Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 908 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5807/2023
Вид
Решение № 908
Подписан
27.06.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205807 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-001474/05.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на И. К.

Т., ЕГН ****, от ****, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. К. Т. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление, по изложените в жалбата аргументи.

Претендира присъждане на разноски

Въззиваемата страна – Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И. К. Т. за това, че на 24.08.2023г. в 03:10 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул.

„Димитър Талев“ и ул.„Петко Войвода“, като нарушител, Пежо 308, ****, България, при обстоятелства: И. К. Т. като **** във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН е съставен настоящия АУАН за извършването на нарушения по ЗДвП от **** му син, за това, че в град Пловдив на кръстовището, образувано от ул.Димитър Талев и ул.Петко Войвода с посока на движение от юг към запад, **** му син Н. И. Т., ЕГН **********, на **** години от ****, извършва следното нарушение: 1. Н. Т. като неправоспособен водач на лек автомобил Пежо 308 с регистрационен номер ****, собственост на А. Д. К.. с ЕГН ********** от град ***, го управлява по път отворен за обществено ползване, без да е правоспособен водач. В автомобила с **** и неправоспособен водач пътяват четири непълнолетни и неправоспособни лица, с което е извършил:

1. Управлява ППС без да е правоспособен водач.

С това виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 24.08.2023г., съставен от Б. Ш. Т. – ***, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, логични и безпротиворечиви. В тази връзка съдът намира, че несъмнено от страна на жалбоподателя И. Т. е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, като правилно и законосъобразно същото е било възведено. Така неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради липса на умисъл за неговото осъществяване. В случая се касае за нарушение, извършено при условията на чл.26, ал.3 от ЗАНН, съгласно който и с оглед конкретиката на казуса „за административни нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от *** години, отговарят родителите, които съзнателно са допуснали извършването им“. В случая е доказано, а и не се спори, че жалбоподателя И. Т. е баща на **** водач Н. Т.. Жалбоподателят възразява, че от негова страна съзнателно не е допуснато извършване на нарушението, с което Съдът категорично не се съгласява, тъй като същият като родител на **** Т., който е бил на възраст от *** години към инкриминирания момент, е бил длъжен и е могъл да предвиди осъществяването на деянието и настъпването на общественоопасните последици от същото, доколкото е могъл и е бил длъжен да осъществява пряк и постоянен надзор над **** си син, а не да го оставя под надзор на баба и 2 прабаба, както твърди в жалбата, тъй като на последните не са им вменени никакви родителски задължения.

Правилно и законосъобразно деянието е било квалифицирано по смисъла на чл.150 от ЗДвП, съгласно който и с оглед конкретиката на казуса „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“, като в случая нарушението е реализирано по смисъла и на чл.26, ал.3 от ЗАНН. Резонно при така осъществената противоправна деятелност за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира същата по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. при граници от 100 до 300 лева. Всъщност на жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер, въпреки че по делото се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства и в частност фактът, че ****т водач Т. е допуснал пътнотранспортно произшествие с процесния автомобил.

При служебна проверка на АУАН и НП съдът не констатира да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето, респ. издаването им, които да са от категорията на съществените, така щото да са накърнили правото на защита на наказаното лице в пълен обем. Напротив, в случая жалбоподателят е имал възможност и е реализирал в достатъчна степен правото си на защита. Не са налице твърдените от същия процесуални нарушения. В достатъчна степен са изложени правнорелевантните факти, както и е описано нарушението. Коментираните актове съдържат изискуемите реквизити, издадени са в законоустановените срокове и от компетентни лица.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 23-0432-001474/05.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на И. К. Т., ЕГН ****, от ****, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по тях.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-04323

001474/05.09.2023г. на Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на И. К. Т., ЕГН ****, от ****, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4