Решение № 4636 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500334 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 148792 от 14.07.2020 г. по гр. д. № 661/2019 г. на Софийски районен съд, 24 състав, е признато за установено на основание чл. 124 от ГПК, че М. Д.

Ц. /в качеството й на наследник на Д.Д.Г./ не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата 369,75 лева, представляваща 1/3 част от сумата, претендирана за доставена ел. енергия в общ размер на 1109,26 лева, по партида с клиентски номер 20030797229 с титуляр Д.Д.Г.. Ответникът е осъден да заплати на ищцата внесената държавна такса от 50 лева, както и на адвокат К. И. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С определение от 16.09.2020 г. е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано от ответника само в частта за сумата 17,90 лева, представляваща частта съобразно квотата на ищцата от общото задължение за неплатена цена на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 14.07.2017 г. до 15.98.2018 г. по посочените в жалбата фактури. Излага се възражение срещу извода на районния съд за недоказаност на облигационна връзка между ищцата и ответното дружество. Сочи се в тази връзка, че по делото са налице доказателства, че ищцата е собственик на стопански обект, в който е доставяна ел. енергия в процесния период, както и че е бил налице сключен неформален договор за доставка на ел. енергия при общи условия, който обвързва страните съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ /в ред. преди ДВ, бр. 54/. На следващо място се поддържа, че цената за достъп се дължи от всички стопански клиенти и за целия период, докато за тях има резервирана 1 мощност, т.е. щом те не са прекратили изрично договора. Сочи се, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана от потреблението на ел. енергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ. Преустановяването на дейността на обекта на ищеца, съответно на потребяването на ел. енергия не водят до отпадане на облигационната връзка на страните и до преустановяване предоставянето на договорената мощност на купувача от снабдителя с енергия. Сочи се, че цената за достъп заплащат всички клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа.

В останалата част, в която искът е уважен, решението е влязло в сила като необжалвано.

Ответникът е подал и частна жалба срещу определението на съда от 16.09.2020 г. В жалбата се сочи, че за същото вземане за суми по фактури, издадени на наследодателя на ищеца, са подадени три отделни искови молби от всеки от наследниците му чрез един и същи адвокат – К. Б., която претендира по 300 лева на основание чл. 38 от ЗА, или общо 900 лева – за процесуално представителство по едни и същи обстоятелства. Излагат се твърдения, че не са били налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА по отношение на ищцата – същата не била материално затруднено лице. Сочи се, че е налице недобросъвестно упражняване на адвокатската професия от страна на пълномощника на ищцата в противоречие с Етичния кодекс на адвоката и ЗА. Поддържа се също, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и не са положени никакви усилия от страна на адвоката на ищеца за доказване на спорните обстоятелства. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и се уважи молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се отменят присъдените на адв. Б. разноски.

Възиваемата страна оспорва въззивната жалба и частната жалба.

В съдебно заседание въззивникът – понастоящем „Е.П.” ЕАД поддържа въззивната и частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

М. Д. Ц. е предявила срещу „ЧЕЗ Електро България” АД иск за признаване за установено, че не дължи сумата 369,75 лв., представляваща 1/3 част от претендирана от ответното дружество сума в общ размер на 1109,26 лв. за доставена ел. енергия по фактура № 0250051561/16.10.2018 г. за клиентски номер 2003079072209 за обект в с.

Доганово.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на Д.Д.Г.. Твърди, че била уведомена по телефона от ответника, че към 03.10.2018 г. по клиентски номер № 20030797229, открита на името на Д.Д.Г. за обект, находящ се в с. Доганово, има просрочено задължение за доставена ел. енергия и мрежови услуги в размер на 1109,26 лева. На името на наследодателя на ищцата били издавани фактури по посочения клиентски номер, както и уведомително писмо за просрочени задължения към „ЧЕЗ Електро България” АД, а във фактура № 0250051561/15.10.2018 било посочено, че по посочения клиентски номер има сума за плащане за минал период в размер на 1109,26 лева. Ищцата твърди, че нейният наследодател, нито тя в качеството й на негов наследник, не дължат претендираната от ответника сума, тъй като не е налице валидно облигационно правоотношение между тях за доставка на ел. енергия и ответното дружество не е доставяло ел. енергия в обекта с посочения клиентски номер. Твърди също, че в обекта няма изправно средство за търговско измерване на ел. енергия.

