Решение № 339 от 27.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900123 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПАРК

ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК 202628753, седалище и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано и лицензирано по съответния ред. Ответното юридическо лице съответно осъществява дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО.

Регионална структура на НЗОК е Районната здравно осигурителна каса със седалище в гр.Пловдив, една от основните функции на която е да сключва чрез своя директор индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да осъществява плащанията по тях в качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Твърди, че между страните е сключен договор №164277/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител. Към договора са сключени допълнителни споразумения от 27.05.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., и от 10.02.2017 г., като между страните е сключен и последващ договор - №164277/19.05.2017 г., в сила от 01.04.2017 г., въз основа на които договори и допълнителни споразумения от страна на ищеца е оказвана болнична медицинска помощ по клинични пътеки през 2017 г. И в двата договора е уговорено, че ответникът като възложител има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ ежемесечно, в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, в противен случай дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за просроченото време. Твърди се, че през бюджетната 2017 г. (месеците февруари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември) ответникът не е заплатил на ищеца извършена и отчетена 1 медицинска помощ в общ размер 169 853 лв., която е над утвърдената стойност на разходите по приложение, неразделна част от договорите. Ищецът е изпращал своевременно на ответника справки за извършената дейност за всяко денонощие, както и седмични и месечни справки, последните – до седмия ден след приключване на съответния месец през 2017 г.

Развиват се съображения защо на заплащане подлежи и стойността на т.нар.надлимитна дейност. Твърди се, че за незаплатената надлимитна дейност на ищеца е извършена проверка от органите на РЗОК Пловдив, при която не са констатирани нарушения и е установено, че неплатената дейност е на обща стойност 169 853 лв. На 11.10.2021 г. управителят на ищцовото дружество е подал нарочно заявление тази дейност да бъде платена на ищеца. На 13.10.2021 г. между страните е подписано споразумение по образец, утвърден с Условия и ред №РД-НС-01-1 от 04.10.2021 г., издадени съвместно от НС НЗОК и УС БЛС в изпълнение §1, ал.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Със споразумението ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата в общ размер 169 853 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗОК за 2021 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2017 г. Сумата е платена на 25.10.2021 г. Твърди се, че със споразумението са уредени отношенията между страните във връзка отчетените и незаплатени дейности, като обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва не е предмет на същото споразумение. Според ищеца вземането за стойността на надлимитната дейност е изискуемо от 01.01.2018 г. – след края на бюджетната година, като в исковата молба са изложени подробни съображения по този въпрос, позоваващи се и на съдебна практика. Поради неплащане на така описаното главно задължение в срок, ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава, въз основа на което е формулиран петитум на иск за присъждане на сумата 45 580,87 лв. – обезщетение за забавено плащане на стойността на надлимитната дейност за 2017 г., в размер на законната лихва върху сумата 169 853 лв. за периода от 04.03.2019 г. до 24.10.2021 г. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ 121858220, представлявана от *** П. С., оспорва иска. Не оспорва съществуването на твърдяното правоотношение по предоставяне на болнична помощ и сключването на посочените от ищеца договори и споразумения, в това число няма спор и за това, че е сключено споразумението от 13.10.2021 г., имащо характер на спогодба, с която е уреден спорът по заплащане на т.нар.надлимитни дейности.

Възразява, обаче, че с последното споразумение е уреден и въпросът за претендираните лихви. Изтъква, че със споразумението страните са заявили, че окончателно са уредени всички задължения и за в бъдеще нямат никакви претенции една спрямо друга. Евентуално, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.в) ЗЗД, като се позовава и на разпоредбата на чл.116а ЗЗД. Възразява още, че срокът за плащане, предвиден в договорите, е приложим по отношение заплащането на медицинската дейност в рамките на предвидените в приложенията лимити. В случая се касае за надлимитна дейност, подлежаща на заплащане, след като се установи финансов ресурс и при изрично решение на НС на НЗОК за коригиране на стойностите. За анализа, който НЗОК следва да извърши по 2 постъпилите доклади от регионалните каси във връзка с подадените искания за заплащане на надлимитна дейност, както и за вземане на решение за плащането им от НС на НЗОК не е предвиден срок, поради което се възразява, че е налице хипотеза по чл.84, ал.2 ЗЗД, или обезщетението за забава се дължи след покана, а характер на такава покана има едва исковата молба, предявена пред съда. По изложените съображения ответникът счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба се възразява, че споразумението урежда отношенията само във връзка с предмета, уговорен в т.1 от същото, а именно – относно отчетените, но незаплатени дейности през 2017 г. Уговорката, че задълженията са изцяло уредени и страните нямат претенции една към друга, касае единствено предмета, описан в т.1. Липсва нарочно изявление за предварителен отказ от обезщетение за забава. Претендира се, че погасителната давност не е изтекла, тъй като искът е предявен в рамките на тригодишния период. По възражението за приложимост на чл.84, ал.2 ЗЗД се изтъква, че в договора е уреден срок за плащане – до 30-то число на следващия отчетен месец, без да се разграничава лимитната от надлимитната дейност, поради което изрична писмена покана за плащане не е необходима. Отделно се посочва, че самото отчитане на извършената дейност през съответните месеци съставлява покана за плащане. Законодателно са уредени и сроковете, в които НЗОК/РЗОК да анализират и коригират първоначално определените стойности, като се цитират разпоредби на ЗБНЗОК за 2017 г. и НРД. Поддържа се, че крайният срок за плащане на главното задължение е краят на текущата година, в случая – края на 2017 г.

