Решение № 932 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.

С молба вх.№ 14450/15.05.2026 г. Н. Б. М. е поискал от съда да измени постановеното по делото решение № 330/17.03.2026 г. в частта за разноските като присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение като се позовава на фактическата и правна сложност на делото и на решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

С молба вх.№ 14451/15.05.2026 г. Н. Б. М. е поискал от съда да отстрани допуснати очевидни фактически грешки в решение № 330/17.03.2026 г., постановено по делото. Видно от диспозитива на съдебното решение, обезщетението по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. е посочено два пъти, с различни стойности: 1./ на ред 7, стр. 14 съдът е приел за дължим размер сумата от 4178.55 лева до присъдения от СГС размер от 18 955 лева, в която част решението е отменено; 2./ на ред 14, стр. 14 съдът е приел сумата 1575,64 лева до присъдения размер от 18 955 лв., в която част решението е отменено за сумата от 17 379,36 лева. В мотивите на решение № 330/17.03.2026 г. размерът на дължимото обезщетение по точка 18.1. е посочен да възлиза на 19 170 лева. Въззивният съд като е взел предвид, че с обжалваното решение искът е уважен в размер 35 145 лева, е посочил, че решението по този иск следва да бъде отменено за сумата 15 975 лева като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. Същевременно в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне по иска за заплащане на обезщетение по т.18.1. от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. В случай, че съдът приемел, че не е налице очавидна фактическа грешка, моли решението да бъде допълнено в този смисъл. Сочи, че с решение № 5993/06.10.2025 г., с което по реда на чл. 250 от ГПК, съдът допълнил решение № 3814/17.06.2025 г., като осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, да заплати на доверителя ни законната лихва върху всяка една от присъдените главници, считано от датата на 1 предявяване на иска - 11.04.2023 г., до окончателното заплащане на всяка сума. Срещу допълнителното решение нямало подадена въззивна жалба от страна на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Необжалваното допълнително решение е станало неразделна част от основното решение като даващо разрешение по предмета на делото в неговата цялост, и в тази връзка моли, на основание чл. 250 от ГПК, съдът да допълни въззивното решение като постановите, че решение № 5993/06.10.2025 г. на СГС, с което е присъдена законна лихва върху всяка една от присъдените главници, е влязло в сила като необжалвано.

Ответникът Н. Б. М. счита неоснователно искането по реда на чл.248 от ГПК, тъй като същото е немотивирано и отделно намира, че предоставената процесуална защита обосновавала размера на заплатения хонорар. Счита искането по реда на чл.247 от ГПК неоснователно.

Съдът по молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка:

С решение № 330/17.03.2026 г., постановено по цитираното горе дело, Софийският апелативен съд е отменил решение № 3814/17.06.2025 г., по гр.д.№ 4401/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-16 състав В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М., на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД сума в размер на 14 776.45 лева, представляваща брутно обезщетение по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. над дължимия размер от сумата 4 178.5 5 лв. до присъдения размер от 18 95 5 лв. ; В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М. брутно възнаграждение по договор за възлагане на управление от 24.11.2022 г. за м. февруари 2023 г., с която искът е уважен за сумата над 8424 лева до предявения размер от 14 625 лева, или за сумата 6201 лева.; В ЧАСТТА с която съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М. брутно обезщетение по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. в частта над сумата 1 575.64 лева до присъдения размер от 18 955 лв. или за сумата 17379.36 лева; В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД да заплати на Н. Б. М. обезщетение по т. 22 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. над сумата 19 842.88 лева до уважения размер от 25 071.30 лева или за сумата 5 228.42 лева, както и в частта за разноските. С решението САС е оставил в сила решение № 3 814/17.06.2025 г. по гр.д. 4401/2023 г. на СГС, Първо отделение, 16 състав, в останалата му осъдителна част.

