Решение № 260163 от 23.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../23.01.2023г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №5 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение

№182522/24.08.2020г., постановено по гр.д. №58603/2019г. по описа на СРС, 141 състав, е осъдена Д.Т.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 1449,67 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 30.04.2018г., и сумата от 38,50 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.******, аб.№155867, ведно със законната лихва от 14.10.2019г. до изплащане на вземанията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ до пълния предявен размер от 1462,10 лева, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 220,59 лева, претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 06.02.2019г., и за сумата от 7,43 лева, претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 06.02.2019г.

Осъден е Т.И.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 1449,67 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 30.04.2018г., и сумата от 38,50 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот – **, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.******, аб.№155867, ведно със законната лихва от 14.10.2019г. до изплащане на вземанията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ до пълния предявен размер от 1462,10 лева, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 220,59 лева, претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 06.02.2019г., и за сумата от 7,43 лева, претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2016г. до 06.02.2019г.

Осъдена е Д.Т.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 322,83 лева, представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. Осъден е Т.И.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 322,83 лева, представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Д.Т.М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 15,30 лева, представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Д.Т.М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 15,30 лева, представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.“ ООД.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ивайло Митев, срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в общ размер на 441,19 лева, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в общите условия на ищцовото дружество е определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми, поради което задължението на ответниците е възникнало в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача, като мораторна лихва била начислявана само в случай, че клиентът изпадне в забава за плащане на общата фактура за съответния отоплителен сезон. По делото били представени доказателства, удостоверяващи публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважена претенцията за мораторна лихва.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Д.Т.М. и Т.И.Б., чрез пълномощника адв. А.К.. Излагат се доводи, че решението в обжалваната от насрещната страна част е правилно и законосъобразно и е направено искане същото да бъде потвърдено. Не били ангажирани доказателства за отправена покана за плащане, поради което не се дължала лихва за забава.

Постъпила е въззивна жалба и от ответниците Д.Т.М. и Т.И.Б., чрез пълномощника адв. А.К., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания за неправилност на същото. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ответниците не са подали отговор на исковата молба. Съобщението с преписите от исковата молба и приложенията към нея било връчено на ответницата Д.М. на 13.02.2020г., поради което едномесечният срок изтичал на 13.03.2020г., като съгласно Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение на територията на Република България (обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2020г.) и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020г.), в сила от 13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата, съгласно приложението към ЗМДИП. Поради това счита, че към датата на подаване на писмения отговор не е изтекъл срокът за това. Били допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с връчването на книжата. Като приел за просрочен подадения писмен отговор на исковата молба, първоинстанционният съд не обсъдил направеното с него възражение за изтекла погасителна давност.

Поддържат, че са погасени по давност вземанията за потребена топлинна енергия и за такса за услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2015г. до 14.10.2016г., както и начислените върху тях лихви за забава. Не били разгледани и възраженията на ответниците относно периода, за който е начислена потребената топлинна енергия и нейния размер.

Насрещната страна

„Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач „Т.“ ООД не са изразили становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Т.М. и Т.И.Б. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб. №155867.

Въззивната инстанция намира за основателно направеното от ответниците възражение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила относно констатацията му, че подаденият от ответниците писмен отговор на исковата молба е просрочен. Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответниците на посочения в исковата молба адрес гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл.******, **. Съобщението до ответницата Д.Т.М. е прието от И.М.– пълнолетен син, със задължение да го предаде, като връчителят е отбелязал в съобщението, че адресатът има нов адрес гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бл.******.

На този адрес е изпратено ново съобщение до ответницата, получено лично от нея на 13.02.2020г. Съобщението до ответника Т.И.Б. е получено от И.М.– братовчед.

По делото са извършени справки за адресната регистрация на ответниците, от които се установява, че ответницата Д.Т.М. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, а ответникът има регистриран постоянен адрес ***.06.2018г. същият живее в Швейцария, съобразно направеното отбелязване в регистъра. При това положение следва да се приеме, че съобщенията, връчени на ответниците чрез И.М., който ги е приел със задължение да ги предаде, не са надлежно връчени, тъй като не са връчени на регистрираните постоянен или настоящ адрес на ответниците, поради което И.М.не представлява пълнолетно лице от домашните на адресата или друго лице, което живее на адреса по смисъла на чл.46, ал.1 от ГПК, тъй като не живеe по постоянния или настоящ адрес на ответниците. Без значение е обстоятелството, че лицето, чрез което е извършено връчването, е роднина на ответниците, след като се установява, че двамата не живеят на този адрес, и следователно не може да се предполага, че съобщението ще бъде предадено на адресата. Това е така, тъй като възможността за връчване на призовки и съобщения чрез определена категория трети лица не е самоцелна, а е насочена да обезпечи действителното получаване на книжата от страната по делото. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че за ответницата Д.Т.М. срокът за подаване на писмен отговор на исковата молба е започнал да тече на 13.02.2020г., а за ответника Т.И.Б. изобщо не е започнал да тече, поради което и съгласно чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, към 14.05.2020г., когато е подаден писмен отговор от ответниците Д.Т.М. и Т.И.Б., чрез адв. А.К., срокът по чл.131, ал.1 от ГПК не е изтекъл. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че писменият отговор на ответниците е подаден в законоустановения срок и следва да бъдат разгледани направените със същия възражения, включително направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Установява от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 155867 в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот: **, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.******, **, при равни квоти.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.

153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.