Акт от 25.03.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- 554/2019
- Подписан
- 25.03.2021
- В сила
- 12.01.2023
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 - чл. 124 · Закон за енергетиката
- чл.123 · Закон за енергетиката
- чл.123, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 122 - чл. 124 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ №260059 гр.Кюстендил,
25.03.2021г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Савова при участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №554по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе,взе предвид:
Р.Й.К., ЕГН **********,***, е предявила срещу „Ч. Е. БЪЛГАРИЯ" АД, ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 159, два обективно съединени иска : иск по чл.82 от ЗЗД за сумата 53 390.00 лв. / петдесет и три хиляди триста и деветдесет лева – срвн.уточнен размер -протокол от с.з.на 15.12.2020г./, претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради неправомерното й лишаване от страна на ответника от ползването на електроенергия през периода от 01.09.2011г. до 29.04.2015г., за който период безпричинно ответникът Ч. Е. Б." АД е прекъснал електрозахранването към обитаваното от ищцата жилище, поради което ищцата е била лишена от възможността и правото да води нормален живот, да ползва общинското жилище и не е можела да задоволява ежедневните си нужди - като приготвяне на храна, ползване на електроуреди,поддържане на хигиена; както и иск по чл.55,т.1 от ЗЗД /срвн.протокол от с.з.на 23.02.2021г./ за заплащане на сумата от 353.12 лв., получена без правно основание от ответника и представляваща неправомерно заплатени суми за ел.енергия , формирана на база разписка №04000509647647 от 23.11.2016г., за заплащане на суми по фактури :Фактура №91995534/18.08.2011 г.; Фактура №*********/ 19.05.2012 г. Фактура № *********/ 20.06.2012 г.; Фактура №*********/ 19.07.2012 г. ; Фактура № *********/ 18.08.2012 г.;Фактура №*********/ 19.09.2012 г. и Фактура № *********/ 24.09.2012 г.
Претенциите се основават на следните фактически обстоятелства:
Ищцата има договорни отношения с ответника, тъй като е ползвател на електроразпределителната мрежа като лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство.Ел. захранването в обекта било прекъснато , като след влизане в сила на решения на РС – Кюстендил и ОС – Кюстендил, че няма задължения към Ч., ищцата подала молба за възстановяване.
Това й било отказано, тъй като ответникът считал, че тя има и шест броя фактури – извън предмета на делото, които не била платила в периода, в който захранването е било законно прекъснато.Същите били издадени наведнъж за шест месеца, без съставен акт за самоприкачане ;респ.при липса на ползване на ел.ток.
Периодът, през който ищцата била лишена от ел.снабдяване по вина на електроразпределителното предприятие, е определен от ищцовата страна - от 01.09.2011 г. до 29.04.2015г. - 1336 дни.Начинът на формиране на обезщетението се сочи, че е въз основа на Общите условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, като за 1335 дни се претендира обезщетение по 40лв.на всеки 24ч - по 20,00 лв. за всеки 12 часа или 53400 лв.- сума, намалена с 10 лв. за първите 24 часа, при което претенцията се сочи, че възлиза на 53 390 лв.
Другата предявена претенция е за заплатени суми за шест фактури за неконсумиран ел.ток , като тази претенция е заявена в размер на общо 353,12лв.- сума, до размер на която ищцата счита , че е недължимо платена от нея на ответното дружество по приложена разписка.
Ответникът оспорва исковите претенции изцяло.
Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения и възражения са неоснователни и недоказани.
Ответникът посочва, че няма основание за заплащане на обезщетение, тъй като ищцата е неизправната страна и като такава е длъжник, а не кредитор по правоотношението.
От ответника се оспорва твърдението, че за периода от
01.09.2011 г. до 29.04.2015г. е налице прекъсване на ел. захранване за имот на ищцата в гр.К., кв."******.**,ет.**, ап.**, което да е в резултат на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. В конкретния случай се твърди от ответното дружество, че са били налице основанията на чл.123, ал.1 ЗЕ – ищецът като потребител е бил неизправен, тъй като е налице неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, при което дружеството счита, че е имало право да поиска от електроразпределителното дружество /ЕРП/ да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на ищцата като краен клиент поради неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия.