В допълнителния отговор ответникът поддържа първоначално заявената теза, че споразумението от 13.10.2021 г. урежда и претенцията за лихви, като се позовава на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и на съдебна практика.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ и през 2017 е извършвал болнична медицинска помощ. Ответникът от друга страна съгласно чл.6, ал.1 ЗЗО е юридическо лице с предмет на дейност осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

Установява се, че между ищцовото дружество и ответника, представляван от директора на РЗОК, е сключен договор №164277/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. На 19.05.2017 г. е сключен последващ договор със същия предмет. Ищецът е изпълнител по договорите, който се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична помощ по клинични пътеки, посочени конкретно в договора, а ответникът е възложител, който се задължава да заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в договора. В договорите е предвидено, че дейностите се заплащат след представяне от изпълнителя на първични медицински и финансовоотчетни документи, 3 изчерпателно посочени. Документите се представят ежемесечно. Възложителят заплаща за извършена и отчетена дейност също ежемесечно след проверка на документите. Уговорено е в договорите, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Предвидено е, че възложителят определя стойности на дейностите за болнична медицинска помощ, които стойности са неразделна част от договора (Приложение №2). Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложения №2 към сключения от него договор.

Няма спор между страните, че през 2017 г. ищецът като изпълнител на болнична помощ, заплащана от ответника, е извършил дейности над т.нар.лимити, утвърдени с Приложение №2 към договорите. Установява се, че със Заповед №РД-09-306/02.09.2020 г. на Директора на РЗОК Пловдив е наредено да се извърши проверка по отношение ищцовото дружество относно незаплатени на изпълнителя на болнична мед.помощ дейности, надвишаващи месечни стойности и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК за периода от 2015 г. до 01.04.2018 г. Установява се от приложения по делото протокол от 18.09.2020 г., че такава проверка е извършена, като е констатирано, че през 2017 г. от ищеца са извършени надлимитни дейности на стойност 169 853 лв., съответно през 2018 г. са извършени надлимитни дейности на стойност 219 416 лв. Не са констатирани нарушения при проверка на медицинската документация.

Със заявление вх.№29-02-50-123 от 11.10.2020 г. ищецът е заявил желание да участва в преговори за сключване на споразумение относно сумата, представляваща отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗОК за 2021 г., в размер 389 269 лв. за 2017/2018 г. (Сумата 389 269 лв. включва дейностите за 2017 г. на стойност 169 853 лв. и дейностите за 2018 г. на стойност 219 416 лв.)

На 13.10.2020 г. между страните по делото са сключени две споразумения във връзка с горното заявление. В първото от тях (т.1 от споразумението) страните са се договорили НЗОК да заплати на МБАЛ „Парк Хоспитал“ЕООД сума в размер 169 853 лв., представляваща отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на §1, ал.4 ПЗР ЗБНЗОК за 2021 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2017 г. А с второто споразумение са се договорили ответникът да заплати на ищеца дейностите до 01.04.2018 г. на стойност 219 416 лв. В споразуменията страните са заявили, че окончателно уреждат задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции една към друга по предмета, описан в т.1.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между страните е възникнало правоотношение по договор за извършване на медицинска дейност срещу заплащане, по който бенефициенти са трети здравно осигурени лица. Уговорено е задължение за изпълнителя да осигурява медицинска помощ по отношение лицата, потърсили такава. Същевременно възложителят се е съгласил да заплаща за дейностите ежемесечно в рамките на предварително определени стойности (наричани от 4 страните лимити). Няма спор между страните, че ищецът през посочените в исковата молба месечни периоди е извършил надвишаваща уговорените лимити медицинска дейност по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Няма спор, че е отчел същата дейност. Няма спор и за стойността на тази т.нар.“надлимитна дейност“, посочена в исковата молба. Установява се, че последната е била предмет на проверка от органите на ответника, като нарушения във връзка с изпълнението на договора и отчитането на дейностите не са констатирани.