2

Излага и довод за погасяване на претендираните от ответника вземания по давност.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че наследодателят на ищцата Д.Д.Г. е бил регистриран с две договорни сметки относно обект в с. Доганово, едната от които е открита като небитов клиент с клиентски номер 200307907229 за временно ел. захранване за строеж в с. Доганово, задълженията по която се оспорват от ищцата. Неплатените задължения по тази сметка били две категории – 988,22 лв. за реално отчетена ел. енергия за периода до 21.09.2011 г. със съответните неустойки, и 140,96 лева за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за период от 29.06.2016 г. до 06.08.2018 г. В табличен вид са посочени отделните фактури и начислените суми по всяка от тях. Ответникът твърди, че ищцата и другите наследници на починалия небитов клиент на ответното дружество са страни по договор да доставка на ел. енергия за временно захранване за строителство в с. Доганово. По отношение на начислените суми по фактури без потребление на ел. енергия ответникът сочи, че небитовите клиенти, както е в случая, когато партидата е открита за строителство, дължат цена за мрежова услуга достъп до ЕРМ и за период без потребление, тъй като договорът не е прекратен. Поддържа, че независимо, че за периода ищецът като небитов /стопански/ клиент не е ползвал ел. енергия, това не го освобождава от задължението му да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като същата се заплаща за поддържането на мрежата и докато договорът не бъде прекратен – арг. от § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване, че ищцата не дължи сумата 17,19 лева, представляваща припадаща се според наследствените й права в наследството на Д.Д.Г. за такса достъп до електроразпределителната мрежа по партида с клиенткси номер 20030797229 за периода от 14.07.2017 г. до 15.08.2018 г.

Предмет на спора пред настоящата инстанция е дължимостта на сумата 17,90 лева, представляваща 1/3 част /съобразно квотата на ищцата от наследството на Д.Д.Г./ от начислена от ответника такса за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 14.07.2017 г. до 15.08.2018 г. за обект в с. Доганово.

В случая от представените доказателства се установява, че ответникът притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-13511/29.11.2006 г., като „краен снабдител“ по смисъла на §28а от ДР на Закона за енергетиката.

От представените писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищцата е бил потребител на електрическа енергия като собственик на процесния електроснабден имот и на негово име е била открита партида с клиентски номер 200307907229, поради което е бил страна по договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, които са в сила и не е необходимо изрично изявление от страна на потребителя за приемането им. По делото не са ангажирани доказателства между ищеца и ответника да е налице допълнително споразумение в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, поради което в случая приложение в отношенията между страните намират, както посочените Общи условия, така и Закона за енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове, включително и Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

По делото обаче безспорно се установява, че в периода след 09.01.2012 г.

3 обектът на наследодателя на ищцата

Д.Д. не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа – видно от представения констативен протокол № 1117032/09.01.2012 г. средството за техническо измерване е било демонтирано и не е поставяно ново, поради което процесният имот в с.Доганово не е имал достъп до електроразпределителната мрежа. Демонтирането на измервателната и защитната апаратура води до преустановяване на достъпа на обекта до електроразпределителната мрежа.

Според разпоредбите на чл.4, ал.4 от ОУДПЕЕ на „ЧЕЗ Електро България” АД потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.

В случая, както бе посочено, спорен е въпросът дали ищецът дължи заплащане на такса „достъп” до електроразпределителната мрежа за процесния период предвид безспорно установеното демонтиране на средството за измерване и липсата на данни за поставено ново такова в този период.

В ал.3 на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

Понятието „Достъп” е дефинирано в §1,т.15 от ДР на ЗЕ, като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Според §1, т.7 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

От тези разпоредби се налага извода, че за да плаща такса „достъп” до електроразпределителната мрежа, потребителят трябва да е присъединен към тези мрежи. В настоящия случай обаче за процесния период такова обстоятелство не е установено. Ответното дружество представя писмени доказателства, с които твърди, че се установява техническата изправност на средството за измерване обслужвало процесния имот и въз основа на което се твърди, че абоната е бил присъединен към електропреносната мрежа, но както бе посочено и по-горе не са налице доказателства, които да установят монтирането на такъв електромер, предвид наличието на доказателства установяващи неговото демонтиране към 09.01.2012 г. обективирано с констативен протокол № 1117032/09.01.2012 г.

Според чл. 28 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Съгласно чл. 29 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от 4