Ответникът сочи, че не е налице неизпълнение на договорно задължение за доставка на ел.енергия, тъй като за периода от 01.09.2011г. до 20.09.2012г. не се установява прекъсване на ел.захранването, а за период след 20.09.2012г. прекъсването на доставката е поради неплащане в срок на задължения за ел.енергия по дължими 7 бр. фактури, за които има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2344/2013г. на КнРС, които фактури са платени едва на 23.11.2016г. , видно от разписки за плащане, представена с исковата молба.
Сочи, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период 01.09.2011г. до 29.04.2015г., по стойност представлява изчислена като неустойка сума по реда на чл. 30, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество , при което ответникът счита този иск за неоснователен и като погасен по давност , позовавайки се на чл.111. б."б" от ЗЗД.
Ответното дружество оспорва и втората искова претенция , твърдейки, че за периода преди 20.09.2012г.-/сочен като ден на демонтажа на електромера за жилището на ищцата/ , е имало редовна доставка на ел.енергия и издадените фактури са на база редовен отчет на показанията на електромера, в т.ч.: 1. Фактура № **********/18.08.2011г. на стойност 5,05 лв. е за период от 09.07.2011г. до 08.08.2011г.; 2. Фактура № **********/19.05.2012г. на стойност 24,29 лв. ,е за период от 07.04.2012г. до08.05.2012г.; 3. Фактура № **********/20.06.2012г. на стойност 46,40 лв. е за период от 09.05.2012г. до 12.06.2012г.; 4. Фактура № **********/19.07.2012г. на стойност 34,56 лв. е за период от 13.06.2012г. до 06.07.2012г.; 5. Фактура № **********/18.08.2012г. на стойност 62,12 лв. е за период от 07.07.2012г. до 07.08.2012г.; 6. Фактура № **********/19.09.2012г. на стойност 64,26 лв. е за период от 08.08.2012г. до 12.09.2012г. и 7. Фактура № **********/24.09.2012г. на стойност 17, 27 лв. за период от 13.09.2012г. до 19.09.2012г.- до деня, предхождащ деня на демонтажа на електромера -20.09.2012г., позовавайки се на Констативен протокол № 1476451/20.09.2012г.
Предвид на това сумите по тези фактури, заплатени впоследствие от ищцата, са дължимо платени – т.е.същите са за консумирана ел.енергия.
Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Ответникът притежава лицензия за снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г./л.91 от делото/.
Не се оспорва, че ищцата Р.Й.К. е битов клиент на електрическа енергия с регистрирана партида с ИТН № ****** за адрес: гр. К., ж.к.
„******" бл.**, ап.*9*. Същата се намира в равноправни облигационни правоотношения с ответното дружество с предмет продажба на ел. енергия.
За процесния период договорните взаимоотношения между страните се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия/ОУ/ на „Ч. Е. БЪЛГАРИЯ" АД, издадени на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.в сила от 26.11.2007г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР , които са публично известни .
Ищцата представя жалба вх.№Е-11Р 00-35 / 26.02.2013г.до ДКЕВР , в която се излага, че от близо две години тя е без електрозахранване на обитавания от нея имот /общинско жилище/ - първоначално при прекъсване, а след това и сваляне на електромера.
Приложена е и молба вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г.до
ДКЕВР, в която се визира констативен протокол№1208695/02.08.2011г. с отразени показания за дневна енергия 000506 и за нощна – 000145.Сочи се и недължимост на фактури , призната с решения на РС- Кюстендил и ОС – Кюстендил.
Преписката по тази молба е прекратена с решение №Ж-90 от 06.11.2014г.на ДКЕВР.Това решение е отменено с решение №300/15.01.2016г.на Административен съд – София-град, като административната преписка е върната на КЕВР с указания за отстраняване на нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи страните в производството, в т.ч.произнасяне с акта на КЕВР спрямо „Ч. Р. България“, вместо спрямо „Ч. Е. България“.
Решение №300/15.01.2016г.на Административен съд –
София-град е оставено в сила с Решение №3187/ 13.03.2018г.на Върховния административен съд, след което отново е прекратена преписката по жалбата на ищцата Р.К. вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г. – с Решение № Ж 421 / 06.06.2018г. на КЕВР, без да бъде разгледана жалбата по същество.
Решението на КЕВР от 06.06.2018г. е отменено поради допуснати процесуални нарушения с определение
№ 589/ 21.01.2019г.по адм.д.№7893/2018г. на АССГ и преписката отново е върната за произнасяне на КЕВР.
