да продължава така. Не знае каква е била конкретната причина за побоя от м.08.2025 г. Знае, че ответникът имал връзка с друга жена. След този случай молителката и ответникът не живеели заедно.

Сочи, че след издаване на заповедта за незабавна защита, молителката била видяла ответника и я била потърсила за помощ, като свидетелката я била посъветвала да сигнализира на тел.112. Според св. Г., молителката се страхувала силно от ответника.

В показанията си св. Д. К. сочи, че е заемал длъжността директор на училището в гр. С., в което работела молителката. Свидетелят не познавал ответника. През м.08.2025 г., свидетелят посетил гр. Варна, където случайно видял молителката. Първоначално се поколебал дали да я поздрави, тъй като тя била мрачна и отнесена, но тогава пострадалата го видяла и двамата се заговорили. В разговора молителката споделила на св. К., че имала „грозни семейни проблеми“, както и че след отправени към нея обиди е била бита от съпруга . Според св. К., жената е била насинена. Заявява, че не е очаквал да види молителката в този вид, тъй като я познавал като светъл и ведър човек.

Заявява, че от разговора им останал с впечатлението, че молителката се страхувала от съпруга си. От пострадалата разбрал, че случилото се не е било инцидент, а ежедневие, като жената била споделила, че очаквала нещо лошо да се случи.

Според св. И. Д., тя и ответникът съжителствали от м.08.2025 г. Заявява, че била дала ключ от нейното жилище, на ответника, тъй като последният нямал къде да живее. Сочи, че това се било случило на 01.08.2025 г. След това била заминала за Бургас, където се била грижела за две възрастни жени, но на 7-ми или 8-ми август се била върнала във Варна, тъй като била видяла молителката да влиза в дома . На 11.08.2025 г. около 21.20 ч. била минала в близост до блока, в който живеели страните, тъй като трябвало да купи кабел и тогава била видяла молителката и ответникът, които седели на пейка. Покъсно ответникът бил отишъл в нейния дом. Според свидетеля Д., молителката я била нападнала през м.06.2025 г., тъй като тя била занесла храна на ответника, на работното му място.

3

Съдът кредитира показанията на свидетелите, водени от молителката, като достоверни. Същите са последователни, не съдържат вътрешни противоречия, както и противоречия с останалите събрани доказателства по делото. Същевременно, съдът намира показанията на водения от ответника свидетел, за изцяло недостоверни. Същите са нелогични, непоследователни, а и необективни, доколкото се установи, че ответникът съжителства с този свидетел. Отделно, показанията на св. Д. съдържат вътрешни противоречия и не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства, събрани по делото.

В показанията си св. Д. твърди, че ответникът бил заживял в нейния дом, тъй като нямал къде да живее след инцидента от 11.08.2025 г., като същевременно тя му била дала ключове за жилището си не след, а в предходен момент – 01.08.2025 г. След тази дата тя била заминала за Бургас, където работела, но след като видяла, че молителката била разпиляла мандарини в дома , на 07.08 или 08.08 се била върнала във Варна. Защо се е наложило св. Д. да се връща във Варна, същата не дава обяснение. След това, тя не се била върнала в Бургас (където се твърди, че била полагала грижи за две възрастни жени), а се била заела с търговска дейност и към 11.08.2025 г. тя вече била продавала зеленчуци и плодове на пазара. На процесната дата, по данни на св. Д., в 21,20 ч., тя била видяла молителката и ответника да стоят на пейка, прегърнати.

Видяла ги, защото била търсела наблизо кабел за ремонт на бойлера си. Защо и как св. Д. е търсела кабел в близост до дома на молителката, в тъмната част на денонощието, от каква дистанция тя е видяла страните, както и бил проведен разговор между нея и страните, от показанията на св. Д. не бе установено. Същевременно, от тези показания се установява неизгоден за страната факт, а именно, че отношенията между свидетелката и ответника датират преди процесния инцидент и те далеч не могат да бъдат обяснени с бъдещото им съжителство. Независимо, че твърди, че ответникът бил заживял в нейния дом през м.08.2025 г., св. Д. сама сочи, че през месец юни 2025 г., между нея и молителката бил възникнал конфликт, тъй като тя (св. Д.) била занесла ответника, на неговото работно място, храна за да може последният да обядва - отношение което показва загриженост отвъд съжителството по необходимост.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че установените в хода на производството обстоятелства, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2 ЗЗДН. Съгласно тази разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН вр. чл.8, т.1 ЗЗДН, съдът приема, че на посочената дата, в периода по чл.10, ал.1 ЗЗДН, ответникът е извършил над молителката акт на психическо и физическо домашно насилие.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита 4 срещу особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.

Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършвани най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Представената декларация по чл.9 ал.3 ЗННД и събраните по делото писмени, и гласни доказателства, безспорно доказват твърденията на молителката.

Съдът намира, че поведението на ответника представлява заплаха за здравето на молителката. От събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за доказано твърдението, че упражненото над молителката насилие не е инцидентна проява, а системно поведение. Обстоятелството, че ответникът системно упражнява физическо насилие над съпругата си, сочи на устойчив модел на поведение, при липса на съобразяване с елементарните правила на междуличностно и съпружеско общуване. От показанията на разпитаните свидетели, водени от пострадалата жена, се установява, че тя изпитва силен страх от ответника, като съдът намира за неприемливо в отношенията между двама съпрузи, както и изобщо в отношенията между две човешки същества, да е допустимо поведение, водещо до възникване и поддържане на чувството на страх. Следва да се съобрази, че проява на физическа и/или психическа агресия не може да бъде оправдана с характеровите особености на ответника, като регулиране на семейните отношения само според неговите субективни възприятия, е абсолютно недопустимо.