Решение № 120 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000503527 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Й. М. Й. и М. А. Ш., и на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, против решение № 262 690/12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 7867/2018 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, е осъдено застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, да заплати на Й. М. Й. сумата от 4 200 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. А. Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2017 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълно предявения размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. С решението е осъдено застрахователното дружество да заплати на М. А. Ш. сумата от 45 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му А. А.

Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 04.01.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълно предявения размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

1

С решението е осъден вторият ответник в производството (участник в катастрофата, управлявал МПС, осъществило заден удар в автомобила на загиналия Ш.) Х. А. Т. да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Й. М.

Й., сумата от 173.83 лева законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 27.03.2017 г., като е отхвърлен искът за сумата над 173.83 лв. до претендираните 4 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 10 020 лв.; и е осъден Х. А. Т., да заплати на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, на М. А. Ш., сумата от 5 412.50 лева, законна лихва върху определеното му обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 03.01.2018 г., като е отхвърлен искът за сумата над присъдения размер от 5 412.50 лв. до предявения от 9 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 24 103 лв.

С въззивната жалба ищците обжалват решението в неговите отхвърлителни части. Поддържат, че решението е частично неправилно относно справедливите размери на обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Неправилна е и преценката на съда за съпричиняване от загиналия на вредоносния резултат. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и да бъдат уважени исковите претенции в цялост.

Ответното застрахователно дружество оспорва решението в частта, в която исковете са уважени, като моли да се отмени решението, а исковите претенции бъдат отхвърлени, евентуално да се приеме, че процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия е 90 %, с какъвто процент да се намалят и размерите на обезщетенията в полза на ищците.

Въззиваемият – ответник, Х. А. Т., не е взел становище по жалбите.

Страните взаимно оспорват жалбите на насрещните страни.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд гр. София намира следното:

Пред СГС са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Й. М. Й. и М. А. Ш., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с предмет – присъждане на обезщетения в размер на по 200 000 2 лв. на всеки от ищците, неимуществени вреди причинени от смъртта на А. А.

Ш., съжителствал с първата на съпружески начала и баща на втория ищец, починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 2.04.2017 г. до окончателното плащане на първата ищца и считано от 03.01.2018 г. до окончателното плащане по отношение на втория ищец.

Предявили са и пряк иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, против Х. А. Т., за заплащане на Й. М. Й. на сумата от 4 000 лева, като част от общо дължимите 10 020 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху определеното и обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 27.03.2017 г., а на М. А. Ш. сума в размер на 9 000 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху определеното му обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 03.01.2018 г.

Фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал.

1 от КЗ, са следните, като те се установяват и от приетите по делото автотехническа и съдебномедицинска експертиза:

На 28.10.2016 г по АМ Тракия при прав и равен участък, суха настилка, управляваният от А. Ш. лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № ********, собственост на Ж. М. У., се движил в района на км. 247, в дясната лента с включени светлини. Поради техническа неизправност в ключалката на предния капак на автомобила настъпило отварянето му, като капака попаднал върху предното стъкло на автомобила и закрил видимостта на водача. Това наложило незабавно спиране на място. В автомобила пътували Ф. Г. – на предна дясна седалка и А. М. – на задна седалка.

В същото време в същата посока и същата лентата за движение, с включени къси светлини, със скорост около 121 км./ч. пътувал друг лек автомобил - „Крайслер Вояджер“ с рег.№********, застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, управляван от Х. Т..

Последвал удар между двата автомобила – в предната челна част на лек автомобил „Крайслер Вояджер“ и задна лява част на лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“. В резултат на удара лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“ продължил движението си напред и надясно, а лек автомобил „Крайслер Вояджер“ напред и леко наляво, с последващо движение надясно към мантинелата. От удара пострадал А. Ш.. Не може да се установи по експертен 3 път дали Ш. е бил с поставен предпазен колан или не. Получените травми от Ш. са от камшичен удар, при който се наблюдава максимална екстензия (движение на врата назад), последвана от максимална флексия (движение на врата напред) на шийните прешлени. Дори да е имало правилно поставен предпазен колан от Ш., според експерта, не се ограничава движението на главата при камшичен удар.

Настъпилите травми при Ш. са констатирани от приета от СГС съдебномедицинска експертиза и са следните: тежка съчетана травма – глава, гръден кош, гръбначен стълб, гръбначен мозък и крайници. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „д-р И.Селимински“ АД гр.Сливен. На 09.11.2016 г. бил приведен за лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ Стара Загора, където е установено счупване на таза, увреждане на гръбначния мозък с парализа на долните крайници, тежка гръдна травма, със счупване на две десни и три леви ребра, контузия на белите дробове с хемопневмоторакс вляво. Приведен бил за лечение в Клиниката по гръдна хирургия, къде било проведено консервативно лечение, а на 14.11.2016 г. бил изписан за амбулаторно лечение. На 18.11.2016 г. постъпил в Гастроентерологичното отделение в МБАЛ Ямбол, поради кървене от стомашночревния тракт. Бил лекуван чрез вливания, медикаментозно и на 01.12.2016г. бил изписан за домашно лечение. Поради влошаване на съС.ието му на ******** г. починал.

