Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 24.12.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 447/2025
Вид
Решение № 600
Подписан
24.12.2025
В сила
22.01.2026
Състав
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Ловеч, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100447 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от П. К.

Д. против А. В. С. за установяване право на собственост върху идеални части от правото на собственост върху поземлен имот.

В исковата молба се твърди, че в производството по гр. д. № 255/1978 г. на РС Ловеч е одобрена съдебно спогодба, по силата на която ищцата П. К. Д. и П. К. И., като наследници на К. и П. Х., са поделили имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел VI, пл. № 247, в кв. 3 по плана на **, при граници: улица, наследници на И.К., С.Т. и парцел VIII-242. От имота са обособени два, като в дял на ищеца е поставен парцел VIII-242, незастроено дворно място, в кв. 31 по плана на **, при граници: улица, И.Ц., Х.С., С.Т., а парцел VI-247 е поставен в дял на съделителката П. И..

След сключването на спогодбата И. се е разпоредила с имота, поставен в неин дял, в полза на Ц.В.А. срещу поето от него задължение за издръжка и гледане.

По плана на ** от 1928 г. имотите са отразени съобразно одобрената спогодба за делба, а по действащия план от 1983 г. те са заснети като имот VI273, кв. 31.

През 2006 г. Ц.В.С. е признат за собственик на УПИ, с площ от 1 371,85 кв. м., съставляващ парцел VI-273, кв. 31 по устройствения план на ** от 1983 г. по силата на договор за издръжка и гледане и извършени строителни дейности в него.

По действащата кадастрална карта имота е отразен с идентификатор ***.

С договор от 2022 г. С. се разпоредил с имота и изпълнените в него постройки в полза на ответника С., срещу поето от нея задължение за 1 издръжка и гледане, като е запазил за себе си правото на ползване върху него докато е жив.

Ищецът поддържа, че през 1998 г. е декларирала възложения й в дял имот, по силата на съдебната спогодба и е заплащала данъците за него и оспорва правата на С. върху него в цялост, така както те са признати в издадения му акт за собственост от 2006 г., респективно права в такъв обем той да е могъл да прехвърли в полза на ответника.

Отправя се искане до съда ищецът да бъде призната за собственик на 714/1382 кв. м. от поземлен имот ***.

Ответникът в депозиран по делото отговор поддържа, че е закупила процесния имот срещу поето задължения за издръжка и гледане от Ц.В..

Счита, че при изготвяне на кадастралната карта е допусната грешка, като в нея не е отраден имота на ищеца, който тя е получила в реален дял през 1978 г.

Поддържа, че праводателят й е признат за собственик на имота през 2006 г., а през 2022 г. е прехвърлил правата върху него в нейна полза.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. В., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция. По делото е установено, че ищецът е собственик на парцел VI, пл. № 247, кв. 3, по плана на **, като този имот е получен от нея след провеждане на делбено производство на праводателя на ответницата. След възлагане на имота ищецът е заплащала публичните задължения за имота, който с последващ план, а след това и с кадастралната карта е отразен като част от поземлен имот с идентификатор ***.

Ответникът се представлява в производството от адв. Ж., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция. Имотът е наследствен. В рамките на дело за делба е разделен. Впоследствие по плана от 1983 г. е отраден като част от УПИ VI-273, в кв. 31, а след това така е отразен в кадастралната карта. Представителят на ответникът признава, че към момента той е съсобствен между страните.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на представителите страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В производството по гр. д. № 255/1978 г. на Ловешки районен съд е одобрена съдебна спогодба, по силата на която от допуснатия до делба недвижим имот, останал в наследство от К. и П. Х., се обособяват два дяла. В първият дял попада дворно място с площ от 714 кв. м., находящо се в него сграда, съставляващо парцел VI, пл. № 247, в кв. 3 по плана на **, Ловешки окръг, при граници: улица, наследници на И.К., С.Т. и парцел VIII-242, който се поставя в собственост на П. К. И., а във втори дял дворно място, незастроено, от 714 кв. м., съставляващо парцел VIII-242, в кв. 3 по плана н а**, Ловешки окръг, при граници: улица, И.Ц., Х. С. С., С.Т. и парцел VI-247, който се поставя в собственост на П. К. Д.. Третият съделител – П.К.М., не получава реален дял от съсобствеността, а равностойността му в пари.

С нотариален акт № 105, том II, дело № 563/1979 г. П. К. И. е призната за собственик по наследствено правоприемство и съдебна делба на дворно място с площ от 714 кв. м., с построената в него лятна кухня, съставляващо парцел VI, пл. № 247, в кв. 3 по плана на **, Ловешки окръг, при граници: улица, наследници на И.К., С.Т. и парцел VIII-242.

2

И. се е разпоредила с правото на собственост върху дворно място с площ от 714 кв. м., с построената в него лятна кухня, съставляващо парцел VI, пл.

№ 247, в кв. 3 по плана на **, Ловешки окръг, при граници: улица, наследници на И.К., С.Т. и парцел VIII-242 в полза на Ц.В. Арабаджиевски срещу поето от него задължение да я гледа, храни и облича до края на живота й, като тя запазва за себе си правото да живее в него до края на живота си. Съгласието между страните е обективирано в нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез гледане № 172, том I, дело от 1979 г.

В разписния лист към плана на ** от 1928 г. имот пл. № 242 е записан на имота на П. К. Д. на база вписан протокол за одобряване на съдебно спогодба по дело № 255/78 г., а имот пл. № 247 на П. К. И. на база вписан протокол за одобряване на съдебно спогодба по дело № 255/78 г., а след това на името на Ц.В. А., въз основа на нотариален акт № 173, дело № 564/79 г. на Ловешки районен съд.

