Решение № 4097 от 01.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н. Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. И. като разгледа докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110208268 по описа за 2021 година при участието на секретаря Юлиана И., след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8268 по описа за 2021 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.).

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-291 от 20.04.2021г., издадено от заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за повторно административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно 1 квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следва да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение, които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна, дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.108, ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Сочи се и нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в понеблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Сочи се, че била неправилна правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ, уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание.

Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ********, редовно призовано, с връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.40-41), не изпраща законен или упълномощен представител.

Наказващият административен орган – зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. А.Г (вж. л.46), който счита за 2 неоснователна жалбата, като се придържа към застъпеното в представените писмени бележки (вж. л.47-48) становище, като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподател по делото е Застрахователно дружество (ЗД) „******** със седалище и адрес на управление в гр. ***** представлявано заедно от ССП и КДК, като дружеството предлагало застрахователни услуги, вкл. и по договор за имуществена застраховка на моторни превозни средства (МПС).

На 27.11.2020г., около 16:30 ч., в с. Ломци, Община Попово, ул. „Стойчо Георгиев”, ВСС управлявал лекотоварен автомобил „Нисан Кабстар” с рег. № *********** (собственост на **************), като се движел по главен път I-49, когато лек автомобил модел/марка „Рено Испейс” с рег. № ********, управляван от НБХ, започнал маневра за завиване наляво, като при това бил ударен автомобилът „Нисан” в предната му част и така настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът „Нисан” получил щети по ляв мигач и предна броня. На мястото на инцидента пътната полиция съставила Протокол № 1715839/27.11.2020г. (л.20), в който било посочено, че управляваният от Х лек автомобил е негова собственост, притежаващ застрахователна полица

№

BG/02/120001989679 по договор от 18.07.2020г. за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с жалбоподателя ********, валидна до 23:59 ч. на 21.07.2021г. (вж. л.16гръб).

На същия ден, собственикът СД посетил офис на застрахователя в гр. Разград и подал Уведомление вх. № 2010036021/08.12.2020г. за щета по застраховка „Гражданска отговорност”, като така уведомил ******** за настъпването на застрахователното събитие (въпросното ПТП) по този повод била заведена преписка по щета № 2010036021 (вж. л.17гръб).

Приложени към преписката били и копия от свидетелство за регистрация на МПС – част І, свидетелство за управление на МПС на СД, контролен талон към СУМПС, удостоверение за техническа изправност със знак за ГТП (л.18-19), удостоверение от банка за наличието на банкова сметка (л.20гръб), протокол за ПТП (л.20), копие на валидна застраховка „ГО” за автомобила на виновния водач (л.16гръб), както и подписано от гражданина Дончев уведомление за представените необходими документи за завеждане на щета (вж. л.14гръб).

От страна на застрахователното дружеството бил извършен оглед на автомобила на Х на същата дата (16.12.2020г.), за което бил съставен и опис № 1 на щета (л.17) и била съставена калкулация за щета № 2010036021/08.12.2020г., чийто размер възлизал на 247.63 лева (вж. л.15гръб-16).

3

На 14.12.2020г. от застрахователното дружество ******** бил съставен и доклад № 201003602101/14.12.2020г., с който било определено за изплащане обезщетение по заведената щета в размер на 247.63 лева (вж. л.14).

След датата 07.12.2020г., не са били изисквани и/или представяни допълнителни документи по заведената преписка, които да са от значение за решаването от юридическото лице – застраховател по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.

Н а 12.03.2021г. лицето ВСС подало жалба-сигнал вх. № 91-02-336/12.03.2021г., с която сезирал КФН във връзка със забавяне в изплащането на обезщетението по заведената от него щета пред застрахователната компания, подала жалбата по делото (вж. л.9-10).

По повод сигнала, с писмо изх. № 91-02-336/16.03.2021г. КФН уведомила дружеството –застраховател ******** за постъпилата жалба и изискала представянето на определени документи по заведената щета, писмена справка и информация, както и копие от цялата преписка по щета № 2010036021 (вж. л.12).

Юридическото лице ******** със свое писмо изх. № ОК-166143/23.03.2021г. (вх. № 91-02-336/24.03.2021г.) (вж. л.13), представило на КФН заверено копие от преписката по заведената щета № 2010036021/08.12.2020г., както и копие от документа, удостоверяващ произнасянето на застрахователното дружество по образуваната щета – с платежно нареждане от 22.03.2021г. на завелия щетата ВСС била изплатена сумата от 247.63 лева, представляваща изчисленото обезщетение по щетата (вж. л.21гръб).

С ново писмо изх. № 91-02-336/25.03.2021г. КФН изискала допълнително писмено становище (вж. л.22), като със свое писмо изх. № ОК-183652/01.04.2021г. застрахователното дружество представило писмено становище (л.23).

Със своя Заповед № З-2/08.01.2021г., ръководещият Управлението „Застрахователен надзор” зам.-председател на КФН определил служители от управлението, които да съставят АУАН, като в т.1.2.2 бил посочен свидетелят В. Р. Ш. (вж. л.36).

След като проверил цялата документация по заведената по щетата преписка по случая, свид. В. Ш. преценил, че са налице данни за административно нарушение, поради което на 08.04.2021г. съставил против юридическото лице ********, в присъствието на упълномощен представител на дружеството К.Г. (вж. л.8) и на двама свидетели по съставянето – свид. М. Д. и ММ, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-271/08.04.2021г., в който били отразени всички обстоятелства по извършената проверка, установените фактически данни по твърдяното административно нарушение, вкл. и тези по извършването му, отразено било описанието на нарушението с неговите обективни елементи, както и нарушените законови разпоредби – прието е, че е нарушен чл.108, ал.1 от КЗ, т. к. дружеството не се било произнесло по заведената щета № 2010036021/07.12.2020г. – като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, респ. мотивирано да откаже плащането, в законоустановения срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ, т. е. до 31.12.2021г. (вкл.) (четвъртък – работен, присъствен ден) и административното нарушение 4 е извършено на 01.01.2021г. в столицата. Съставеният АУАН, подписан от актосъставителя и двамата свидетели, бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата на съставянето му – 08.04.2021г.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН юридическото лице – жалбоподател ******** не е подало писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН № Р-06-271/08.04.2021г., на 20.04.2021г. заместникпредседателят на КФН и ръководител на Управление „ЗН” издал и процесното Наказателно постановление № Р-10-291/20.04.2021г., в което били описани всички обстоятелства по проверката и по извършването на административното нарушение, неговите обективни елементи, вкл. времето и мястото на извършването му, като било прието от наказващия административен орган, че е налице административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, извършено при условията на § 1, т.51 от ДР на КЗ – повторност, като с този санкционен акт на застрахователното дружество било наложено административно наказание „имуществена санкция” от 2 500 (две хиляди) лева на осн. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ. Процесното НП било връчено на 26.04.2021г. на дружеството – жалбоподател с писмо с обратна разписка (вж. л.27).