Вещото лице медик е приело, че травматичните увреждания при Ш. са от контактуване на тялото с интериора на купето при липса на поставен предпазен колан. Изрично е уточнил експертът, че коланът при удар отзад е неефективен, но при правилно поставен колан е възможно телесните увреждания по обем и интензивност да с по-леки.

При тези данни, съобразявайки направеното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача А. Ш.

(нарушение на чл. 94, ал.1 от ЗДвП, като е спрял в дясната лента за движение, а не в авариината лента на магистралата; нарушение на чл. 58, т.1 от ЗДвП, като е спрял извън обозначените за това места при авария на магистралата; нарушение на чл. 97, ал.4 от ЗДвП – непоставяне на предупредителен светлоотразителен триъгълник на разС.ие не по-малко от 100 м.; неработещ габарит на автомобила, което е затруднило възможността за своевременно възприемане на препятствие в тъмнината; нарушение на чл.22, ал.1, ал.3 от ЗДвП – движение с опасно ниска скорост без включени 4 аварийни светлини; шофиране без поставен обезопасителен колан), СГС е приел, че има принос на пострадалия за произшествието, който е определен в размер на 70%. С оглед на това са намалени обезщетенията в полза на ищците.

Настоящият състав приема, че част от направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат не са доказани.

Не се спори, че причина за спирането на управлявания от загиналия Ш. автомобил е внезапно отваряне на предния капак на автомобила, лишило го от видимост в тъмната част на денонощието. Затова реакцията за внезапно спиране в лентата за движение е правилно. В тъмната част на денонощието, при пълна липса на видимост през челното стъкло, придвижването на лекия автомобил встрани (от лентата за активно движение към аварийнат лента) при използване само на страничните огледала е било рисково, доколкото фаровете на колата не дават нужната светлина за обезпечаване на безопасна маневра, основана на видимостта от страничните огледала.

Според мотивите по приетата като доказателство присъда по повод същото ПТП на водача Х. Т., допуснал удар отзад в спрелия автомобил, пътуващият на предната седалка в авариралия автомобил пътник Ф. Г. слязъл от МПС, за да свали капака, а загиналият Ш. е останал на шофьорското място, за да може веднага да премести колата от платното за движение. Не са ангажирани доказателства за това колко време след аварийното спиране на автомобила Сеат е настъпил задния за него удар и дали е имало техническо време за изнасяне на автомобила Сеат в аварийната лента и поставяне на обезопасителен триъгълник. Копие от показанията на св. Ф.

Г. (с.57 от т.д. 4/18 г. по описа на СОС), които не могат да бъдат ползвани поради това, че не са събрани в рамките на настоящия процес, но са индиция за липсата на проведено пълно и главно доказване на направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, съдържат информация, че той излязъл, за да затвори предния капак, придвижвайки се странично редом с мантинелата, когато чул силен удар, който механично придвижил спрелия автомобил. Същото лице не е разпитано в проведения граждански процес. На вещото лице по приетата автотехническа експертиза не е поставена задача да установи времето между спирането на автомобила Сеат и удара с движещото се в същата лента МПС. Тъй като това време не е 5 установено, не е доказано и възражението за съпричиняване поради неозначаване на местопроизшествието с авариен триъгълник. Изваждането на последния от колата и отнасянето му на 100 м. зад нея изисква физическо време, което не е установено, че е съществувало преди настъпване на удара. С присъда 24/09.10 на Сливенския ОС, потвърдена на апелативно и въззивно ниво се установява обвързващото гражданския съд обстоятелство, че водачът Х. Т. е пътувал със скорост, несъответстваща на видимостта, характера и интензивността на движение по пътя, което не е позволило спиране при забелязване на препятствие. Няма данни за спирачен път и предприета маневра по аварийно спиране. Последното, дори да не би довело до преустановяване на движението преди достигане на спрелия автомобил, би предизвикало удар с по-ниска кинетична енергия, а на това основание – помалък интензитет на увреждането на намиралите се в колата лица (и двамата останали в колата – водач и пътник на задната седалка са загинали поради увреждания, получени от катастрофата).

Вещото лице по приетата автотехническа експертиза е категорично, че увреждането на гръбначния стълб на загиналия в по-късен момент Ш. е следствие от камшичен удар, който не може да се избегне благодарение на поставен обезопасителен колан. Това увреждане е довело до неврологично обездвижване на долните крайници и неефективна работа на тазовите резервоари.