През 1998 г. ищецът Д. е декларирала в Община Ловеч притежание на земя, съставляващ имот пл. № 273, кв. 31, парцел VI, разположен в строителните граници на **, придобит въз основа на протокол, вписан под № 137/22.03.1978 г. на РС Ловеч.

Според удостоверение, издадено от община Ловеч П. К. Д. няма непогасени задължения за местни данъци и такси битови отпадъци към 30.01.2025 г.

От справка от регистрите на Община Ловеч се установява, че по партидата на Д. са регистрирани 714 кв. м. от 1 820 кв. м. от имот, находящ се с Лисец. В приложение към справката са отразени всички задължения за имота от 2008 г. до настоящия момент и данни за тяхното погасяване.

През 2006 г. Ц.В.С. е признат за собственик по силата на договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане (нот. акт № 173, том I, дело 564 от 12.11.1978 г.) и извършено строителство на масивна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект от 1990 г. на УПИ, находящ се в **, **, Ловешка област, с площ от 1 371,85 кв. м., съставляващ парцел VI, пл. № 273, кв. 31, по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед № 898/30.08.1983 г., при граници: юг – улица, изток – УПИ V-272, УПИ IV-271, север – УПИ II-274, запад – УПИ (не се чете)-275 и УПИ VII-278, в кв. 31, заедно с построената в него лятна кухня и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., състояща се от гараж и маза на първия етаж и жилищен етаж, което се установява от нотариален акт за собственост № 92, том I, рег. № 631, дело № 55/2006 г.

Между Ц. В. С. и А. В. С. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който С. се е задължил да прехвърли на С., срещу полагани от нея до момента грижи и поето задължение за бъдещи такива за гледане, почит, уважение и издръжка, като му осигури необходимото за нормално и спокойно съществуване, право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, одобрени със Заповед № РД-18-42/18.03.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: **, **, с площ от 1 382 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план 273, кв. 31, парцел VI, при съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, *** и ***, ведно с изпълнената в него

3 сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилищна, еднофамилна, брой етажи 2, с площ от 69 кв. м. Съгласието между страните е обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 90, том II, рег. № 2269, дело № 160/2022 г.

От удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, издадено от Община Ловеч на 03.10.2025 г. се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, одобрени със Заповед № РД-18.42 от 18.03.2008 г. на ИД на АГКК е идентичен с поземлен имот VI-273, кв. 31, по действащия ПУП на **, община Ловеч, одобрен със Заповед № 898/30.08.1983 г. и с УПИ VI-247 и УПИ VIII-242,кв. 3 по предходен регулационен план на **, община Ловеч, одобрен със Заповед № 1410/31.05.1928 г.

Фактическата обстановка по делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, а и фактите, които се установяват от тях, не са спорни.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за установяване право на собственост върху идеални части от поземлен имот с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

По силата на одобрена от РС Ловеч съдебна спогодба, в рамките на производството по гр. д. № 255/1978 г., е ликвидирано състоянието на съсобственост върху спорния имот между наследниците на К. и П. Х., след които ищецът и праводател на ответника. От съсобствения имот са особени два урегулирани поземлени имота, който са възложени в дял на ищеца П. Д. и на П. И.. След одобряване на спогодбата И. се е разпоредила в полза на Ц.В.А. с правата върху получения в дяла имот. Настъпилата промяна в имота, предмет на делба, е отразена в регистрите към плана, в който новообразуваните имоти са отразени по името на лицата, на които са възложено, а след извършеното разпореждане с имота, поставен в дял на П.

И., е отразено и извършеното от нея разпоредително действие.

С плана от 1983 г. двамата особени имоти при делбата, възложени на съделители, са обединени в един общ урегулирана поземлен имот, а след приемане на кадастралната карта този имот е отразени в картата.

През 2006 г. Ц. С. е признат за собственик на целия урегулиран имот, в който е включен и възложения в дяла на ищеца парцел. Основанието, на което нотариусът е приел, че го легитимира като собственик на имота, е договор за издръжка и гледане (строителните дейности, касаят правата върху сградата, а не върху поземления имот). Този договор установява право на собственост в полза на С. не върху целия урегулиран поземлен имот, а на частта, съответстваща на дела от имота на неговата праводателка, който тя му е прехвърлила по сделка. В хода на производството ответникът черпи права от сделката, сключена с ответника, а той е можел да й прехвърли обем права, на които е бил носител (части от поземления имот, които е придобил по сделка и права, върху сградата, която е построил в имота). По делото не са наведени възражения и ангажирани доказателства за упражнено давностно владение върху целия имот в разписания в закона срок от праводателя на ответника.

Съответната част от имота ищецът е декларирала в общината и за нея в годините от 2008 г. и до момента е заплащала свързаните с него публични задължения, което дава основание да се приеме, че тя не се дезинтересирал от 4 него.

Съобразявайки изложеното, съдът прима, че между страните е налице съсобственост, възникнала от делба и сделка покупко-продажба срещу задължения за издръжка и гледане, като ищецът е носител на 714/1382 ид. части от правото на собственост върху имота.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото е представен списък със сторените разноски. От тях съдът намира, че са налице основания за присъждане на сумата от 115,00 лв. (такси са издаване на удостоверения, за снабдяване със скици, удостоверения от администрацията, такса за образуване на производството и такса за вписване на исковата молба).