Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1534 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 326/2024
Вид
Определение № 1534
Подписан
15.11.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • §5, т. 11 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. Варна, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.а като разгледа докладваното от Мила Й. К.а Търговско дело № 20243100900326 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК 148046765, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. „Св. Константин, Слънчев ден“, хотел „Палас“, представлявано от ликвидатора Момчил Йондров, чрез адв. Г. А., срещу ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК/БУЛСТАТ BG 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от Б.К. - Кмет на община Варна, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 624 360.00 (един милион шестстотин двадесет и четири хиляди триста и шестдесет лева), представляваща дължим данък добавена стойност по фактура № 0100000246/21.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

С Разпореждане № 3529/05.07.2024 г. съдът е постановил препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответника, който в преклузивния срок по чл. 367 ГПК депозира писмен отговор.

С Разпореждане № 4089/05.08.2024 г. съдът е постановил препис от писмения отговор и приложенията към него да се изпратят на ищеца, който в срока по чл. 372 ГПК депозира допълнителна искова молба, с която пояснява твърденията си в първоначалната.

С Разпореждане № 4478/29.08.2024 г. съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответника, който в срока по чл. 373 ГПК депозира допълнителен писмен отговор.

Извършена е пълна двойна размяна на книжа.

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени 1 искания.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По допустимостта на претенциите:

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл. 365 ГПК, съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава 32 ГПК – „Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищеца с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

Съдът намира, че отправеното от ищеца искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза е допустимо и относимо към заявения за съдебно разрешаване правен спор между страните, поради което и следва да бъде уважено.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде 2 върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ЦЕНТРАЛЕН

УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА“ ЕАД, ЕИК 148046765, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Константин, Слънчев ден“, хотел „Палас“, представлявано от ликвидатора Момчил Йондров, чрез пълномощника адв. Г. А., иск за осъждане на ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК/БУЛСТАТ BG 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявана от Б.К. - Кмет на община

Варна, да му заплати сумата от 1 624 360.00 (един милион шестстотин двадесет и четири хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща дължим данък добавена стойност по данъчна фактура

№

0100000246/21.05.2024 г., издадена въз основа на договор с рег. № Д24000604ВН/17.05.2024 г. между страните за прехвърляне на правото на собственост върху ликвидационен дял, с който на Община Варна е прехвърлена собствеността върху следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 266 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. "Княз Борис I“, при граници: ПИ:

***,

ПИ:

***,

ПИ:

***,

ПИ:

***., както и 2. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 2382 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул.

"Княз Борис I", при граници: ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ:

***, ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ ***,

ПИ: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част III, Глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“.

ОБЯВЯВА на страните следния проекто-доклад по т. д. № 326/2024 г. по описа за 2024 г. на ВОС:

Сочи се в исковата молба, че с договор Per. № Д24000604ВН от дата 17.05.2024 за прехвърляне на правото на собственост върху ликвидационен дял, ищецът "ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА" ЕАД - в ликвидация, прехвърлил правото на собственост върху ликвидационен дял на акционера Община Варна върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 266 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. "Княз Борис I“, при граници: ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ:

*** и

2. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 2382 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. "Княз Борис I", при граници: ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ:

3

***,

ПИ:

***,

ПИ

***,

ПИ:

***.

Същите били урегулирани в УПИ - I, за „търговски дом", в кв. 39 по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна, община Варна, област гр. Варна, при граници: ул. Воден, ул. Княз Борис I, ул. „Арх. Филарет”, ул. „Ал. Батенберг” и ПИ № 13. Ищецът сочи, че имотът бил предаден на 04.06.2024 г., с протокол за приемане на имот – общинска собственост. Излага се съображения, че на 11.03.2024 г., от ищцовата страна било изпратено запитване към НАП - Варна относно: приложение на данъчното законодателство при разпределение на ликвидационен дял в натура във връзка с приключване на процедура по ликвидация на общинско търговско дружество, по което постъпил отговор от страна на НАП, в който било указано, че прехвърлянето собствеността върху УПИ като ликвидационен дял от „Централен универсален магазин Варна" ЕАД /в ликвидация/ на едноличния собственик на капитала - Община Варна представлява облагаема доставка по ЗДДС, следва да се внесе ДДС на актуалната пазарна цена от „ЦУМ" ЕАД Варна, която видно от договора е на стойност от 8 121 800.00 лв. и същото трябва да издаде фактура. Въз основа на дадените от НАП указания, ищецът сочи, че на 21.05.2024 г. издал данъчна фактура № 0100000246 и начислил ДДС върху данъчната основа от 8 121 800.00 лева в размер на 1 624 360.00 лева, изпратена на 27.05.2024 г. на служебната поща на Асен Атанасов – главен юрисконсулт в Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна.

В допълнение, ищецът излага, че дължимият ДДС бил деклариран пред НАП със справка-декларация съгласно ЗДДС. Сочи, че към настоящия момент ответната страна не била превела на ищеца дължимата сума, като срокът за това изтекъл на 14.07.2024 г. На изложените в исковата молба твърдения е отправено искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 624 360.00 лева – начислен ДДС по фактура № 0100000246. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Община Варна е подал писмен отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.

Твърди въз основа на описаната от него фактическа обстановка, че върху разпределянето на ликвидационен дял в натура не се начислявал ДДС с доводи, че настоящата хипотеза не попадала в обхвата на ЗДДС. Сочи във връзка с указанията на НАП, че същите били неправилно интерпретирани от ищеца. Твърди, че за процесните имоти данъчен кредит не бил използван.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът в допълнителната искова молба поддържа становище си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че предмет на процесния договор бил недвижим имот, който отговарял на дефиницията в §5, т. 11 ЗУТ, поради което прехвърлянето на собствеността не било освободена от ДДС доставка, което обстоятелство е наложило издаването на настоящата данъчна фактура.

Ответникът, в отговора на допълнителната искова молба, поддържа становището си за неоснователност на предявените искове.