Това определение е влязло в сила с оглед определение 2968/28.08.2019г. по адм.д.№1841/2019г.на ВАС, IV отделение, и определение №7488/20.05.2019г.по адм.д.№4375/2015г.на Петчленен състав,Първа колегия на ВАС.
Липсват данни за постановяване, респ.влизане в сила на акт по същество по преписка вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г.на КЕВР.
Видно от решение №208 от 18.04.2013г.по гр.дело №
1903/2011г.на РС – Кюстендил и решение от 30.10.2013г. по гр.дело № 393/2013г.на ОС – Кюстендил, с влязъл в сила съдебен акт /решение/ е признато за установено, че ищцата Р.К. не дължи на ответника „Ч. Е.
България“ сумата в размер на 1429.45 лв. /хиляда четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ с ДДС за доставена електрическа енергия за периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително, начислена по фактури №**********/28.05.2010г., №**********/16.06.2010г.,№**********/18.07.2010г.,№**********/18.08.2010г.,№**********/21.09.2010г.,№**********/20.10.2010г.,№**********/18.11.2010г.,№**********/17.12.2010г.,№**********/20.01.2011г.,№**********/18.02.2011г.,№**********/20.03.2011г.,№**********/20.04.2011г.,№**********/20.05.2011г.и №**********/18.06.2011г.
В молба-уведомление, изходяща от ищцата до ответника – вх.№**********/ 29.07.2011г. се сочи, че ел.ток е бил спрян в обитаваното от ищцата жилище на 13.04.2010г., след което ищцата е пребивавала в чужбина, като се иска токът да бъде прекъснат съгласно протокол от 13.04.2010г.
Приложен е констативен протокол № 1208695/ 02.08.2011г., съставен от служители на Ч. Р. България АД с посочване като потребител на ищцата Р.К. и с адрес: ж.к.Р. войвода“бл.8 /л.43 от гр.дело №2036/2019г.на КнРС/ , с който са отразени показания за дневна ел.енергия 000506 и нощна – 000145 на електромер с посочен фабричен номер, като в протокола е упоменато и, че е прекъснато ел.захранването.
С последваща молба №100000016224/01.09.2011г. ищцата К. е поискала възстановяване на ел.захранването на жилището си , като засичането на потребената ел.енергия започне от датата на включване.
Видно от писмо изх.№**********/ 18.11.2013г. на „Ч. Е. България“ до ищцата Р.К., по повод заявление на последната за възстановяване на ел.захранването на обект с адрес :гр.Кюстендил, ж.к.Р. войвода“ бл.8 , същата има извънсъдебни задължения по фактури, в т.ч.:1. Фактура № **********/18.08.2011г. на стойност 5,05 лв.; 2. Фактура №**********/ 19.05.2012г. на стойност 24,29 лв. ; 3. Фактура №**********/20.06.2012г. на стойност 46,40 лв.;4. Фактура №**********/19.07.2012г. на стойност 34,56 лв..;5.
Фактура №**********/18.08.2012г. на стойност 62,12 лв.;6. Фактура №**********/ 19.09.2012г. на стойност 64,26 лв. и 7. Фактура №**********/24.09.2012г. на стойност 17, 27 лв. , като се изисква заплащане ведно с обезщетение за забавено плащане; респ.сочи се, че чл.123 ЗЕ и Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката не предвиждат да бъде възстановено ел.захранването на обекта.
Към исковата молба е приложена и разписка №
04000509647647 от 23.11.2016г., удостоверяваща заплащане на горепосочените фактури с посочване и на съответен период, за който се отнася начислената сума за ел.енергия – съответно : 1. Фактура № **********/18.08.2011г. е за период от 09.07.2011г. до 08.08.2011г.;2. Фактура № **********/19.05.2012г. ,е за период от 07.04.2012г. до 08.05.2012г.;3. Фактура № **********/20.06.2012г. е за период от 09.05.2012г. до 12.06.2012г.;4. Фактура № **********/19.07.2012г. е за период от 13.06.2012г. до 06.07.2012г.;5. Фактура № **********/18.08.2012г. е за период от 07.07.2012г. до 07.08.2012г.;6. Фактура № **********/19.09.2012г. е за период от 08.08.2012г. до 12.09.2012г. и 7.
Разпечатката съдържа 44 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ca01532-c859-4981-946a-abd7e5665b74