Решение № 2848 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100504854 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20076580 от 26.01.2023 г. по гр.д.№ 43633 по описа за 2011 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав, постановено по реда на чл.247 ГПК се: ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решението от 30.11.2012 г. по делото в частта относно начина на изписване на присъдените разноски в размер на 125 лв. в полза на ищеца по заповедното производство като вместо посоченото „Признава за установено“ се чете „Осъжда“.

Постъпила е и въззивна жалба от Р. Е. Д., ответник пред СРС .

Решението се обжалва изцяло. Излагат се доводи, че не били налице предпоставките на чл.247 ГПК. Освен това изменението на разноските по реда на чл.248 ГПК било обусловено от преклузивен срок, който в случая бил изтекъл. Липсвал правен интерес от такова искане на ищеца. А искането било погасено по давност. Не се претендират разноски.

По въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, 1

Франция, ищец пред СРС, е постъпил отговор в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Излагат се доводи, че СРС е допуснал грешка при изписването на диспозитива на решението си в частта относно присъждането на разноските, която правилно била отстранена по реда на чл.247 ГПК. Това процесуално действие не било обвързано от срок, в който същото можело да бъде извършено. Претендират се разноски, изразяващи се в юриск. възнаграждение.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 10.02. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 24. 02.2023 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; твърди се, че не са били налице предпоставките на чл.247 ГПК.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По доводите във въззивната жалба:

С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл.

247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и отразеното в диспозитива на решението му от 30.11.2012 г. в частта относно изписването за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 125 лв. за заповедното производство. Същите следвало да бъдат присъдени с осъдителен диспозитив, 2 а не с установителен такъв. Тази грешка следвало да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК. Последната разпоредба предвиждала това да може да бъде извършено и по инициатива на съда, както и извършването на това процесуално действие не било обвързано от срок.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо - производството по реда на чл.247 ГПК може да започне и служебно от съда. Извършването на това процесуално действие законодателят не е обвързал със срок. В случая не се касае за производство по чл.248 ГПК, а за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Съдът споделя мотивите на СРС поради което същите следва да се приемат по арг. от чл.272 ГПК за мотиви и на настоящето решение.

В случая при отразяване на така формираната воля на съда в диспозитива на решението от 30.11.2012 г. вместо глагола „Осъжда“ в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, СРС не е отграничил същата част от частта в която се „Признава за установено“ по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК в полза на ищеца, вземания.

При това положение въззивната инстанция достига до извода, че е налице очевидна фактическа грешка в решението от 30.11.2012 г. поради което обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред въззивната инстанция:

Доколкото се касае до производство свързано с разноски, съдът не присъжда такива в полза на въззиваемия.

Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20076580 от 26.01.2023 г. по гр.д.№ 43633 по описа за 2011 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав.

Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, 3 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4