Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5238 от 14.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 283/2025
Вид
Определение № 5238
Подписан
14.11.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5238 гр. София, 14.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20258003100283 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. П. срещу определение № 349 от 02.10.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 71 от 2024 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 76 от 06.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.

Съдът постановил определението в противоречие с ТР № 6/2013 г. по тълк.д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като приел, че липсата на представен списък с разноски по чл.80 ГПК не е основание да се откаже присъждането на такива.

Ответникът по частната жалба Х. Х. Й. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК.

С обжалваното определение е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на А. И. П. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.

Искането на А. П. е било да се отмени решението в частта за присъждане на ответника Х. Й. на разноски в размер на 1 000 лв. за въззивното производство, като вместо това молбата на Й. за присъждане на тези разноски да бъде 1 оставена без уважение. Мотивите на въззивния съд да остави молбата на А. П. без уважение са, че макар страната да не е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, това не е основание да се откаже присъждането на такива, след като е направено надлежно искане и са представени доказателства за реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Изложени са и съображения защо присъденото възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така постановеното от въззивния съд определение по молбата на А. П. по чл.248 ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следното: В т.2 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък за разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако не представи такъв списък, тази страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производство по изменение на решението в частта му за разноските. Няма съмнение в съдебната практика, че непредставянето на списък по чл.80 ГПК не е пречка за присъждане на разноските на страната в производството, ако искането за тях е направено своевременно и са представени доказателства за реалното им плащане.

В конкретния случай процесуалният представител на ответника Х. Й. е поискал в откритото съдебно заседание присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е бил представен договор за правна защита и съдействие. В този договор е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и е посочено, че същото е платено в брой, което служи като разписка за плащането. Ето защо правилно с решението си въззивният съд е присъдил тези разноски на ответника Й.. Съответно правилно съдът е поставил без уважение молбата на А. П. по чл.248 ГПК за отмяна на решението в частта за присъдените на Й. разноски в размер на 1 000 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 02.10.2024 г., по в.гр.д.№ 71 от 2024 2 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3