Решение № 340 от 28.03.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1259/2023
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 27.04.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Кюстендил, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101259 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД, от „Топлофикация - София“ ЕАД срещу И. С. Л. и П. В. Б. като солидарни длъжници.
В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот с административен адрес: гр. ***, са клиенти на „Топлофикация - София“ ЕАД по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Заявява се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за електро и водно регулиране. Твърди се, че ответниците не са упражнили правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях Общите 1 условия са влезли в сила. В раздел IX, чл.31, ал.1 от тези ОУ били определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия. Посочва се, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от сметки, ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период като не са погасили задълженията си. Заявява се още, че на основание чл.112, ал.1 ЗЕЕЕ /чл.139 ЗЕ/ относно сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо Инженеринг“ ООД. Сумите за топлоенергия за процесния имот се начислявали от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно приложените изравнителни сметки сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела. Според Общите условия в случай, че резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то се твърди, че тази сума се прибавяла към първата дължима сума за процесния период, а ако резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения като се започне от най[1]старото. С оглед горното е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцовото дружество, в условията на солидарна отговорност, сума в общ размер на 2 885,75 лева, от които 2 461,63 лева главница, представляваща стойност на незплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София-1326, общ. Връбница, ж.к. „Обеля-2“, бл. 253, вх. Б, ет. 4, ап. 34, за периода от м. 05.2019г. - м. 04.2022г., мораторна лихва в размер на 386,70 лева за периода 15.09.2020г. до 23.01.2023г., 31,57 лева главница за дялово разпределение за периода от м. 01.2020г. - м. 04.2022г., лихва в размер на 5,85 лева за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 02.03.2023г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД взема становище по предявените искове като счита, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот били спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в ЗЕ.
С молба от 27.02.2024г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е признал извършеното от ответника плащане, с което са погасени всички процесни 2 вземания и всички разноски, но се претендира юрисконсултското възнаграждение в производството, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.235, ал.2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума. В тежест на ответниците е да докажат плащане на процесните вземания.
В конкретния случай така посочените обстоятелства са безспорни по делото, освен това се потвърждават от представените с исковата молба писмени доказателства.
От представените от ответниците касов бон /лист 82 в кориците на делото/ пък се установява, и ищецът признава, че вземанията, предмет на делото, са платени в хода на процеса. С оглед на това и на основание чл.235, ал.3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответниците са дали повод за завеждане на исковете. Както беше уточнено, всички сторени от ищеца съдебни и деловодни разноски вече са му заплатени. Дължи му се единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените 3 от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу И. С. Л., ЕГН ********** и П. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, в условията на солидарна отговорност, положителни установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сума в общ размер на 2 885,75 лева, от които 2 461,63 лева главница, представляваща стойност на незплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, за периода от м. 05.2019г. - м. 04.2022г., мораторна лихва в размер на 386,70 лева за периода 15.09.2020г. до 23.01.2023г., 31,57 лева главница за дялово разпределение за периода от м. 01.2020г. - м. 04.2022г., лихва в размер на 5,85 лева за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 02.03.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН ********** и П. В. Б., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от общо 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4