Видно от диспозитива на съдебното решение, обезщетението по т. 21 от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г. е посочено два пъти, с различни стойности: на ред 7, стр. 14 съдът е приел за дължим размер сумата от 4178,55 лева до присъдения от СГС размер от 18 955 лева, в която част решението е отменено; на ред 14, стр. 14 съдът е приел сумата 1575,64 лева до присъдения размер от 18 955 лв., в която част решението е отменено за сумата от 17 379,36 лева.

Видно от мотивите съдът е приел, че обезщетение за неползван отпуск за 2023 г. е в размер на 1 575,64 лева, за 5 дни платени неприсъствени работни дни при среднодневно възнаграждение 336,32 лв., представляващо среднодневно възнаграждение за месец 12.2022 г. Посочено е, че решението в частта над сумата 1 575.64 лева до присъдения размер от 18 955 лв. /за сумата 17379.36 лева/ следва да бъде отменено като искът в тази част бъде отхвърлен.

По изложените съображение посоченото на ред 7, стр. 14, с което съдът е приел за дължим размер сумата от 4178,55 лева до присъдения от СГС размер от 18 955 лева, в която част диспозитивът на решението следва да бъде заличен.

2

В мотивите на съдебното решение, на стр. 11, съдът е формирал решаващите си изводи си по иска за заплащане на обезщетение по т. 18.1 от договора, представляващо размер на тримесечното възнаграждение на ищеца, като е приел, че: „С т.18.1. от договора за възлагане управлението на изпълнителен член от СД при „ Ел Би Булгарикум “ ЕАД страните са се съгласили, че в случаите на прекратяване на договора по реда на б. „а“, „б“, „в“, „г“ и „з“ на т. 17.1., на изпълнителния директор се изплаща обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение по договора. Договорът на ищеца е прекратен предсрочно, при условията на т. 17.1., буква „г“ от договора, поради което това обезщетение е дължимо от ответника. Според настоящия въззивен състав и тъй като в договора не е посочена конкретна база за неговото изчисление, за база следва да се вземе последното определено и начислено възнаграждение от дружеството, за месеца, предхождащ месеца, в който договора е прекратен, чийто размер, изчислен от съдебносчетоводната експертиза е 6 390 лева.

Размерът на дължимото обезщетение по точка 18.1. възлиза на 19 170 лева. Въззивният съд като взе предвид, че с обжалваното решение искът е уважен в размер 35 145 лева, намира, че решението по този иск следва да бъде отменено за сумата 15 975 лева като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. “

Същевременно, независимо, че в мотивите съдът е формирал воля по този иск, в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне по иска за заплащане на обезщетение по т.18.1. от договора за възлагане на управление от 24.11.2022 г.

Според постоянната практика на ВКС /Решение № 112 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 87/2023 г., II т. о., ТК,/ очевидна фактическа грешка в едно съдебно решение е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в писмения текст на съдебното решение, каквото в случая е налице. По тези съображения, съдът приема, че е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК.

Съдът по молбата за допълване на решението:

С Решение № 5993/06.10.2025 г., по реда на чл. 250 от ГПК, първоинстанционният съд е допълнил решение № 3814/17.06.2025 г., като е осъдил „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, да заплати на Н. Б. М. законната лихва върху всяка една от присъдените главници, считано от датата на предявяване на иска - 11.04.2023 г., до окончателното заплащане на всяка сума. Срещу допълнителното решение не е подадена въззивна жалба от страна на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Необжалваното допълнително решение е станало неразделна част от основното решение и на основание чл. 250 от ГПК, съдът следва да допълни въззивното решение като постанови, че решение № 5993/06.10.2025 г. на СГС, с което е присъдена законна лихва върху всяка една от присъдените главници, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът по молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание. Крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В процесният случай към момента на устните състезания е направено възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната на молителя страна, от страна на 3 молителя, поради което съдът приема, че молителят е направил своевременно възражение за размера на адвокатското възнаграждение с молбата по чл.248 от ГПК.

Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Същият е съответен на размерите на възнагражденията посочени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали заплатеното по делото възнаграждение.

Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит.