Решение № 63 от 16.05.2022, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Елин Пелин, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20211820200366 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „ТЕТИ-90” ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Кремиковци, кв.Враждебна, ул.5, № 9 представлявано от управителя П.Д.А. срещу наказателно постановление № СФ-20-ДНСК-71/11.10.2021 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, с което на основание чл.237, ал.1, т.1, предложение второ вр. чл.239, ал.1, т.2 вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лева за нарушение на разпоредбите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ и е осъществен състава на чл.237, ал.1, т.1 пр.2 от ЗУТ. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, налице е нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за погасяване по давност на извършеното нарушение, ако съдът счете, че е налице такова. Моли се съдът да отмени изцяло издаденото наказателно постановлание.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят „ТЕТИ-90” ЕООД, чрез процесуалния си представители адв. Трендафилов поддържа изложеното в 1 жалбата, излагат се аргументи и в депозирано пред съда писмено становище.

Административно-наказващият орган ДНСК, се представляват от старши юрисконсулт Петкова, която оспорва изцяло жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

РП Елин Пелин не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № СФ-20-ДНСК71/11.10.2021 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, на основание чл.237, ал.1, т.1, пр.2 вр. чл.239, ал.1, т.2 вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на жалбоподателя „ТЕТИ-90“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лева в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ и е осъществен състава на чл.237, ал.1, т.1 пр.2 от ЗУТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № СФ20/13.04.2021 г. по описа на ДНСК.

Акт за установяване на административно нарушение № СФ20/13.04.2021 г. по описа на РДНСК Софийска област е съставен срещу жалбоподателя „ТЕТИ - 90” ЕООД от актосъставителя Й. В. Окл. на длъжност главен инспектор в РДНСК Софийска област към Главна дирекция Строителен контрол на ДНСК в присъствието на свидетеля Т. Т. П. на длъжност главен инспектор в РДНСК Софийска област за извършено нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ. АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и връчен на управителя на дружеството П.А. на 28.09.2021 г.

По делото са разпитани свидетелите Й. В. Окл. и Т. Т. П., от показанията на които се установява, че в качеството на служители на РДНСК извършили проверка на място на строежа, находящ се вдясно от АМ Хемус след разклонението за с.Жерково и по документи в Община Елин Пелин на 09.02.2021 г.. Проверката потвърдила, че извършваните строителни дейности се осъществяват върху три имота и по-конкретно касае се за изграждане на Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради, функционално свързани, като обекта Вертикална планировка – насип е част от целия този строеж и е предназначен за обслужване на строящите се сгради, които към момента на 2 проверката не притежават никакво разрешение за строеж и няма одобрени инвестиционни проекти на територията. Констатираното обстоятелство сочи, че извършваното строителство е незаконен строеж, поради което била издадена заповед за премахването му. Обекта е част от изграждащ се обект Бензиностанция, Тир-паркинг и обслужващи сгради. Свидетелите твърдят, че към момента на проверката не е имало работници, които да извършват строителни дейности. За констатираното нарушение бил съставен процесния АУАН.

От показанията на свидетеля Б.З.Б. разпитан по искане на жалбоподателя се установява, че познава строителния обект находящ се на АМ Хемус до Жерково и дружеството, което го изгражда, тъй като познава неговия управител П.А.. Твърди, че обекта го знае от самото започване на изграждането му през 2017 г.. Минава често покрай обекта, тъй като неговата работа е свързана с чести пътувания по маршрута, на който се намира обекта на П.А.. В този смисъл му е известно, че от лятото на 2019 г. дейността по строителството е прекратена и от този момент не се извършват никакви строителни работи, строежа няма никакъв напредък и развитие.

Така установената фактическа обстановка се установява и въз основа на приетите като доказателства по делото: констативен акт на РДНСК; покана от 01.04.2021 г.; констативен протокол от 10.05.2021 г. на РДНСК; Заповед № ТС-137 от 07.03.2019 г. на кмета на Община Елин Пелин; нотариален акт № 153 от 19.09.2017 г.; разрешение на АПИ от 22.05.2020 г.; скица на Общинска служба по земеделие; писмо с изх. № 13126-3454/01.06.2018 г. и Решение № СО-36-ПР/2018 г. на директора на РИОСВ София; Решение № К-4/16.05.2019 г. на Комисия по земеделието; разрешение за строеж № 16/02.03.2020 г. за навес и чертеж „Ситуация“; неодобрен технически проект за пътна връзка към ПИ *** – част „Временна организация и безопасност на движението – заглавна страница; Заповед от 25.06.2020 г. на управителя на „ТЕТИ-90“ ЕООД; съгласувателно писмо от АПИ от 04.08.2020 г.;

Разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя издадено на 04.08.2020 г. от ОПУ София; Заповед № РД-11-745/04.08.2020 г. на член на УС на АПИ; виза за проучване и проектиране на „Подготовка на терен за ТИР паркинг, бензиностанция, обслужващи сгради и БКТП“ в ПИ *** землище на с.Потоп, изд. от главния архитект на Община Елин Пелин на 12.11.2020 г.;

3 заповед № ДК-02-Сф-1/2021 г. на началника на РДНСК Софийска област.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради следните съображения:

На първо място налице е неспазване на изискването за посочване на правната квалификация, отразяваща релевираното нарушение, което се твърди, че е извършено - чл.42, т.5 респективно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Видно от представеното по делото и атакувано наказателно постановление, както и от процесния акт е, че административнонаказващият орган е отразил в тях противоречива правна квалификация, а именно: в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ, а в издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена разпоредба са посочени нормите на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ и е осъществил състава на чл.237, ал.1, т.1, предложение второ от ЗУТ. Според чл.137, ал.3 от ЗУТ: Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.“, а според чл.148, ал.1 от ЗУТ: „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Нормата на чл.237, ал.1 от ЗУТ предвижда, че: „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: т.1. на извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 - в размер от 5000 до 50 000 лева.“.

Очевидно е, че посочените правни норми касаят коренно различни задължения, които законодателят е вменил на субектите, поради което не може да се изведе категоричен извод какво точно 4 нарушение е приел административно-наказващият орган, че е извършено. Следва да се отбележи, че в АУАН не е посочено, че жалбоподателят е осъществил състава предвиден в нормата на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, която е санкционна и определя вида на наказанието, което се носи от нарушителя, като същата е посочена само в наказателното постановление, а недопустимо е в него да се посочват допълнителни норми конкретизиращи състава на извършеното нарушение, непосочени в акта за неговото установяване. Действително в обстоятелствената част на АУАН има изброяване на различни правни норми, но това също не означава точно и ясно индивидуализиране на материалната норма, която се счита, че е нарушена.

Посочването в наказателното постановление на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ като осъществен състав на нарушение, се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като разпоредба е санкционна, поради което сама по себе си не може да бъде посочена като норма, с която е осъществен състава на определено деяние, съставляващо закононарушение, а може да бъде само основание за налагане и определяне на вида и размера на санкцията, която се предвижда за конкретното нарушение. Констатираният порок съдържащ се в акта за установяване на административното нарушение и в процесното наказателно постановление, сочи, че е налице нарушаване на изискването за ясно и точно посочване на изискуемия реквизит. Ето защо, при издаването на АУАН и Наказателното постановление е допуснато нарушение на изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН - не е определена несъмнено и категорично законовата разпоредба, която е нарушена, по начин който изключва възможности за тълкуване. С констатираните нарушения административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране и очертаване на деянието от правна страна, а от тук и несъмненост от обективната му страна. Винаги неточното посочване и описване на значими съставни части на нарушението, каквото е определяне на разпоредбата, която е нарушена е съществено нарушение. Това е така, защото наказателното постановление е акт на правораздаване и очертава фактите и обстоятелствата, формиращи състава и правната квалификация на конкретното нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и адекватното и 5 пълно упражняване право на защита по същество.

Гореизложените процесуални нарушения са довели до ограничаване правата на жалбоподателя, с оглед липсата на конкретна правна квалификация на деянието и правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното бездействие на жалбоподателя със съответната правна норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Освен изложеното, се констатираха и други нарушения по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗУТ касаещи описание на нарушението, датата на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено.

Акта за установяване на административното нарушение е съставен в нарушение на чл.42 ,т.3 от ЗАНН, тъй като липсва посочване на датата на извършване на нарушението. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление има посочена дата, на която административнонаказващият орган счита, че е осъществено конкретното деяние. Посочено е само на коя дата е започнало строителството – в периода след 2017 г. и кога е установено нарушението – датата на съставяне на Констативен акт № 129/09.2021 г. г на РДНСК Софийска област. Липсата на точно и ясно конкретизиране на датата на която административно-наказващият орган е приел, че е осъществено конкретното деяние създава неяснота относно основни задължителни реквизити, които следва да бъдат установени в административно-наказателното производство, тъй като е недопустимо същите да бъдат извлечени чрез тълкуване или подразбиране.