Решение № 472 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500375 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение №3448/04.10.2024г. по гр. д. №447/2024г. на ВРС, 50-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца М. И. К., ЕГН**********, сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП №111/2023г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна и пр. преписка №4176/2023г. по описа на РП – Варна, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски съобразно осъдителната част.

Решението не е обжалвано в останалата му част – в отхвърлителните части от иска.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно. По делото липсва материална предпоставка за ангажиране отговорността на ПРБ по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не бил привлечен по ДП в качеството на обвиняем по предвидения в НПК ред (нито с постановление на ПРБ, нито със същинско първо действие срещу него по см. на чл.219, ал.2 НПК) както погрешно е приел ВРС,за което въззивникът развива подробни съображения. Освен това никоя от предприетите срещу 1 лицето ПАМ не е била обжалвана или отменена. Няма и причинна връзка между действията на ПРБ и претърпяните от ищеца вреди. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за прекомерно по размер според критерия по чл.52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението при съответно намаляване и на отговорността за разноски по делото, а в о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, а в о.с.з. поддържа своите позиция и искания.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на М. И. К., ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Прокуратура на Република България за сумите:

- 7000.00лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно преследване по образуваното ДП №111/2023г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна и пр. преписка №4176/2023г. по описа на ВРП, като вредите са последица и от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 24.03.2023 г. около 20:45 минути в град Варна, докато управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № В6922ТХ, бил спрян за проверка от полицай при Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна. Бил му извършен тест с техническо средство, който отчел наличие на амфетамини, поради което ищецът бил отведен за вземане на кръвна проба, след което задържан в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна за срок от 24 часа. Бил разпитан като свидетел. Снети били регистрационните табели на лекия автомобил на ищеца, а СУМПС на последния било временно отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819000373 от 27.03.2023 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Твърди се, че по повод горното били образувани ДП № 111/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна и пр. преписка № 4176/2023 г. по 2 описа на ВРП. Последните били прекратени с Постановление за прекратяване на наказателно производство едва на 16.11.2023 г., въпреки представяне от страна на ищеца на Фиш за токсикохимичен анализ от 27.03.2023 г.

Така за период от осем месеца ищецът бил лишен от възможността да управлява лек автомобил и да работи пълноценно, като му се наложило да наеме такъв и да ангажира шофьор. През този период ищецът бил притеснен, уплашен, психически разстроен, накърнени били неговите нравствени ценности от незаконосъобразното поведение на ПРБ. Сочи и твърдения за претърпени от ищеца вреди и от неразумния срок на разглеждане на производството.

По същество моли за присъждане на обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, ведно със законна лихва и разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва предприетите ПАМ срещу ищеца от МВР и образуването на преписка и ДП по случая. Оспорва обаче категорично качеството на ищеца на „обвиняем“ по ДП, което счита че води до неоснователност на иска.

По-конкретно оспорва претендираните вреди да са непосредствена последица от увреждане, причинено от дейност на Прокуратурата на Република България. В рамките на наказателното производство нямало лице, привлечено в качеството на обвиняем, а ищецът е бил единствено свидетел по същото. Представеният от ищеца фиш за токсикохимичен анализ е ирелевантен за предмета на делото, доколкото противоречи на нормативноустановения ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества. Единственото действие на прокуратурата е издаване на постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.11.2023г., като същото е приключило в разумни срокове.

По отношение на искането за произнасяне относно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се заявява недопустимост, с оглед непредставяне на доказателства за проведена административна процедура.

По същество моли за отхвърляне на иска или за намаляване на размера на евентуалното обезщетение, а в о.с.з. поддържа позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с исковата молба преписи от част от материали по ДП на ОД на МВР и от приетата в оригинал преписка по ДП № 111/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, със Заповед за задържане за лице от 24.03.2023г. на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в същата е посочено, че ищецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Заповедта е била връчена на ищеца. На 25.03.2023г. задържаното лице е било освободено.

3

От Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000368/24.03.2023 г. на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна се установява, че на ищеца била наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на основание чл. 172, ал. 4 ЗДвП са били отнети СУМПС на ищеца и двете регистрационни табели на автомобила.

С приобщения по делото АУАН серия GA № 895224/24.03.2023г. е било установено, че на 24.03.2023г. ищецът е управлявал МПС в гр. Варна след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство ДРЕГЕР Drug test 5000, с фабричен номер ARPK 0014, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин с проба №123.

Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0155269, който акт е подписан от ищеца.

С приетата Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000373/27.03.2023г. от полицейски инспектор при Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, на осн. чл.22 от ЗАНН на ищеца е била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП временно отнемане на СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

Видно от разпореждане от 03.04.2023г. на прокурор при ВРП, на началника на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна е било указано заключението по допуснатата експертиза да бъде изготвено в срок от десет дни от получаване на разпореждането. По това разпореждане е постъпил отговор от изх. № К-143/11.04.2023 г., в който било посочено, че поради огромния обем на работа спазването на указания срок за изготвяне на заключението не е възможно.

С постановления от 18.05.2023 г., 24.07.2023 г., 15.09.2023 г. на зам – районен прокурор при ВРП, срокът за извършване на разследването по ДП № 111/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна е бил удължаван неколкократно.

От заключение по Съдебно-химическа експертиза № Е-291/20.10.2023 г. по ДП № 111/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, изготвена от специализираната Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ - Варна и възложена от разследващ полицай при ОД МВР – Варна се установява, че в предоставените биологични проби (кръв и урина), иззети на 24.03.2023 г. в 21:17 часа от ищеца, не е било открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (отрицателен резултат за амфетамин) , въз основа на имунохимичен и газ хроматографски анализ.

С постановление за прекратяване на НП от 16.11.2023г. на прокурор при ВРП е било прекратено наказателното производство по ДП № 111/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, пр. преписка № 4176/2023 г. на ПРБ, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Показанията на св. Галя Проданова съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че след като синът й бил спрян за проверка от органите на реда в присъствието на своята приятелка, тох бил задържан в Трето РУП – Варна. Синът й не употребявал алкохол и наркотици, поради което след задържането изпаднал в 4 депресия, приятелката му го изоставила, а приятелите му се отдръпнали от него. Поради невъзможността да управлява МПС родителите му го карали до работата му, до която нямало удобен транспорт. Към настоящия момент М. отново шофира, но все още се притеснява от случилото се. Не е посещавал психолог и се е лекувал само с хомеопатични лекарства.

Показанията на св. В.П. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че след като синът му бил проверен от полицейските органи при шофиране, в т.ч. с дрегер, резултатът бил положителен. Момчето дало кръвна проба, а след това било и задържано от полицията. По-късно му било отнето и СУМПС. Всичко това се отразило на М. много отрицателно, защото той с голямо желание изкарал изпита за шофьор и със собствени спестени пари си купил кола. Заради случая приятелката на сина му го изоставила, приятелите му страняли от него, а той се изолирал вкъщи. Макар сега отново да шофира, ищецът е останал дистанциран от хората и не общувал с никого, заради случая с полицията.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погА.о по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).