Решение № 740 от 08.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1729/2026
- Вид
- Решение № 740
- Подписан
- 08.10.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.117, ал.2 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 740 гр. Бургас, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселка Г. Узунова
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100501729 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на Община Несебър със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров чрез юрисконсулт Попова против постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12546/18.06.2026г., съставена от ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ по изпълнително дело № 20267040400345.
Жалбоподателят оспорва разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, както следва: разноски по изпълнителното дело – 54,19 евро; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по ЗЧСИ – 38,02 евро и адвокатско възнаграждение – 152,00 евро.
Жалбоподателят твърди, че на 23.06.2026г. е получил единадесет покани за доброволно изпълнение по единадесет броя изпълнителни дела с идентична фактическа и правна обстановка. Според него, многократното начисляване на еднотипни разноски по всяко едно от тези изпълнителни дела, е незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че главицата по изпълнителния лист е заплатена в срока за доброволно изпълнение, поради което разноските, начислени от съдебния изпълнител, са незаконосъобразни на следните основания:
1.нарушение на принципа на съразмерност;
2.не са извършени същински изпълнителни действия, тъй като сумата, за която е издаден изпълнителния лист, е заплатена в срока за доброволно 1 изпълнение;
3.недопустимо многократно начисляване на разноски;
4.незаконосъобразност на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;
5.прекомерност на адвокатското възнаграждение;
6.нарушение на принципа на добросъвестност
Жалбоподателят иска от съда да отмени разноските по изпълнително дело № 20267040400345 като незаконосъобразни и необосновани. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че разноски се дължат, жалбоподателят иска от съда да намали адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят Н. Д. Ц. представя възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Ц. оспорва твърдението на Община Несебър за злоупотреба с право и посочва, че съгласно чл.117, ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата, по всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение, се образува отделно изпълнително дело. В този смисъл е решение № 34/15.04.2016г., постановено от Апелативен съд – Бургас, по възз. гр. д. № 52/2015г., в което се казва, че вземанията за разноски, присъдени на множество страни, са разделни.
Взискателят подчертава, че задължението на Община Несебър е възникнало от момента на влизане в сила на съдебното решение, когато е станало изискуемо. Следователно, длъжникът е могъл да избегне заплащането на разноски, ако е платил задължението преди образуване на изпълнителното производство.
Според взискателя, претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 152 евро е под минималния размер, предвиден в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г., поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Неоснователно е и възражението за размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е изчислена правилно върху размер на дълга.
ЧСИ Иванка Миндова представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:
ФАКТИ:
С изпълнителен лист № 236/05.06.2026г., издаден по адм. д. № 581/2025г., Административен съд – Бургас осъжда Община Несебър да заплати на Н. Д. Ц., ЕГН: ********** от гр. П., община Р., с. М., ул. "В. Л." № ** сумата от 164,89 евро, представляваща разноски по делото.
На 15.06.2026г. Н. Д. Ц. подава молба ЧСИ Иванка Миндова за образуване на изпълнително дело и за събиране на следните суми: 164,89 евро – главница по издадения изпълнителен лист; 2,56 евро – такса за издаване на изпълнителен лист; 152 евро – адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело и 24,54 евро – предплатена такса за образуване и за други 2 такси по изпълнителното дело.
С постановление от 15.06.2026г., ЧСИ Миндова образува изпълнително дело № 345/2026г. и приема разноски по съдебното изпълнение, както следва:
24,54 евро – обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ , от които: 12,27 евро по т.1 и 12,27 евро – по т.5 и 152 евро – адвокатско възнаграждение.
На 23.06.2026г. ЧСИ изпраща на Община Несебър покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 409,10 евро, в която са включени главницата по изпълнителния лист и приетите по делото разноски, вкл. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Община Несебър твърди, че е заплатила главницата по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата на Община Несебър е подадена от надлежна страна по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в законоустановения срок и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност, съдът прилага съответните критерии за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В конкретния случай, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 152 евро е под минималния размер, определен в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г., поради което не са налице основания за неговото намаляване. Това възнаграждение се дължи за образуване на изпълнителното дело и правилно е било прието от ЧСИ в уговорения между страните размер.
Таксите за съдебно изпълнение, които се събират от частните съдебни изпълнители са регламентирани в ТТРЗЧСИ към ЗЧСИ. Според тарифата, пропорционалната такса по т.26 се събира в размер, определен в б. „б“. В 3 конкретния случай, тази такса е изчислена правилно от ЧСИ. Правилно и документално обосновани са и останалите по изпълнението в размер на 54,19 евро.
Възражението на жалбоподателя за нарушаване на принципа на съразмерност и на добросъвестност, е неоснователно. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по адм. д. №581/2025г. по описа на Административен съд – Бургас в полза на взискателя Н. Ц..
Обстоятелството, че по това административно дело са издадени изпълнителни листи в полза на други физически лица, страни по делото, не обуславя извод за недължимост на адвокатското възнаграждение или на таксите по изпълнението. За страните по делото не съществува задължение да образуват едно изпълнително дело, нито съществува задължение за ЧСИ за обедини в едно изпълнителното дело образуваните на самостоятелно основание единадесет изпълнителни дела.
По тези съображения, жалбата на Община Несебър се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Несебър със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана от кмета Николай Димитров против постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12546/18.06.2026г., съставена от ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ по изпълнително дело № 20267040400345.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4