Решение № 5295 от 05.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5295 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100511876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу решение №14550 от 28.07.2025 г. постановено по гр.д. №48125/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта с която са уважени предявените от ЗАД „Алианц“ иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 КЗ за заплащане на сумата 10420,00 лева, представляваща дължима разлика от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0300/22/487/500151, настъпили от ПТП на 24.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1583,54 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 04.07.2023 г. до 13.08.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, което въззивникът счита да е постановено без съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Посочва, че възприетият от съда метод на реалната пазарна оферта при определяне на дължимото от ответника застрахователно обезщетение при хипотезата на тотална щета е неправилен, тъй като това води до осъждане на ответника да заплати вреди в по – голям размер от действителния. Счита, че следва да бъде съобразен посоченият от вещото лице процент на запазените части, който не е абстрактен, а е съобразен многобройните описани и от вещото лице действително запазени части на процесния влекач – двигател, скоростна кутия с карданен волан, заден мост, лафет. Посочва, че приспадането от действителната стойност на автомобила на дадената офертна цена на запазените части в размер на 15000 лева води до плащане на 98% от стойността на автомобила, а предвид конкретните запазени части същите представляват 25% от действителната стойност на автомобила. Поддържа, че съгласно заключението дължимото обезщетение при приспадане на стойността на запазените части е 77002,50 лева и предвид заплатената извънсъдебно от ответника сума 77250,00 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне. Евентуално поддържа, че ако при 1 определяне на дължимото обезщетение се приложи методът на реална пазарна оферта следва да се съобрази, че същата е в размер на 18000 лева, а не 15000 лева. Претендира присъждането на разноски за двете производства, вкл. адвокатско възнаграждение с ДДС, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение, като поддържа, че стойността на запазените части е в размер на 15000 лева без ДДС и именно за тази стойност е имало реален купувач, като пазарът е отговорил именно на тази сума. Заявява, че определената от вещото лице стойност на запазените части в размер на 25% от действителната стойност на автомобила е необоснована, не отчита конкретните пазарни условия и не съдържа конкретни стойности на отделните части и детайли, които биха могли да бъдат реализирани, а съставлява само минимална долна граница. Заявява, че дори и конкретни запазени части да се остойностят не може да се прогнозира на каква стойност ще се реализират на пазара, а дадената оферта от „Аутоонлайн“ е реално и по този начин би се стигнало до пълна обезвреда на застрахования съгласно императивното правило на 386, ал. 2 КЗ. Моли решението да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за въззивното производство по представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска за главница е необходимо ищецът да докаже, че е налице валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чието моторно превозно средство е незастраховано и обичайно се намира в държава – членка или в трета държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че претенцията е била заведена през ответника, който не е се е произнесъл по нея или е отказал да плати в законоустановения срок. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че на 24.06.2022 г. при движение по главен път 71 от с. Карапелит в посока с. Хитово, общ. Добрич водачът на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. №******** виновно е причинил пътнотранспортно произшествие, при което е увреден автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №******** с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. №********.

Не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ищеца и собственика на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. №******** е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка със срок на застрахователното 2 покритие от 31.08.2021 г. – 30.08.2022 г.. При калкулация на установените по автомобила щети по образувана при него преписка по щета ***/500151 е констатирано, че сумата за отремонтирането им надвишава 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, възлизаща на 102162,74 лева, поради което застрахователят е приел, че е налице „тотална щета“. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществена застраховка ищецът е заплатил на 15.08.2022 г. застрахователно обезщетение в размер на 88000,00 лева, определено като от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие от 103000 лева е приспадната стойността на запазените части и детайли в размер на 15000 лева съгласно пазарна оценка – оферта за изкупуване на запазените части. С плащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на увредения срещу виновния водач, респ. срещу настоящия ответник.

Установява се по делото, че към датата на произшествието лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. №********, регистриран в Кралство Англия, който обичайно се е намирал на територията на Кралство Англия не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на сключена застраховка по отношение на виновния водач, чието МПС е с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“ обуславя правото на ищеца да предяви претенцията си срещу ответника като „Бюро, обработващо претенцията“ от името на системата „Зелена карта“.

Не е спорно, че с регресна покана от 04.07.2023 г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който преди образуване на делото е заплатил сумата 77250,00 лева, представляваща действителната стойност на автомобила в хипотезата на тотална щета след приспадане стойността на запазените части в размер на 25%.

Спорният по делото въпрос пренесен и пред въззивната инстанция касае размера на застрахователното обезщетение, дължимото в хипотеза на тотална щета и начинът на определянето му.

Съдът приема, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава да заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. Отговорността на Бюрото като отговорна институция в настоящия случай, в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие по арг. на чл. 386, ал. 2 КЗ. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на 400, ал. 1 КЗ т.е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Разпоредбите са императивни и имат приоритет пред клаузите на общите условия на застрахователя, предвиждащи нещо различно. При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат съобразени представените по делото доказателства и приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на САТЕ. Според заключението на САТЕ, прието пред районния съд, стойността, необходима за възстановяване на процесния влекач, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 101593,99 лева, а средната пазарна стойност на превозното средство, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 102670,00 лева. При тези данни вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване на влекач с „Мерцедес Актрос“ с рег.

№********, представлява 80% от неговата действителна стойност към датата на произшествието, поради което е налице тотална щета на превозното средство.

При "тотална щета", за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, от размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в 3 пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Произтичащата от застрахователния договор отговорност за обезвреда ангажира застрахователя да покрие разликата между стойността на запазените части, обективно позволяващи извличане на доход и необходимата сума, за да бъде придобито имущество от същия вид и качество. Според т.99.2.1 от Общите условия на ищцовото дружество при щети по ППС, когато разходите за възстановяване надвишават 70% от действителната му стойност, застрахователят изплаща действителната стойност на ППС, но не повече от остатъчната застрахователна сума, намалена със стойността на запазените части като останките на увреденото ППС остават в собственост на застрахования. Следва да се посочи обаче, че регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка и общите условия към него, а от самия закон, което автоматично отрича приложимостта на общите му условия по отношение на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в случая бюрото, обработващо претенцията като ответник по регресната претенция.